Мери Елизабет Брадън: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 6:
Родена в [[Сохо (Лондон)|Сохо]], Лондон като трета и последна дъщеря на Фани Уайт – ирландска журналистка и Хенри Брадън – адвокат от [[Корнуол]]. Поради изневярата на съпруга си и финансовата му безотговорност майка ѝ Фани се разделя с баща ѝ, когато Мери е на пет годинки. Семейството се установява първо в [[Съсекс]], а по-късно в Лондон, където Мери посещава Скарсдейл Хаус – частно девическо училище. <ref name=":0">Katherine Mullin, Braddon [married name Maxwell], Mary Elizabeth, in Oxford Dictionary of National Biography, 21 maggio 2009.</ref> Когато тя е на 10 години, брат ѝ [[Едуард Брадън]] заминава да търски късмет в Индия и по-късно отива в Австралия. Там той има блестяща политическа кариера и е премиер на [[Тасмания]] от 1894 до 1899 г. <ref>M. N. Sprod, Braddon, Sir Edward Nicholas Coventryunlocked (1829-1904), in Oxford Dictionary of National Biography, 23 settembre 2004.</ref>
На 17-годишна възраст Мери започва кариера на актриса
Акрисата Аделайд Бидъл – нейна приятелка отбелязва, че интересът на Брадън към актьорството намалява, когато се захваща с писането на романи. <ref name="BoardmanJones2004">{{Cite book|last=Kay Boardman|last2=Shirley Jones|title=Popular Victorian Women Writers|url=https://books.google.com/books?id=rt2YCL0HABAC&pg=PA189|year=2004|publisher=Manchester University Press|isbn=978-0-7190-6450-0|pages=189–190}}</ref> Към 1859 г., благодарение на грижите на почитател, който ѝ осигурява финансова подкрепа за определен период, Мери се отдава на писане. Тя написва няколко разказа, публикувани от септември 1860 г. в евтини художествени списания, собственост на издателя Джон Максуел (* 1824, † 1895). <ref name=":3">{{Harv|Neuburg}}, p. 36</ref> През юли 1861 г. списанието „Робин Гудфелоу“ започва сериализацията на най-известния ѝ роман „Тайната на лейди Одли“ ''(Lady Audley's Secret),'' продължила в списание „Сикспени“ след банкрута на списанието.
Професионалната връзка с Максуел скоро се превръща в любовна афера. Максуел е женен с пет деца, но жена му е затворена в [[психиатрична болница]] в [[Дъблин]]. През 1861 г. Мери и майка ѝ се местят в дома му в Лондон, <ref name="ven">Victor E. Neuburg, ''The Popular Press Companion to Popular Literature'', Popular Press, 1983. {{ISBN|0879722339}}, pp. 36–37.</ref> където писателката е мащеха на децата му. През 1864 г. Мери и издателят, след като стават родители на две деца, се опитват да уредят общественото си положение, като разпространяват обява за брак, което обаче е отречено от други източници. В списанията от онова време и от някои от нейните съвременници Мери е обвинявана в неморалност както за личния ѝ живот, така и за съдържанието на книгите ѝ: нейните герои са трансгресивни героини, а два от нейните романи („Тайната на лейди Одли“ и ''Aurora Floyd'') се занимава с темата за бигамията. <ref name=":0" />
Ред 22:
Мери продължава да публикува сериализирани романи в периодични списания с известна редовност, докато съпругът ѝ не се инвалидизира. През 1892 г. тя публикува шейсетия си роман – ''Like and Unlike,'' и впоследствие преминава през период на пауза. Съпругът й умира от грип на 5 март 1895 г. след продължително боледуване. <ref name=":0" />
Въпреки многото си болести, Брадън последователно се движи в крак с времето: около 1912-3 г. си купува кола; през 1913 г. присъства на кинематографичното издание на „Аврора Флойд“ и през 1914 г., когато избухва [[Първата световна война]], тя помага на болничните пациенти, като продължава благотворителната дейност, която поддържа през целия си живот. <ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://maryelizabethbraddon.com/biography/|заглавие=Biography|достъп_дата=1 дек. 2021}}</ref>
Мери е поразена от [[инсулт]] през 1907 г. През следващите години здравословното ѝ състояние прогресивно се влошава. Тя умира на 79-годишна възраст на 4 февруари 1915 г.<ref name=":13">{{Harv|Mullin}}.</ref> в [[Ричмънд (Лондон)|Ричмънд]] (тогава в [[Съри]]) и е погребана в гробището на Ричмънд. <ref>{{Cite book|last=Meller|first=Hugh|last2=Parsons|first2=Brian|title=London Cemeteries: An Illustrated Guide and Gazetteer|edition=fifth|year=2011|publisher=The History Press|location=Stroud, Gloucestershire|isbn=9780752461830|pages=290–294}}</ref>
| |||