Хамадан (остан): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без интервал |
Редакция без резюме |
||
Ред 9:
| страна = {{Иран}}
| горна-единица-вид = [[Региони в Иран|Регион]]
| горна-единица-име = 4
| столица-вид = Административен център
| столица-име = [[Хамадан]]
| площ = 19 368
| население = 1
| население-година =
| подразделения1-вид = [[Административно деление на Иран|Шахрестани]]
| подразделения1-име =
| подразделения2-вид = [[Административно деление на Иран|Бахши]]
| подразделения2-име = 25
| управител-вид = Управител
| управител-име =
Ред 28:
| сайт =
}}
'''Хамадан''' или '''Хамедан''' ({{lang|fa|همدان}}) е един от 31 [[Провинции на Иран|остана]] на [[Иран]]. Разположен е в западен Иран, включен е в административния [[Региони в Иран|Регион 4]]. Заема площ около 19 000 km² <ref>[http://www.statoids.com/uir.html Statoids. Provinces of Iran]</ref>, населението е над 1,7 милиона. Административен център е град [[Хамадан]].
== История ==
От дълбока древност географското положение и климатичните характеристики на територията на остан Хамадан благоприятстват неговото заселване. [[Мидийци]]те избират града Хамадан ([[Екбатана]]) за своя столица. След завземането на региона от персийците градът остава един от центровете на империята на [[Ахемениди]]те, при [[Аршакиди (Партско царство)|Аршакиди]]те отново е столица, губи този статут при [[Сасаниди]]те. След арабското завоюване на Персия през 7 век населението по тези земи дълго се съпротивлява на ислямизацията. През 9 век Хамадан взема участие в голямо въстание срещу местния халиф. Ослабването на [[Абасидския халифат]] през 10 век позволява на [[дейлемити]]те да завземат северозападните територии на Иран, включително Хамадан. Настъпва епохата на династията на [[Буиди]]те, която продължава до първата половина на 11 век, когато Хамадан пада под ударите на [[Селджуци]]те. При управление на [[Велики Селджук|Селджукската]] династия Хамадан процъфтява, а градът Хамадан става столица на империята. Разрушително за него, както и за другите региони на Иран, става монголското нашествие през 13 век. По-късно регионът става арена на борба между [[Тимуриди]]те. През 16 век [[Сефевиди]]те поемат контрол над страната и Хамадан възстановя своя бивш просперитет. През следващите два века цялата западна Персия е подложена на разрушителните набези на османската армия. В края на 18 век на власт идват [[Каджар]]ите.
Хамадан заедно с другите северни провинции участва в [[Персийска конституционна революция|конституционното движение]] в началото на 20 век. По време на [[Първата световна война]] в региона навлизат османски, британски и руски войски.<ref>[https://iranicaonline.org/articles/hamadan-iii Encyclopædia Iranica. HAMADĀN iii. HISTORICAL GEOGRAPHY]</ref><ref>[https://iranicaonline.org/articles/hamadan-vi Encyclopædia Iranica. HAMADĀN vi. HISTORY, ISLAMIC PERIOD]</ref>
Хамадан се определя като отделна административна единица на страната през 1961 г., през 1973 г. придобива статута на остан.<ref>{{икона|fa}}[http://portal.nlai.ir/EI/Wiki%20Pages/همدان%20(استان).aspx همدان (استان)]</ref>
== География ==
Остан Хамадан граничи с останите [[Занджан (остан)|Занджан]] и [[Казвин (остан)|Казвин]] на север, [[Маркази (остан)|Маркази]] на изток, [[Лурестан]] на юг и останите [[Керманшах (остан)|Керманшах]] и [[Кюрдестан (остан)|Кюрдестан]] на запад.
Хамадан е планински регион, разположен е по източните склонове на веригата [[Загрос]]. Най-високата точка е планината Алванд – 3580 m, най-ниската, 1420 m, е в долината на река Гамасиаб. На територията на остана има много реки, повечето от които се захранват само от валежи и снеготопене. Алванд се явява водораздел за реките – едни от тях текат на север и на изток от планината, други на юг и югозапад. Реките от първата група са предимно сезонни и тяхното ниво варира значително. Реките, течащи на юг и югозапад, са с относително постоянни потоци. Големите реки са Гамасиаб и Симинеруд. <ref name="гео">[https://iranicaonline.org/articles/hamadan-i Encyclopædia Iranica. HAMADĀN i. GEOGRAPHY]</ref>
Климатът в Хамадан се характеризира с дълги и студени зими и меки лета. Планинските върхове са покрити със сняг от шест до осем месеца в годината. Минималните температури през зимата стигат до -32°С, максималните през лятото до 39°С. Средните температури варират от -4°С през декември до 25°С през юли. Валежите са в периода между ноември и април, средните количества са около 300 mm. От юни до септември дъждовете са много оскъдни.<ref name="гео"/>
== Административно деление ==
Всеки остан в Иран се дели на шахрестани, които се състоят от бахши, те на свой ред съдържат най-малките административни единици – дехестани. Административният център на шахрестан е град, който носи името на шахрестана. Остан Хамадан е разделен на 9 шахрестана. Общият брой на бахши е 25. Данните за населението на шахрестаните са от националното преброяване през 2016 г.<ref>{{икона|fa}} [https://www.amar.org.ir/portals/0/census/1395/results/Census95_Khanevar_Jameiyat.xlsx جمعیت و خانوار کشور به تفکیک استان، شهرستان]</ref>
