Кристоф Глук: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м машане на шаблон за мъниче
мРедакция без резюме
Ред 23:
През 1745 г. Глук заминава за [[Лондон]], но там оперите му „Артамене“ и „Гибелта на великаните“ се приемат хладно и не след дълго той напуска Англия. От този период датира запознанството му с [[Георг Фридрих Хендел|Хендел]], на чието творчество силно се възхищава. Това ще бъде първият тласък за неговото реформаторско дело.<ref name=":1" />
 
След Лондон известно време работи като диригент в [[Хамбург]]. Между 1750 – 1772 живее и твори във [[Виена]], където създава повечето си известни произведения.<ref name=":0" /> От 1754 г., в продължение на десет години, Глук заема привилегиро­ва­­ната длъжност диригент на придворната опера. По това време срещите му с граф Дурацо, интендант на операта и либретист, с когото разисква оперната драматургия, и с РаниероРаниери де Калцабиджи, популярен за времето си поет, драматург и оперен либретист, дават на Глук необходимия импулс да започне своята реформа. Макар да е силно повлиян от италианската [[опера сериа]], постепенно Глук променя своите опери в посока на по-малко текст със силна музика и зрелищни ефекти. Първата съвместна творба на Глук и Калцабиджи e новаторската опера „[[Орфей и Евридика|''Орфей и Евридика'']]“ (1762). Следват „''Алцеста''“ и „''Парис и Елена''“.<ref name=":1" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/post/100441990/kristof-vilibald-gluk-predi-da-pristapa-kam-napisvaneto-na-opera-se-staraa-da-zabrava-napalno-che-sam-muzikant|заглавие=Кристоф Вилибалд Глук: Преди да пристъпя към написването на опера, се старая да забравя напълно, че съм музикант...|фамилно_име=Хубанова|първо_име=Елена|дата=25 юли 2014|труд=На опера в събота|издател=[[БНР]]|достъп_дата=28 ноември 2021}}</ref>
 
Вече на върха на своята слава, през есента на 1773 г. Глук заминава за Париж по покана на кралица Мария-Антоанета. Във френската столица Глук създава оперни произведения, чийто реформаторски стил разделя публиката и предизвиква остри спорове между привържениците на традиционната италианска опера и тези, подкрепящи новите тенденции в оперното изкуство.<ref name=":0" />