|
На 20 юни 1915 г. умира екзарх [[Йосиф I Български|Йосиф I]]. Той е погребан от южната страна на храма, в близост до страничната олтарна врата. Три години по-късно почива Софийският митрополит [[Партений Софийски|Партений]], който е погребан от северната страна на храма.
Църквата се прочува при [[Атентат в църквата „Света Неделя“|атентата]] на [[16 април]] [[1925]] г. по време на опелото на генерал [[Константин Георгиев]], когато е силно засегнатаразрушена. Убити са 193 души, ранените са около 500. Смята се, че това е най-тежкият терористичен акт в историята на България, а по онова време и в света.
След този кървав терористичен акт на БКП църковното настоятелство възлага на архитектурно бюро „Васильов – Цолов“ (арх. [[Иван Васильов]] и арх. [[Димитър Цолов]]) възобновяването на храма. Ремонтът започва през юни 1927 г. Тогава се разбира, че щети нанесени от атентата са много по-сериозни от колкото се очаквало и, че ще бъде по-евтино да се построи нов храм. Част от оцелелите реликви от храма са запазени, четири от шестте кръста на върха на куполите оцеляват и са ползвани в строежа на новияр храм. До пролетта на 1933 г. е изграден един почти нов, огромен централно-куполен храм с дължина – 30 метра, ширина – 15,50 метра и височина с купола – 31 метра. В храма е върнат оцелелият двуредов позлатен [[иконостас]]. Олтарната част на новия храм е значително разширена, като отново са оставени три престола: централен – в чест на света великомъченица Неделя; северен – в чест на св. архангел Михаил и южен – на св. първомъченик и архидякон Стефан. Пред този южен престол е поставена раклата с мощите на св. Стефан Милутин. В близост до нея се намира дърворезбованият архиерейски трон, изработен от [[Иван Травницки]]. В западната част на храма са разположени притворът, кръщелната, канцеларията на храма и свещопродавница. Под купола на камбанарията са окачени 11 камбани – 8 подарени от княз Дондуков-Корсаков през 1879 г., две изработени в Сърбия и една отлята в България.
Храмът е тържествено осветен на 7 април 1933 г. Повреме на Втората Светова Война, храма оцелява само, със счупени прозроци, които по-късно са сменени и сградата получава старият си вид. Стенописната украса е направена от 1971 до 1973 г. от художествен екип с ръководител [[Николай Ростовцев]].
Повреме на Втората Светова Война, храма оцелява само, със счупени прозроци, които по-късно са сменени и
През 1992 – 1994 г. е извършен ремонт на пода в храма и остъклена северната колонада. А през 2000 г. външната фасада на храма е изчистена цялостно. През 2002 г. в камбанарията е монтирано устройство за автоматично биене на камбаните.
|
