Разлика между версии на „Мери Елизабет Брадън“

редакция без резюме
{{Писател|име-оригинал=Mary Elizabeth Braddon|място на раждане=[[Лондон]], [[Обединено кралство]]|място на смърт=[[Ричмънд (Лондон)|Ричмънд]], [[Обединено кралство]]}}
 
'''Мери Елизабет Брадън''' ({{Lang|en|Mary Elizabeth Braddon}}; * [[4 октомври]] [[1835]] в [[Лондон]], [[Обединено кралство]], † [[4 февруари]] [[1915]] в [[Ричмънд (Лондон)|Ричмънд]], пак там) е английска популярна писателка на романи от [[Викторианска епоха|Викторианската епоха]]. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=yEcuAAAAYAAJ&pg=PA201&redir_esc=y|заглавие=Who's who: An Annual Biographical Dictionary|дата=1907|достъп_дата=1 декември 2021}}</ref> Тя е най-известна със своя [[сензационен роман]] „Тайната на лейди Одли“ от 1862 г., който също така е драматизиран и заснет няколко пъти.
 
== Биография ==
Родена в [[Сохо (Лондон)|Сохо]], Лондон като трета и последна дъщеря на Фани Уайт – ирландска журналистка и Хенри Брадън – адвокат от [[Корнуол]]. Поради изневярата на съпруга си и финансовата му безотговорност майка ѝ Фани се разделя с баща ѝ, когато Мери е на пет годинки. Семейството се установява първо в [[Съсекс]], а по-късно в Лондон, където Мери посещава Скарсдейл Хаус – частно девическо училище. <ref name=":0">Katherine Mullin, Braddon [married name Maxwell], Mary Elizabeth, in Oxford Dictionary of National Biography, 21 maggio 2009.</ref> Когато тя е на 10 години, брат ѝ [[Едуард Брадън]] заминава да търски късмет в Индия и по-късно отива в Австралия. Там той има блестяща политическа кариера и е премиер на [[Тасмания]] от 1894 до 1899 г. <ref>M. N. Sprod, Braddon, Sir Edward Nicholas Coventryunlocked (1829-1904), in Oxford Dictionary of National Biography, 23 settembre 2004.</ref>
Родена в [[Лондон]], Мери Елизабет Брадън получава частно образование. Майка ѝ Фани се разделя с баща ѝ Хенри през 1840 г., когато Мери е на 5 години. Когато Мери е на 10 години, брат ѝ [[Едуард Брадън]] заминава за Индия и по-късно за Австралия, където става премиер на [[Тасмания]]. Мери работи като актриса три години, когато се сприятелява с актрисите Клара и Аделайд Бидъл. Те играят само второстепенни роли, но Брадън успява да издържа себе си и майка си. Аделайд отбелязва, че интересът на Брадън към актьорството намалява, когато се захваща с писането на романи. <ref name="BoardmanJones2004">{{Cite book|last=Kay Boardman|last2=Shirley Jones|title=Popular Victorian Women Writers|url=https://books.google.com/books?id=rt2YCL0HABAC&pg=PA189|year=2004|publisher=Manchester University Press|isbn=978-0-7190-6450-0|pages=189–190}}</ref>
 
На 17-годишна възраст Мери започва кариера на актриса под псевдонима Мери Сийтън – професия, която ѝ позволява да издържа себе си и майка си, която я следва в пътуванията ѝ. Мери работи като актриса три години, когато се сприятелява с актрисите Клара и Аделайд Бидъл.
През 1860 г. Мери среща ирландския бизнесмен Джон Максуел (* 1824, † 1895) – издател на периодични издания и се мести при него през 1861 г. <ref name="ven">Victor E. Neuburg, ''The Popular Press Companion to Popular Literature'', Popular Press, 1983. {{ISBN|0879722339}}, pp. 36–37.</ref> Максуел е женен с пет деца, но жена му е затворена в [[психиатрична болница]] в [[Ирландия]]. Мери е мащеха на децата му до 1874 г., когато съпругата му умира и те успяват да се оженят. Тя има шест деца от него.
 
