Мери Елизабет Брадън: Разлика между версии

Брадън написва няколко произведения в жанра на свръхестествената проза, включително романът 1891 г. за договора с дявола „Джерард или Светът, плътта и дяволът“ (''Gerard or The World, the Flesh, and the Devil'') и разказите за призраци „Студената прегръдка“ (''"The Cold Embrace"''), „Посетителят на Евелин“ (''"Eveline's Visitant"'') и „В абатство Крайтън“ (''"At Chrighton Abbey"''). <ref>E. F. Bleiler (1983), ''The Guide to Supernatural Fiction''. Kent, Ohio: Kent State UP. {{ISBN|0873382889}} pp. 77–78.</ref> От 30-те години нататък тези истории често са антологизирани в колекции като „Свръхестественият омнибус“ (''The Supernatural Omnibus'') на [[Монтегю Съмърс]] от 1931 г. и „Петдесет години истории за призраци“ (''Fifty Years of Ghost Stories'') от 1935 г.

Лейди Одли представлява нов модел на героиня: докато притежава характерните черти на жените ангели, тя представя и други напълно нови аспекти: за разлика от Лора Феърли или Розамунд Лидгейт (главните женски герои на [[Уилки Колинс]] и „[[Жената в бяло]]“ и на „Мидълмарч“), лейди Одли е бигамна и убийца. Аврора Флойд, от друга страна, въпреки че никога не прибягва до убийство, е недолюбвана от критиците на онова време заради нейната чувственост. <ref name=":12">{{Harv|Mullin}}.</ref> Тези два романа, принадлежащи към новия жанр на сензационния роман, са осъдени от викторианското общество, защото нарушават социалните правила на времето, поставяйки под въпрос институцията на брака и представяйки нотки на [[феминизъм]]. Поради тази причина творчеството на Мери Елизабет Брадън се свързва в онези години с „ниската“ литература и едва през 20 век е преоткрито и проучено именно заради иновативните си аспекти. <ref>{{Harv|Cox}}, pp. 6-8</ref> Личният живот на Мери, подобен на този на нейните героини, е критикуван и смятан за абсолютно неприличен; Маргарет Олифант, например, твърди, че Мери няма нищо общо с добре възпитаните благородни жени от края на 19 век. <ref>{{CiteValerie magazine}}Shaw, Robert Lee Wolff, "Sensational Victorian: The Life and Fiction of Mary Elizabeth Braddon" (Book Review), in Nineteenth Century Fiction, vol. 34, n. 4, 1980, p. 477</ref>

== Частичен списък на художественитеХудожествени произведения на Брадън ==

Няколко от творбите на Брадън са драматизирани, включително:

*''Aurora Floyd'', от Колин Хенри Хейзълууд, за първи път на сцена в Театър „Британия“ в Лондон през 1863 г.
*''"The Cold Embrace"'', в ролите Джонатан Фърт, Радио Би Би Си 4, 2009.
*''Lady Audley's Secret'', от Колин Хенри Хейзълууд, за първи път на сцена в Театър „Виктория“ в Лондон през 1863 г. <ref name="ODNB">G. C. Boase, Megan A. Stephan, [http://www.oxforddnb.com/view/article/12804 "Hazlewood, Colin Henry (1823–1875)"], rev. Megan A. Stephan, (quoting ''The Britannia diaries, 1863–1875: selections from the diaries of Frederick C. Wilton'', ed. J. Davis (1992)) ''Oxford Dictionary of National Biography'', (accessed 3 December 2011).</ref>