Вояджър 1: Разлика между версии

| продължителност=44 г.{{времеви 2 м. 21 д.интервал|1977|09|5}}

'''Вояджър 1''' ({{lang|en|Voyager 1}}) е автоматичен [[космически апарат]], изследвал външните части на [[Слънчева система|Слънчевата система]]. Изстрелян е на 5 септември 1977 г. и към 2021 г. e все още функциониращ, макар и с намалени възможности. Апаратът е най-отдалеченият обект с човешки произход, на разстояние от 23,0 млрд. кмkm (153.9 АЕ, 7 септ. 2021 г.<ref>[http://voyager.jpl.nasa.gov/mission/weekly-reports/ voyager.jpl.nasa.gov]</ref>) от Земята и се счита, че е навлязъл в [[хелиопауза]]та. След достигане на [[втора космическа скорост]] спрямо Слънцето, Вояджър 1 се намира на [[хипербола|хиперболична траектория]]. Заедно с [[Пионер 10]], [[Пионер 11|11]] и [[Вояджър 2]], апаратът е един от четирите междузвездни апарати.

Вояджър 1 започва наблюдения на [[Юпитер (планета)|Юпитер]] през януари 1979 г., като се сближава максимално с планетата на 5 март 1979 г., преминавайки на разстояние от 349 000 кмkm от центъра на планетата. В продължение на 48 часа са заснети множество спътници, пръстени, магнитни полета и радиационни пояси около Юпитер. Вояджър 1 предава уникални снимки на Юпитер и спътниците иму. За пръв път са получени фотографии на Юпитер, Йо и Калисто с висока разделителна способност. Наблюденията приключват през април същата година.