Роден е на [[28 май]] [[1915]] г. във [[Враца]] в семейство на учители. Негов брат е бъдещият художник Любен Белмустаков.<ref>{{cite journal |author= Бонов, Йонко |title= Вдъхновен от топлината на белия свят: 100 години от рождението на живописеца и изкуствоведа Любен Белмустаков|journal= Дума |date= 26 септември 2014 |url= https://duma.bg/vdahnoven-ot-toplinata-na-beliya-svyat-n86292?go=terms&p=gdpr |accessdate= 25 ноември 2021 }}</ref> Средно образование завършва в родния си град. От 1937 до 1941 г. е учи [[естествена история]] в [[Софийския университет]]. След това записва за докторат по [[геология]] и специализира в катедрата по геология в Софийския университет. Участва като [[офицер]] във [[Втората световна война]]. През 1945 г. е назначен за учител във [[Враца]]. През септември 1945 г. е избран за асистент по геология в Софийския университет. Включва се в геологопроучвателни дейности. Сред тях са [[Свогенски въглищен басейн|Свогенският въглищен басейн]] и язовир „[[Малък Искър]]“. От 1947 до 1949 г. активно участва в геоложките проучвания на язовир [[Голям Беглик]], за което е награден с „Народен орден на труда“ – сребърен. Допринася с изследователската си дейност на хидротехническите съоръжения по река [[Въча]], [[Балкански въглищен басейн|Балканския въглищен басейн]] и Североизточна България. През 1948 г. защитава докторска дисертация на тема „Геология на южната част на областта Пиянец“.<ref>{{cite book |last1=Станишева |first1= Л. |last2= Шопова |first2= С. |year= 1969 |title= Библиография на дисертациите, защитени в България 1929 – 1964 |publisher= Университетска библиотека |publication-date= 1969 |publication-place= София |page= 318 }}</ref> През 1954 г. е избран за старши научен сътрудник в Геологическия институт при [[Българска академия на науките]]. Завежда секцията по палеонтология и изпълнява длъжността научен секретар на института. Същевременно чете лекции в Софийския университет като хоноруван преподавател. През 1963 г. е избран за [[доцент]] и преминава на работа в катедрата по динамична и исторична геология, а от 1966 г. е професор. От 1973 г. до пенсионирането му през 1981 г. е ръководител на катедрата. Води практически занятия и е чел лекции по Основи на геологията, Исторична геология и История на геологията. Има приноси при изучаването на палеогенските отложения в [[Албания]] и [[Куба]].<ref name="компедиум"/>
Съавтор е на 12 научнопроизводствени доклада. Написал е в съавторство учебници по „Въведение в геологията“ и „Исторична геология“. Самостоятелно или в колектив с други автори изследва стратиграфията и палеонтологията на Лютеса и Приабона в Източна Стара планина, на [[палеоген]]а в платата на Североизточна България, Луковитско и Габровско, на палеогенските отложения в Чирпанско, Хасковско и Кърджалийско. Разработва някои теоретични въпроси за етажната подялба на палеогена. Автор или съавтор е на повече от 30 научни произведения, сред които особено място в творчеството му заема монографията за големите фораминифери на палеогена в поредицата „Фосилите на България“.<ref name="компедиум"/>
