Панделия Стоянов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 13:
През юни 1934 година е интерниран в [[Бургас]], където работи във фабриката на [[Аврам Чальовски|Чальовски]]. В началото на 1935 година се завръща при семейството си в Петрич. Живее в големи лишения и се препитава главно с тютюнопроизводство. По-късно е назначен за горски стражар. През юни 1944 година по време на Втората световна война, по заръка на [[Владо Куртев]] и [[Жоро Настев]], заминава за [[Воденско]], където се включва в доброволческия корпус „[[Охрана]]“. Към края на септември 1944 година при скопското село [[Любанци]] се предава на [[Югославски партизани|титовите партизани]] при които остава около два месеца. Към края на ноември се завръща при семейството си в Петрич. Тук е подложен на психологически тормоз и физическо малтретиране от новата комунистическа власт. Три пъти е арестуван, като при третия арест през ноември 1945 година успява да се отскубне от милиционерите, които се опиват да го убият. Около двадесет дни се крие в района на родното си село в [[Огражден]] планина, тогава на югославска територия. След като местните власти разбират за неговото укриване, той решава да избяга в Гърция. Завръща се в България и пресича границата при [[Беласица]]. На 1 декември 1945 година се предава на гръцките власти.
По-късно Панделия Стоянов се установява в [[Канада]], където става активен член на [[Македонска патриотична организация|Македонската патриотична организация]]. До края на живота си е епитроп на българската черква „[[Света Троица (Торонто)|Света Троица]]“ в [[Торонто]], подпомага [[Македонска патриотична организация „Победа“ (Торонто)|МПО „Победа“]] и пенсионерския клуб „Балкан“, дългогодишен представител е на вестник „[[Македонска трибуна]]“ в Торонто. През 1967 година подпомага финансово издаването на [[Спомени (Иван Михайлов)|спомените]] на Иван Михайлов.
Умира на 11 септември 1981 година в Торонто.<ref>Статия на вестник „Македонска трибуна“ от септември 1983 г.</ref>
| |||