Бадама: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
източник
Ред 17:
Към 1912 г. селото е 100% българско екзархистко и брои 70 български къщи.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_pril_1.htm Л. Милетичъ, Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година, стр. 295]</ref> То е едно от малкото селища където българите отглеждат камили. Над селото е пещерната обител параклис – Св. Тодор, в селото е храма Св. Димитър осветен в 1804 г., а в съседното село Еникьой (Яна) е Св. Георги.
 
В [[1903]] г. районния войвода от [[ВМОРО]] [[Таньо Николов]] планира атетататентат на жележопътната линия в Индере, в тунела при Бадама, който обаче не е осъществен защото в района има много български села и населението им може да пострада сериозно при последващи репресии на турската враст. Със складирания динамит в 1904 г. на 28 срещу 29 юни (н.ст. 12 юни) той заедно с четниците Кел Петко Янакиев от село [[Манастир (дем Козлукебир)|Манастир]] [[Гюмюрджинско]] и [[Митрю Карабелята]] от [[Дервент (дем Дедеагач)|Дервент]], Дедеагачко атакуват турската ЖП инфраструктура като хвърлят във въздуха моста при гара Бадома и разрушават минаващата по него композиция от 9 вагона и локомотива.<ref>{{Караманджуков 2|80}}</ref>
 
През Балканската война Явер паша спира войските си при гара Бадома и се свързва с Дедеагач по телегрфателеграфа за да проучи колко бългрски войски има в града, но става жертва на военна хитрост и града е спасен. При бомбардировката на Дедеагач на [[8 Хоктомври]] [[1915]] от флота на Антантата в Бадома и околността се евакуират около 10 000 жители на Дедеагач. Българското правителство построява стратегическа ж. п. линия от гара Бадома до град Фере със здрав мост над реката до Дьортгьоз. Флората и фауната около Бадона са изследвани от БАН в 1914 г. по време на българското управление от д-р Буреш.
 
В 1923 във вагоните на гарата са затворени отвлечените от гръцката войска 30 първенци от недалечното българско село [[Чобан (дем Дедеагач)|Чобанкьой]] и е инсценирано нападение със стрелба и гранати от „българска“ чета, след което селото е разграбено, а хората интернирани в казармите на о.остров [[Крит]]. В същата 1923 чети на ВТРО по заповед на главния войвода Таньо Николов нападат гръцките войници в казармите в Дедеагач и взривяват железопътния мост между [[Фере]] и Бадома.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4715&SRV=false&LANG=bg ''Утринна поща'' - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 18, 18 март 1923 г., стр. 2]</ref>
 
Село Бадома е обезлюдено от интерниранията и бежанските вълни, то не съществува днес, намирало се е надалеч от гарата, между днешните села [[Еникьой (Дедеагачко)|Еникьой]] (Яна) и Палая (Palaya), но не съвпада с тях.