Мери Елизабет Брадън: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 16:
През септември 1874 г. смъртта на съпругата на издателя отново предизвика скандал около любовната връзка на Брадън с Джон Максуел: за разпалването на скандала всъщност роля играе девер ѝ Ричард Ноулс, който публикува новината в национални вестници с намерението да се оповести неморалността на отношенията на двойката.
След брака между Мери и Джон Максуел, законно признат и сключен на 2 октомври 1874 г., двойката е принудена да напусне дома си в [[Ричмънд на Темза|Ричмънд]] (лондонски квартал) и да се премести в [[Челси (Лондон)|Челси]] за около година, надявайки се, че междувременно клюките ще утихнат. <ref name=":0" /> Мери живее със съпруга си до смъртта си. <ref name=":2">
През 1876 г. е публикуван „Дъщерята на Джошуа Хагард“ (''Joshua Haggard's Daughter'') – романът, който [[Робърт Лий Улф]] в биографията, посветена на Елизабет Мери Брадън, определя като нейния „шедьовър“. <ref>{{Cite book|title=Sensational Victorian : the life and fiction of Mary Elizabeth Braddon|url=https://archive.org/details/sensationalvicto0000wolf|year=1979|publisher=Garland Pub.|oclc=655566986}}</ref> За разлика от сензационизма на най-известните ѝ творби тя разкрива влиянието на френския [[литературен реализъм]], особено този на [[Емил Зола|Зола]]. <ref>{{Cite book|editor-last=Pamela K. Gilbert|title=Mary Elizabeth Braddon's Joshua Haggard's Daughter|year=2011|publisher=Wiley-Blackwell|location=Chichester|pages=172-183}}</ref>
Ред 29:
Брадън е плодовита писателка, създала повече от 80 романа с изобретателни сюжети, множество пиеси, стихотворения, есета и разкази. <ref name=":22">Anne-Marie Beller, ''Mary Elizabeth Braddon: A Companion to the Mystery Fiction'', Jefferson, NC: McFarland, p. 5.</ref>
Първоначално Мери се посвещава на писането на стихосбирката „Гарибалди и други стихотворения“ (''Garibaldi and other Poems''), публикувана през 1861 г., и на творби от жанра ''penny dreadful'' – вид периодична публикация, разпространена в Обединеното кралство през 19 век. <ref>Тези творби се характеризират с ниска цена – 1 пени и предлагат сериализирани разкази, насочени най-вече към пролетариата и буржоазията на белите якички, като спомагат за популярността на готическия роман. Разказваните истории – ярки истории на ужасите са кратки, тъй като са предназначени за четене в малкото свободно време на работниците.</ref> Тези нейни кратки истории излизат на части в списанията ''Welcome Guest'', ''The Halfpenny Marvel'' и ''Sixpenny Magazine'', които принадлежат на бъдещия ѝ съпруг Джон Максуел. Характеризирани с наситени сюжети с престъпления, предателства, убийства и отравяния, те осигуряват добри доходи на авторката, която обаче се посвещава и на писането на романи. <ref name=":0" /> Първият ѝ роман е „Три пъти мъртъв“ (''Three Times Dead''). Той излиза през 1860 г. и не постига желания успех. Успехът идва прз 1861 г. с романа „Тайната на лейди Одли“ (''Lady Audley's Secret)'', чиято героиня е красива жена, виновна за убийството на съпруга си. Публикуван в три тома, той постига незабавен и изключителен успех, достигайки девет издания за една година и три различни театрални адаптации. <ref name="ven" /> Той остава в печат от публикуването си и е драматизиран и филмиран на няколко пъти. Следващият ѝ роман – „Аврора Флойд“ (''Aurora Floyd)'' също е публикуван за първи път на части в сп. Темпъл Бар и след това излиза през 1862 г.
Авторката получава множество критики за това, че придава прекомерно централно място на компрометиращи теми като полигамията и престъпността. В годините след публикуването на
Анонимният сензационен роман на [[Ричард Блакмор]] „Клара Вон“ (1864) ѝ е погрешно приписван от някои критици.
