9156
редакции
(източник) |
м (източник) |
||
=== Политическа кариера ===
След Освобождението Димитър Моллов е избран за председател на Медицинския съвет към правителството на Княжество България, който ръководи здравното дело. През 1879 г. Моллов изработва ''„Временни правила за устройството на медицинското управление в България“,'' уреждащи болничния устав и устройството на аптеките в младата държава.<ref>[http://www.naval-acad.bg/wp-content/uploads/2018/06/Pros_WW1_173_183.pdf Никола Шопов, Любомир Алексиев, АКЦЕНТИ НА МЕДИЦИНСКОТО ОСИГУРЯВАНЕ ПРЕЗ ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
След утихването на кризата с [[Режим на пълномощията|Режима на пълномощията]] Моллов се присъединява към партията на [[Драган Цанков]] и е [[министерство на културата|министър на народното просвещение]] между 1883 – 1884. Като краен [[русофил]], след убийството на [[Христо Белчев]] през 1891 г. е интерниран в [[Беброво]]. Завръща се в [[София]] след падането на [[Стефан Стамболов]] през 1894 г. и оглавява парламентарна анкетна комисия за разследване на дейността на предходното правителство. За кратко е и [[кмет на София]] (1895 – 1896).
|