Кристоф Глук: Разлика между версии

Роден е в Ерасбах, Бавария. Голяма част от младежките си години прекарва в Прага, където работи като черковен певец и музикант и учи при чешкия композитор [[Бохуслав Чернохорски]]. През 1736 г. заминава да продължи образованието си във Виена, а на следващата година е в [[Милано]], където учи при известния композитор Джовани Самартини.<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Сагаев|first=Любомир|title=Книга за операта|year=1983|publisher=Държавно издателство „Музика“|location=София|isbn=954-8004-21-6|pages=|chapter=Кристоф Глук|chapterurl=https://chitanka.info/text/8501/65}}</ref> По това време Глук се ориентира към оперното творчество и постига първите си успехи в музиката. За сюжети често избира истории от митологията и от античната епоха, които са популярни сред автори от неговото време. През 1741 г. съчинява пър­­вата си сценична творба – операта серия „''Артаксеркс''“ („''Ксеркс''“). Пре­мие­рата на операта в [[Ла Скала]] преминава с голям успех, което носи на Глук европейска известност и поръчки за нови опери от Венеция, Торино и Кремона.<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.operasofia.bg/news/5222-260-godini-ot-smartta-na-kavalera-gluk-kristof-vilibald-gluk|заглавие=260 години от смъртта на „кавалера Глук“ – Кристоф Вилибалд Глук|автор=Стамболиев|фамилно_име=Стамболиев|първо_име=Огнян|дата=6 февруари 2017|труд=Софийска опера и балет|достъп_дата=28 ноември 2021}}</ref>

След Лондон известно време работи като диригент в [[Хамбург]]. Между 1750 – 1772 живее и твори във [[Виена]], където създава повечето си известни произведения.<ref name=":0" /> От 1754 г., в продължение на десет години, Глук заема привилегиро­ва­­ната длъжност диригент на придворната опера. По това време срещите му с граф Дурацо, интендант на операта и либретист, с когото разисква оперната драматургия, и с Раниери де Калцабиджи, популярен за времето си поет, драматург и оперен либретист, дават на Глук необходимия импулс да започне своята реформа. Макар да е силно повлиян от италианската [[опера сериа]], постепенно Глук променя своите опери в посока на по-малко текст със силна музика и зрелищни ефекти. Първата съвместна творба на Глук и Калцабиджи e новаторската опера „[[Орфей и Евридика|''Орфей и Евридика'']]“ (1762). Следват „''Алцеста''“ и „''Парис и Елена''“, чийто либретист отново е Калцабиджи.<ref name=":1" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/post/100441990/kristof-vilibald-gluk-predi-da-pristapa-kam-napisvaneto-na-opera-se-staraa-da-zabrava-napalno-che-sam-muzikant|заглавие=Кристоф Вилибалд Глук: Преди да пристъпя към написването на опера, се старая да забравя напълно, че съм музикант...|фамилно_име=Хубанова|първо_име=Елена|дата=25 юли 2014|труд=На опера в събота|издател=[[БНР]]|достъп_дата=28 ноември 2021}}</ref>