Веганство: Разлика между версии

== Философия ==

Доналд Уотсън, съосновател на Веганското общество, заяви в отговор на въпроса защо е етичен веган: „Ако отворен, честен човек следва курса достатъчно дълго и изслушва всички критики, собственият ум може задоволително да посрещне всички критики срещу тази идея, рано или късно нечия съпротива срещу онова, което човек смята за зла традиция, трябва да бъде отхвърлена. "Относно кЪрвин видове спорт, той каза, че„ да убиваш същества за забавление трябва да бъде се отхвърли напълно, освен ако е за оцеляването на човека в най-екстремни ситуации "и„и тази вивисекция и експерименти с животни"животни“ е може би най-жестоката от всички атаки на човека върху останалата част от Сътворението. " Той също така заяви, че „вегетарианството, макар да е необходима стъпка между яденето на месо и веганството, е само стъпка.<ref>George, Roger. [https://web.archive.org/web/20191027031624/https://www.vegansociety.com/sites/default/files/DW_Interview_2002_Unabridged_Transcript.pdf "Donald Watson 2002 Unabridged Interview" (PDF)].</ref>“

Алекс Хершафт, съосновател на Движението за права на селскостопанските животни(FARM) и оцелял от Холокоста, заявява, че „винаги е бил притеснен от идеята да удря красиво, живо, невинно животно над главата, да го нарязва на парчета, след което да го пъха в устата си" и че опитът му от нацисткия Холокост му е позволил „да съпреживява условията на животните във селскостопанските ферми, тръжни дворове и кланици", защото „знае от първа ръка какво е да бъдеш третиран като безполезен предмет"<ref>Kistler, John M. (2002). [https://books.google.bg/books?id=kIgAi6k69IQC&pg=PA145&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false People Promoting and People Opposing Animal Rights: In Their Own Words]. Greenwood Publishing Group. pp. 145–146145 – 146. ISBN 9780313313226.</ref>.

Професорът по право Гари Франсион, аболиционист, твърди, че всички живи същества трябва да имат правото да не бъдат третирани като собственост и че възприемането на веганството трябва да бъде основата за всеки, който вярва, че живите същества имат присъща морална стойност<ref>Gary Francione (2009): "We„We all believe it's wrong to inflict unnecessary suffering and death on animals. ... So now the next question becomes 'what do we mean by necessity?' Well, whatever it means, whatever abstract meaning it has, if it has any meaning whatsoever, its minimal meaning has to be that it's wrong to inflict suffering and death on animals for reasons of pleasure, amusement or convenience ... Problem is 99.9999999 percent of our animal use can only be justified by reasons of pleasure, amusement or convenience."“</ref><ref>Francione, Gary Lawrence; Garner, Robert (2010). "The„The Abolition of Animal Exploitation"Exploitation“. The Animal Rights Debate: Abolition Or Regulation? (Paperback). Critical Perspectives on Animals: Theory, Culture, Science, and Law. New York: Columbia University Press. ISBN 9780231149556.</ref>.

Философът Том Ригън, също теоретик на правата, твърди, че животните притежават стойност като „субекти на живота“, защото имат убеждения, желания, памет и способност да инициират действия в преследване на целите. Правото на субектите да не бъдат ощетени може да бъде отменено от други морални принципи, но Ригън твърди, че удоволствието, удобството и икономическите интереси на фермерите не са достатъчно важни<ref>Tom Regan, The Case for Animal Rights, University of California Press, 1983, 243, 333–339333 – 339.</ref>. Философът Питър Сингър, протекционист и утилитарист, твърди, че няма морално или логично оправдание за това, че не се отчита страданието на животните като последица при вземането на решения и че убиването на животни трябва да бъде отхвърлено, освен ако не е необходимо за оцеляване<ref>Peter Singer, [https://en.m.wikipedia.org/wiki/Practical_Ethics Practical Ethics], Cambridge University Press, 1999.</ref>. Въпреки това той пише, че „етичното мислене може да бъде чувствително към обстоятелствата“ и че „не е твърде загрижен за тривиалните нарушения“<ref>Peter Singer and Jim Mason, The Way We Eat, Rodale, 2006, 281–282281 – 282.</ref>.

Философът Вал Пламвуд твърди, че етичното веганство е „фино ориентирано към човека“, пример за това, което тя нарича „дуализъм човек/природа“, тъй като разглежда човечеството като отделно от останалата природа. Етичните вегани искат да приемат нечовеци в категорията, която заслужава специална защита, вместо да признаят „екологичното вграждане“ на всички<ref>Val Plumwood, "Gender„Gender, Eco-Feminism and the Environment"Environment“, in Robert White (ed.), Controversies in Environmental Sociology, Cambridge University Press, 2004, 52–5352 – 53.</ref>. Плъмууд пише, че храната за животни може да е „ненужно зло“ от гледна точка на потребителя, който „черпи цялата планета за хранителни нужди“ - – и тя категорично се противопоставя на фабричното земеделие - – но за всеки, който разчита на много по-малка екосистема е много трудно или невъзможно да бъдеш веган<ref>Val Plumwood, The Eye of the Crocodile, edited by Lorraine Shannon, Canberra: Australian National University E Press, 2012, 87</ref>. Биоетикът Бен Мефъм<ref>[https://www.foodethicscouncil.org/professor-ben-mepham/ "Professor Ben Mepham – Founder Director of the Food Ethics Council"]. Food Ethics Council.</ref> ​​в рецензията си върху книгата на Франсион и Гарнър „Дебатът за правата на животните: премахване или регулиране?“ Заключава, че „ако целта на етиката е да се избере правилният или най-добрият начин на действие при конкретни обстоятелства“ всички като се има предвид нещата", може да се спори, че придържането към такава абсолютистка програма е опростено и отворено за сериозни противоречия на себе си. Или, както казва Фарли, с характерна критика:" да се заключи, че веганството е "единственият„единственият етичен отговор"отговор“ голям скок в много кално езерце."

Той посочва като примери неблагоприятните ефекти върху дивата природа на животните, произтичащи от селскостопанските практики, необходими за поддържане на повечето вегански диети, и етичното противоречие на благосъстоянието на опитомените животни, но не и това на диви животни; дисбалансът между ресурсите, които се използват за насърчаване на хуманното отношение към животните, за разлика от тези, предназначени да облекчат страданията на приблизително един милиард човешки същества, подложени на недохранване, злоупотреба и експлоатация; фокусът върху нагласите и условията в западните развити страни, като се изключват правата и интересите на обществата, чиято икономика, култура и в някои случаи оцеляването разчитат на симбиотична връзка с животните<ref> Mepham, Ben (March 2011). [https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4552207/ "The Animal Rights Debate: Abolition or Regulation?"]. Animals (Book Review). 1 (4): 200–204200 – 204. doi:10.3390/ani1010200. PMC 4552207</ref>.