През 1866 г. Мери и съпругът ѝ основават ''Belgravia Magazine –'' художествено списание, което Мери редактира в продължение на десет години и в което тя публикува някои от романите си на части. Списанието представя на читателите серии сензационни романи, стихове, разкази за пътешествия и биографии, заедно с есета за мода, история и наука. То е придружено от пищни илюстрации и е литературен източник на достъпна цена. Тя също така е редактор на списание „Темпъл Бар“ (''Temple Bar).'' В
Към края на 1870-те години Мери Елизабет Брадън става редовна читателка на [[Емил Зола]], чието влияние е отбелязано в по-късните ѝ романи като „Дъщерята на Джошуа Хагард“ (''Joshua Haggard's Daughter'') от 1876 г. <ref name=":0" /> Влиянието на френската култура може да се види и в „Наследството на Шарлот“ (''Charlotte's Inheritance'') от 1868 г. и в
Брадън написва няколко произведения в жанра на
Брадън пише и историческа проза. Във „Високи места“ (''High Places'') изобразява младостта на [[Чарлз I]]. „Лондонска гордост“ (''London Pride'') се фокусира върху [[Чарлз II]]. Действието на „Мохауки“ (''Mohawks)'' се развива по време на управлението на кралица [[Анна (Великобритания)|Ан]]. Действието на „Исмаил“ (''Ismael'') се развива по времето на идването на власт на [[Наполеон III]]. <ref name="jn">Jonathan Nield (1925), ''A Guide to the Best Historical Novels and Tales.'' G. P. Putnam's Sons, pp. 60, 68, 82 and 108.</ref
В книгата на Майкъл Садлър ''Things Past'' от 1944 г. има критично есе за работата на Брадън. <ref name="ven" /> През 2014 г. е основана Асоциацията на Мери Елизабет Брадън, за да отдаде почит на живота и делото ѝ. <ref>Feminist & Women's Studies Association (UK & Ireland). [http://fwsablog.org.uk/2013/11/15/mary-elizabeth-braddon-association/ Retrieved 7 August 2014.]</ref>
== Сензационен роман и детективски роман ==
Мери Елизабет Брадън изиграва много важна роля в развитието на [[Криминална литература|детективския]] роман. Тя повлиява и на [[детективска литература|детективския роман]] – литературен жанр, който набира все повече популярност през онези години. През 1870-те и 1880-те години тя е известна като един от водещите представители и основателите на сензационния роман – литературен жанр, който съчетава традиционните елементи на романа и [[Литературен реализъм|реализма]] с вълнуващи истории на мистерия и интрига, разположени в ситуации, познати на обществеността. <ref name=":2" /> Романите, които помагат за формирането на този нов жанр, са „[[Жената в бяло]]“ на [[Уилки Колинс]] (1860) и двата най-известни романа на Мери Елизабет Брадън – „Тайната на лейди Одли“ и „Аврора Флойд“. <ref name=":0" />
Авторката и други популяризатори на новия литературен жанр са обвинени, че използват престъпността като трик, за да впечатлят читателя. Тъй като убийствата не са извършени в нисшите класи, а сред членовете на буржоазията, се смята, че те увреждат почтения имидж на тази социална класа. <ref name=":2" />
Романът „Тайната на лейди Одли“ (1861) се развива в два повествователни сюжета, които в крайна сметка се преплитат и завършват един с друг. <ref name=":03">{{Harv|Cox}}, p. 46</ref> Първият вижда като главни герои вдовецът сър Майкъл Одли и Луси Греъм – младата и красива втора съпруга, бивша гувернантка с неясно минало, нетолерантна към Алисия – почти тийнейджърка и дъщеря на сър Одли от първата му съпруга. Вторият сюжет се развива около случките с Робърт Одли – внук на сър Одли, който започва разследване, за да хвърли светлина върху изчезването на негов близък приятел Джордж Талбойс. Романът, базиран на механизма на обратното разследване, успява да разкрие, сред престъпленията, изчезванията, множеството самоличности и обрати, тайната на лейди Одли. <ref>{{Cite book|title=Il segreto di Lady Audley|year=2016|publisher=Fazi|location=Roma|oclc=953788411}}</ref>
„Аврора Флойд“ разказва историята на едноименната героиня, която бяга с коняра си Джеймс Конърс, докато е още тийнейджърка. Скоро тя го изоставя, за да се омъжи за изискан и елегантен млад джентълмен – Талбът Булстроуд, в когото е лудо влюбена, но който изчезва, оставяйки я сама. След това Аврора се омъжва за груб земевладелец от [[Йоркшър]], точно обратното на Булстрод. Този втори брачен съюз е разклатен от повторното появяване на първия ѝ съпруг, за когото Аврора смята, че е загинал при злополука. Булстроуд продължава да заплашва Аврора, докато не бъде убит. Предвид ситуацията подозренията за убийството неизбежно падат върху главната героиня, която в крайна сметка се оказва невинна. <ref>{{Cite book|title=The Stanford Companion to Victorian fiction|year=1990|publisher=Stanford Univ. Press|oclc=634211327|pages=33-34}}</ref>
Лейди Одли представлява нов модел на героиня: докато притежава характерните черти на жените ангели, тя представя и други напълно нови аспекти: за разлика от Лора Феърли или Розамунд Лидгейт (главните женски герои на [[Уилки Колинс]] и „[[Жената в бяло]]“ и на „Мидълмарч“), лейди Одли е бигамна и убийца. Аврора Флойд, от друга страна, въпреки че никога не прибягва до убийство, е недолюбвана от критиците на онова време заради нейната чувственост. <ref name=":12">{{Harv|Mullin}}.</ref> Тези два романа, принадлежащи към новия жанр на сензационния роман, са осъдени от викторианското общество, защото нарушават социалните правила на времето, поставяйки под въпрос институцията на брака и представяйки нотки на [[феминизъм]]. Поради тази причина творчеството на Мери Елизабет Брадън се свързва в онези години с „ниската“ литература и едва през 20 век е преоткрито и проучено именно заради иновативните си аспекти. <ref>{{Harv|Cox}}, pp. 6-8</ref> Личният живот на Мери, подобен на този на нейните героини, е критикуван и смятан за абсолютно неприличен; Маргарет Олифант, например, твърди, че Мери няма нищо общо с добре възпитаните благородни жени от края на 19 век. <ref>{{Cite magazine}}</ref>
== Частичен списък на художествените произведения на Брадън ==
| |||