|
'''Фараон''' е титла на владетеля в [[Древен Египет]].<ref>Beck, Roger B.; Linda Black, Larry S. Krieger, Phillip C. Naylor, Dahia Ibo Shabaka, (1999). World History: Patterns of Interaction. Evanston, IL: McDougal Littell. ISBN 0-395-87274-X.</ref> Терминът в превод от древноегипетски означава „голям дом“ или „палат“; първоначално се е използвал за дома, в който живее владетелят, но по-късно възприема днешното си значение. Фараонът носи украсената с кобра двойна корона [[Пшент]], символ на обединението на Горен Египет (бяла корона) и Долен Египет (червена). [[Скиптър]]ът и [[Камшик (уред)|камшикът]] са символи на всемогъщество.Фараонът бил робин но баща му го дарил с тази голяма ТИТЛА!!!
Фараонът е собственик и абсолютен господар на цялата земя. От четиригодишна възраст престолонаследниците са обучавани в четене, писане, смятане, лов, плуване и бойни и военни изкуства. Женели са се на 8 – 10 години за своя родна или природена сестра, която става велика царска съпруга. Имали са право на повече от една жена. [[Рамзес II]] е имал 162 деца.
Фараонът осъществява връзката между хората и боговете. Той е земно въплъщение на бог [[Хор (бог)|Хор]], а след смъртта си се отъждествява с бог [[Озирис]]. Той е привилегирован да царува и след смъртта си, редом до боговете. В текстове от [[Старо царство|Старото царство]] се казва, че фараонът се изкачва на небето, редом до звездите. Той е главен [[жрец]] и като такъв отговаря за правилното осъществяване в храмовете на ежедневните ритуали, които гарантират благоразположението на боговете към Египет. Ако те не са доволни от даровете, могат да накажат страната с бедствия, суша, слаба реколта, болести. Но понеже е невъзможно владетелят лично да присъства по време на ритуали във всеки един храм, той назначава свои заместници – жреци.
Като главнокомандващ на армията, фараонът води военни кампании срещу нашественици, както и походи в чужди територии за добиване на ценни материали: напр., злато от [[Нубия]] на юг, кедрово дърво и благовонни масла от [[Ливан]] и др. Особено важни са постоянните доставки на благовонни масла, необходими за провеждането на ежедневните ритуали.
На тридесетгодишнината от управлението си фараонът празнува своя празник [[Сед]] (Хебсед). Целта му е обновяване на силите на остаряващия фараон. По време на празника той пробягва определено разстояние и демонстрира физическите си сили. Възможно е корените на този обичай да са в далечните преддинастични времена, когато от племенния вожд се е изисквало да бъде в отлична физическа форма. В противен случай бива ритуално убит и нов вожд заема мястото му. Така празникът Сед може да се приеме за един вид демонстрация за годността на фараона да управлява страната.
На фараона помага обучен персонал: везир (министър), губернатори на провинции, царски контрольори, офицери и най-вече велики жреци. Само те могат чрез молитви и жертвоприношения да умилостивят боговете. Самият фараон ги засипва с богатства и привилегии.
== Бележки ==
|