{| class="wikitable centered"
|+
! Карта на остан Хамадан
! Шахрестан
! Население
|-
|rowspan="10" style="vertical-align:top" | [[File:Hamedan Map - En.svg|300px]]
|-
| style="text-align:center;"|Асадабад
| style="text-align:center;"|100 901
|-
| style="text-align:center;"|Бахар
| style="text-align:center;"|119 082
|-
| style="text-align:center;"|Туйсеркан
| style="text-align:center;"|101 666
|-
| style="text-align:center;"|Разан
| style="text-align:center;"|107 587
|-
| style="text-align:center;"|Фаменин
| style="text-align:center;"|39 359
|-
| style="text-align:center;"|Кабудараханг
| style="text-align:center;"|126 062
|-
| style="text-align:center;"|Малайер
| style="text-align:center;"|288 685
|-
| style="text-align:center;"|Нахаванд
| style="text-align:center;"|178 787
|-
| style="text-align:center;"|Хамадан
| style="text-align:center;"|676 105
</div>
|}
== Население ==
Съгласно националното преброяване през 2016 г. населението на остана е 1 738 234 души, от тях около 63% живеят в градовете. 85% от населението е грамотно (възрастова група над 6 г.).<ref>[https://www.amar.org.ir/Portals/1/census/2016/results/general/population/census-2016-general-results-population-t1.xls Census 2016. General results]</ref><ref>[https://www.amar.org.ir/Portals/1/census/2016/Iran_Census_2016_Selected_Results.pdf Selected Findings of National Population and Housing Census, 2016]</ref>
Персийците са етническото мнозинство. Азерите са голямо етническо малцинство, населяват предимно северните райони на остана. По границите с останите Кюрдистан и Керманшах живеят кюрди, градовете в близост до остан Лурестан са населени с лури. Религиозното мнозинство са мюсюлмани-шиити, от малцинствените групи най-многобройни са зороастрийците. Част от населението на Хамадан води номадски начин на живот.<ref name="гео"/><ref>[https://iranicaonline.org/articles/hamadan-ii Encyclopædia Iranica. HAMADĀN ii. POPULATION]</ref>
== Икономика ==
Икономиката на остана в значителна степен е свързана със селското стопанство. Земеделието на неговата територия е улеснено, както от добрите почви в подножията на планините, така от големия брой водоизточници и достатъчното количество на валежи. Голяма част от обработваемата земя е заета с пшеница и ечемик. Използва се оранжерийното производство, засадени са големи площи плодови и орехови градини. Провинцията е на първите места в Иран по производство на картофи, цвекло, грозде, орехи. Хамадан, заемайки 1.2% от територията на страната, произвежда над 4% от нейната земеделска продукция. В допълнение към промишленото и полупромишленото животновъдство, номадското население в северните райони на шахрестан Туйсеркан и южните части на шахрестан Хамадан, които поради природни условия не са благоприятни за земеделие, е заето с традиционното отглеждане на животни.<ref name="гео"/><ref name="виста">{{икона|fa}}[https://vista.ir/m/a/147xy/وضعیت-اجتماعی-و-اقتصادی-استان-،-استان-همدان وضعیت اجتماعی و اقتصادی استان همدان]</ref>
Промишленото направление на икономиката е представено от предприятията на хранително-вкусовата, текстилната, стъкларската, химическата, металургичната, строителната и минната индустрии. Произвеждат се пласмаси, селскостопанска и строителна техника, добиват се гранит, варовик, фелдшпат, олово, цинк, сребро, гипс, травертин, желязна руда и др.
Съществено място в икономиката на остана заемат традиционните ръчни занаяти. Хамадан е известен със своите ръчно тъкани килими, керамика, кожени изделия.<ref name="гео"/><ref name="виста"/>
== Образование ==
Остан Хамадан разполага с 22 научни и образователни организации, включително филиалите на Свободен ислямски университет и на Университета Паям-е Нур. Държавните университети са:<ref>{{икона|fa}} [https://myreshte.ir/Province/30 دانشگاه های استان همدان]</ref>
*Университет Буали Сина, Хамадан
*Медицински университет, Хамадан
*Медицински университет, Асадабад
*Университет Сейед Джамалудин Асадабади, Хамадан
*Технически университет, Хамадан
*Университет на Малайер
*Университет на Нахаванд
[[File:Excavations in Ecbatana.jpg|thumb|Руините на Екбатана]]
[[File:Cuneiform Inscriptions of Darius and Xerxes - Ganjnameh - Outside Hamadan - Western Iran - 01 (7423532748).jpg|thumb|Скалните надписи на [[Дарий I]] и [[Ксеркс I]]]]
== Забележителности ==
Много от забележителностите на Хамадан са включени в националния списък на културното наследство на Иран. Най-популярните са:
*Руини на Екбатана;
*Гробница на [[Авицена]];
*Гробница на Баба Тахир, средновековен поет;
*Скални надписи от епохата на Ахеменидите в комплекса Ганджнаме;
*Гробница на [[Естир]] и [[Мардохей]];
*Каменен лъв от епохата на [[Партско царство]];
*Зороастрийски храм на огъня Ношиджан, 8 век пр.н.е.;
*Гробница на семейство Алави и Яхия от епохата на Селджуките;
*Водопад в Ганджаме;
*Пешера Алисадр.
== Източници ==
<references />
[[Категория:Остани в Иран]]
| |||