Аделайд отбелязва, че интересът на Брадън към актьорството намалява, когато се захваща с писането на романи. <ref name="BoardmanJones2004">{{Cite book|last=Kay Boardman|last2=Shirley Jones|title=Popular Victorian Women Writers|url=https://books.google.com/books?id=rt2YCL0HABAC&pg=PA189|year=2004|publisher=Manchester University Press|isbn=978-0-7190-6450-0|pages=189–190}}</ref> Към 1859 г., благодарение на грижите на почитател, който осигурява финансова подкрепа за определен период, Мери се отдава на писане. Тя написва няколко разказа, публикувани от септември 1860 г. в евтини художествени списания, собственост на издателя Джон Максуел (* 1824, † 1895). <ref name=":3">{{Harv|Neuburg}}, p. 36</ref> През юли 1861 г. списанието „Робин Гудфелоу“ започва сериализацията на най-известния ѝ роман „Тайната на лейди Одли“ ''(Lady Audley's Secret),'' продължила в списание ''Sixpenny'' след банкрута на списанието.
Най-голямата ѝ дъщеря Фани Маргарет Максуел (* 1863, † 1955) се омъжва за [[Естествознание|натуралиста]] [[Едмънд Селус]] на 13 януари 1886 г. През 20-те години те живеят в замъка Уайк близо до [[Уеймът]], [[Дорсет]], където през 1923 г. Фани основава местен клон на Женския институт, чийто първа председателка става. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.sensationpress.com/fannymargaretmaxwell.htm|заглавие=Fanny Margaret Maxwell|издател=Sensationpress.com|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080512041438/http://www.sensationpress.com/fannymargaretmaxwell.htm|архив_дата=12 май 2008|достъп_дата=11 ян. 2013}}</ref>
 
Професионалната връзка с Максуел скоро се превръща в любовна афера. Максуел е женен с пет деца, но жена му е затворена в [[психиатрична болница]] в [[Дъблин]]. През 1861 г. Мери и майка ѝ се местят в дома му в Лондон, <ref name="ven">Victor E. Neuburg, ''The Popular Press Companion to Popular Literature'', Popular Press, 1983. {{ISBN|0879722339}}, pp. 36–37.</ref> където писателката е мащеха на децата му. През 1864 г. Мери и издателят, след като стават родители на две деца, се опитват да уредят общественото си положение, като разпространяват обява за брак, което обаче е отречено от други източници. В списанията от онова време и от някои от нейните съвременници Мери е обвинявана в неморалност както за личния ѝ живот, така и за съдържанието на книгите ѝ: нейните герои са трансгресивни героини, а два от нейните романи („Тайната на лейди Одли“ и ''Aurora Floyd'') се занимава с темата за бигамията. <ref name=":0" />
Вторият най-голям син на Брадън е писателят [[Уилям Бабингтън Максуел]] (* 1866, † 1939).
 
През втората половина на 60-те години животът на Мери е пресечен от няколко тежки момента: през 1866 г. умира третото ѝ дете, а две години по-късно сестра ѝ и майка ѝ. През същата година тя изживява тежък нервен срив, усложнен от родилна треска, която я поразява след раждането на син. Въпреки краткия период на депресия тя продължава да пише: през 1868 г. публикува своя двадесети роман. През 1871 г. започва да пише пиеси, нито една от които не е поставена, а на следващата година се появява друг неин важен роман – ''The Lovels of Ardel''.
Мери Елизабет Брадън умира на 79 г. на 4 февруари 1915 г. в [[Ричмънд (Лондон)|Ричмънд]] (тогава в [[Съри]]) и е погребана в гробището на Ричмънд. <ref>{{Cite book|last=Meller|first=Hugh|last2=Parsons|first2=Brian|title=London Cemeteries: An Illustrated Guide and Gazetteer|edition=fifth|year=2011|publisher=The History Press|location=Stroud, Gloucestershire|isbn=9780752461830|pages=290–294}}</ref> Нейният дом е Лихфийлд Хаус (''Lichfield House'') в центъра на града, който е заменен от жилищен блок през 1936 г. – Лихфийлд Корт, сега в списъка на исторически сгради. Тя има плоча в енорийската църква в Ричмънд, където е наречена просто „Мис Брадън“. Редица близки улици са кръстени на герои от нейните романи – съпругът ѝ е строителен предприемач в района. <ref>Richmond Local History Society (3rd ed., 2019). ''The Streets of Richmond and Kew''. {{ISBN|978-1912-314010}}</ref>
 
През септември 1874 г. смъртта на съпругата на издателя отново предизвика скандал около любовната връзка на Брадън с Джон Максуел: за пускането ѝ всъщност роля играе девер ѝ Ричард Ноулс, който публикува новината в национални вестници с намерението да се оповести неморалността на отношенията между двамата.
 
