Неред: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 33:
 
 
Жителите на селото участват в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] в 1903 година, което води до нови наказателни акции от страна на Османската империя в района. Сред арестуваните е и местният свещеник Христо, който е осъден на 5 години затвор в [[Диарбекир]], но след [[Българо-турска спогодба (1904)|Българо-турската спогодба от 1904 година]] е освободен.<ref>Централен държавен архив, оп. 1, а.е. 2037, л. 15 - информация от българския дипломатически агент в Битоля, А. Тошев.</ref> В 1904 година цялото село минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>{{Силянов|2|125}}</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в селото има 2336 българи екзархисти и функционира българско училище.<ref>{{Бранков|176-177}}</ref> В училището в Неред от учебната 1904/1905 година преподава деецът на ВМОРО [[Тодор Златков]].<ref name="ИИ 13">{{Цитат периодика| last = Арсовъ | first = Т | authorlink = Ташко Арсов | coauthors = | year =1942 | month =януарий | title =Ламбе Йоановъ Арнаудовъ | journal =Илюстрация Илинден,Илиндень година| 14,location книга=София | volume =XIV | issue =1, януари(131 1942,| стр.pages [http://2.bp.blogspot.com/_rJXbdBUjmow/SzE23POa9sI/AAAAAAAACfo/9ZJ4WrKZUPk/s1600-h/Image0179.JPG= 12] - [13 | doi = | id = | url =http://3www.bpdlib.blogspot.commk/_rJXbdBUjmowbitstream/SzE2oSgeyZIhandle/AAAAAAAACfg68275/QLg8k_FPxNw365/s1600RS-h/Image0180III-8-1942.JPGpdf?sequence=2&isAllowed=y 13].| format = | accessdate = | publisher = Издание на Илинденската Организация }}</ref>
 
[[Павлос Мелас]] нахлува в Неред два пъти, а след него и други гръцки военни части атакуват селото, като убиват много от жителите. По тази причина много от оцелелите мигрират в началото на XX век предимно в [[Съединени американски щати|САЩ]].<ref name="freewebs.com/neveska">[https://archive.is/20120730171329/www.freewebs.com/onoma/neveska.htm Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας].</ref> Според българския търговски агент в [[Битоля]] [[Андрей Тошев]] към началото на 1904 година 130 души от селото са заминали на работа в Америка. През първите месеци на 1905 година е установено заминаването на още 22 души.<ref>Миграционни движения на българите 1878-1912, т. 1, София 1993, с. 312, 314, 397. Според Тошев за Америка първи заминават братя Иванови - първоначално в САЩ в 1886 г., след което в Аржентина.</ref>