След брака между Мери и Джон Максуел, законно признат и сключен на 2 октомври 1874 г., двойката е принудена да напусне дома си в [[Ричмънд на Темза|Ричмънд]] (лондонски квартал) и да се премести в [[Челси (Лондон)|Челси]] за около година, надявайки се, че междувременно клюките ще утихнат. <ref name=":0" /> Мери живее със съпруга си до смъртта си. <ref name=":2">{{Harv|Beller}}, p. 5</ref> Те имат общо шест деца. Най-голямата ѝим дъщеря Фани Маргарет Максуел (* 1863, † 1955) се омъжва за [[Естествознание|натуралиста]] [[Едмънд Селус]] на 13 януари 1886 г. През 20-те години те живеят в замъка Уайк близо до [[Уеймът]], [[Дорсет]], където през 1923 г. Фани основава местен клон на Женския институт, чийто първа председателка става. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.sensationpress.com/fannymargaretmaxwell.htm|заглавие=Fanny Margaret Maxwell|издател=Sensationpress.com|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080512041438/http://www.sensationpress.com/fannymargaretmaxwell.htm|архив_дата=12 май 2008|достъп_дата=11 ян. 2013}}</ref> Вторият им най-голям син на е писателят [[Уилям Бабингтън Максуел]] (* 1866, † 1939). Синът им Джерард Максуел също е писател.
 
През 1876 г. е публикуван „Дъщерята на Джошуа Хагард“ (''Joshua Haggard's Daughter'') – романът, който [[Робърт Лий Улф]] в биографията, посветена на Елизабет Мери Брадън, определя като нейния „шедьовър“. <ref>{{Cite book|title=Sensational Victorian : the life and fiction of Mary Elizabeth Braddon|url=https://archive.org/details/sensationalvicto0000wolf|year=1979|publisher=Garland Pub.|oclc=655566986}}</ref> За разлика от сензационизма на най-известните ѝ творби тя разкрива влиянието на френския [[литературен реализъм]], особено този на [[Емил Зола|Зола]]. <ref>{{Cite book|editor-last=Pamela K. Gilbert|title=Mary Elizabeth Braddon's Joshua Haggard's Daughter|year=2011|publisher=Wiley-Blackwell|location=Chichester|pages=172-183}}</ref>
 
Мери продължава да публикува сериализирани романи в периодични списания с известна редовност, докато съпругът ѝ не се инвалидизира. През 1892 г. тя публикува шейсетия си роман – ''Like and Unlike,'' и впоследствие преминава през период на пауза.
 
Съпругът й умира от грип на 5 март 1895 г. след продължително боледуване. <ref name=":0" /> Мери е поразена от [[инсулт]] през 1907 г. През следващите години здравословното ѝ състояние прогресивно се влошава. Тя умира на 79-годишна възраст на 4 февруари 1915 г.<ref name=":13">{{Harv|Mullin}}.</ref> в [[Ричмънд (Лондон)|Ричмънд]] (тогава в [[Съри]]) и е погребана в гробището на Ричмънд. <ref>{{Cite book|last=Meller|first=Hugh|last2=Parsons|first2=Brian|title=London Cemeteries: An Illustrated Guide and Gazetteer|edition=fifth|year=2011|publisher=The History Press|location=Stroud, Gloucestershire|isbn=9780752461830|pages=290–294}}</ref>
 
Мери Елизабет Брадън умира на 79 г. на 4 февруари 1915 г. в [[Ричмънд (Лондон)|Ричмънд]] (тогава в [[Съри]]) и е погребана в гробището на Ричмънд. <ref>{{Cite book|last=Meller|first=Hugh|last2=Parsons|first2=Brian|title=London Cemeteries: An Illustrated Guide and Gazetteer|edition=fifth|year=2011|publisher=The History Press|location=Stroud, Gloucestershire|isbn=9780752461830|pages=290–294}}</ref> Нейният дом е Лихфийлд Хаус (''Lichfield House'') в центъра на града, който е заменен от жилищен блок през 1936 г. – Лихфийлд Корт, сега в списъка на исторически сгради. Тя има плоча в енорийската църква в Ричмънд, където е наречена просто „Мис Брадън“. Редица близки улици са кръстени на герои от нейните романи – съпругът ѝ е строителен предприемач в района. <ref>Richmond Local History Society (3rd ed., 2019). ''The Streets of Richmond and Kew''. {{ISBN|978-1912-314010}}</ref>
 
== Творчество ==
Брадън написва няколко произведения в жанра на свръхестествената фантастика, включително романът 1891 г. за договора с дявола „Джерард или Светът, плътта и дяволът“ (''Gerard or The World, the Flesh, and the Devil'') и разказите за призраци „Студената прегръдка“ (''"The Cold Embrace"''), „Посетителят на Евелин“ ("Eveline's Visitant") и „В абатство Крайтън“ (''"At Chrighton Abbey"''). <ref>E. F. Bleiler (1983), ''The Guide to Supernatural Fiction''. Kent, Ohio: Kent State UP. {{ISBN|0873382889}} pp. 77–78.</ref> От 30-те години нататък тези истории често са антологизирани в колекции като „Свръхестественият омнибус“ (''The Supernatural Omnibus'') на [[Монтегю Съмърс]] от 1931 г. и „Петдесет години истории за призраци“ (''Fifty Years of Ghost Stories'') от 1935 г. Брадън пише и историческа проза. Във „Високи места“ (''High Places'') изобразява младостта на [[Чарлз I]]. „Лондонска гордост“ (''London Pride'') се фокусира върху [[Чарлз II]]. Действието на „Мохауки“ (''Mohawks)'' се развива по време на управлението на кралица [[Анна (Великобритания)|Ан]] . <ref name="jn">Jonathan Nield (1925), ''A Guide to the Best Historical Novels and Tales.'' G. P. Putnam's Sons, pp. 60, 68, 82 and 108.</ref> Действието на „Исмаил“ (''Ismael'') се развива по времето на идването на власт на [[Наполеон III]]. <ref name="jn" />
 
Брадън основава списание „Белгрейвия“ (''Belgravia)'' (1866 г.), което представя на читателите серии сензационни романи, стихове, разкази за пътешествия и биографии, заедно с есета за мода, история и наука. То е придружено от пищни илюстрации и е литературен източник на достъпна цена. Тя също така е редактор на списание „темпъл„Темпъл Бар“ (''Temple Bar).''
 
В книгата на Майкъл Садлър ''Things Past'' от 1944 г. има критично есе за работата на Брадън. <ref name="ven" /> През 2014 г. е основана Асоциацията на Мери Елизабет Брадън, за да отдаде почит на живота и делото ѝ. <ref>Feminist & Women's Studies Association (UK & Ireland). [http://fwsablog.org.uk/2013/11/15/mary-elizabeth-braddon-association/ Retrieved 7 August 2014.]</ref>
*''The Octoroon'' (1861)
*''The Black Band'' (1861)
*''Lady Audley's Secret'' (1862). На френски:фр. ''Le Secret de Lady Audley'' (1863)
*''Ralph the Bailiff and Other Tales'' (1862)
*''John Marchmont's Legacy'' (1862–1863)
*''Only a Clod'' (1865)
*''Sir Jasper's Tenant'' (1865)
*''The Lady's Mile'' (1866). French:На фр. ''L'Allée des Dames'' (1868)
*''Birds of Prey'' (1867). French:На фр. ''Oiseaux de proie'' (1874)
*''Circe'' (1867)
*''Rupert Godwin'' (1867)
*''Run to Earth'' (1868). French:На фр. ''La Chanteuse des rues'' (1873)
*''Dead-Sea Fruit'' (1868). French:На фр. ''Un Fruit de la Mer Morte'' (1874)
*''Charlotte's Inheritance'' (1868). French:На фр. ''L'Héritage de Charlotte'' (1874)
*''Fenton's Quest'' (1871)
*''To the Bitter End'' (1872)
*''Robert Ainsleigh'' (1872)
*''Lucius Davoren; or, Publicans and Sinners'' (1873). French:На фр. ''Lucius Davoren'' (1878)
*''Milly Darrell, and other tales'' (1873)
*''Griselda'' (1873, drama)
<references/>
 
== Вижте също ==
[[Категория:Английски автори на исторически романи]]
{{колони|2|
[[Категория:Починали през 1915 година]]
* [[Мери Шели]]
* [[Томас Бетъртън]]
* [[Уилям Конгрив]]
* [[Ан Олдфийлд]]
* [[Ан Брейсгърдъл]]
* [[Елизабет Бари]]
* [[Коли Сивър]]
}}
{{Превод от|en|Mary Elizabeth Braddon|1055897511}}
{{Портал|Литература|Биографии}}
{{нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Брадън, Мери Елизабет}}
[[Категория:Английски писателки]]
[[Категория:Писателки]]
[[Категория:Родени през 1835 година]]
[[Категория:Починали през 1915 година]]
[[Категория:Родени на 4 октомври]]
[[Категория:Починали на 4 февруари]]
[[Категория:Английски автори на исторически романи]]