Уикипедия

Потребител:Mmm-jun/Допълване: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Административна единица инфо
| цвят = #F6F3DD
| име = Керманшах
| име-местно = استان کرمانشاه
| карта-файл = IranKermanshah-SVG.svg
| карта-описание = Местоположение в Иран
| картинка =
| картинка-описание =
| страна = {{Иран}}
| горна-единица-вид = [[Региони в Иран|Регион]]
| горна-единица-име = 4
| столица-вид = Административен център
| столица-име = [[Керманшах]]
| площ = 25 009
| население = 1 952 434
| население-година = 2016
| подразделения1-вид = [[Административно деление на Иран|Шахрестани]]
| подразделения1-име = 14
| подразделения2-вид = [[Административно деление на Иран|Бахши]]
| подразделения2-име =
| управител-вид = Управител
| управител-име =
| управител-партия =
| часова-зона = UTC+03:30
| телефонен-код =
| iso =
| език =
| сайт =
}}
 
'''Керманшах''' ({{lang|fa|کرمانشاه}}) е един от 31 [[Провинции на Иран|остана]] на [[Иран]]. Разположен е в западен... Иран, включен е в административния [[Региони в Иран|Регион 4..]]. Заема площ около 25 000... km² <ref>[http://www.statoids.com/uir.html Statoids. Provinces of Iran]</ref>, населението е близо 2... милиона. Административен център е град [[Керманшах]]. Територията на остана е заселена от праисторически времена, била е част на [[Мидийци|Мидийското]] царство и притежава паметници на древни персийски династии.
 
== История ==
Територията на Керманшах е заселена от праисторически времена. В пещерите на остана са намерени следи от човешкото присъствие през [[палеолит]]а, при археологическите разкопки на някои [[тепе]]та в района са открити селища от времето на [[неолит]]а. [[Мидийци]]те завладяват региона през третото хилядолетие пр.н.е., навлизайки в него по древен път, свързващ [[Месопотамия]] с [[Иранско плато]]. [[Сасаниди]]те включват тази територия в своето царство и се предполага, че названието ѝ е свързано с титлата Керман Шах на владетеля [[Бахрам IV]]. В арабските хроники регионът се споменава с името Гармисин (Гермисин, Кирмисин). Той е имал важно значение, тъй като през него е минавал маршрутът на керваните между [[Централна Азия]] и Средиземноморските страни.<ref name="ист">[https://iranicaonline.org/articles/kermanshah-04-history-to-1953 Encyclopædia Iranica. KERMANSHAH iv. HISTORY TO 1953]</ref>
 
[[Дейлемити]]те се появяват на тази територия в края на първото хилядолетие от н.е. Градът Керманшах се развива и просперира при управление на [[Буиди]]те. През този период възниква и се усилва влиянието на местните кюрдски династии, борбите между тях имат пагубен ефект върху икономическото състояние на областта. Около средата на 11 век на власт идват [[Селджуци]]те, като при тях Керманшах все още запазва своето военно и икономическо значение. По това време градът Керманшах е кръстовище на две важни търговски артерии – пътя, свързващ [[Багдад]] с [[Хорасан]], и връзката между [[Табриз]] и [[Ардабил]]. Това важно географско положение става причина Керманшах да се превърне в арена на регионални войни, които продължават повече от столетие.<ref name="ист"/>
 
След края на монголското присъствие Керманшах се превръща в стратегически важна гранична зона между [[Сефевиди|Сефевидската]] и [[Османска империя|Османската]] империи. Всяка от тях използва в борбата за контрола над тази зона вождовете на местните кюрдски племена. За власт над региона се бият и афганските племена. Територията минава под иранско управление, когато на военната сцена се появява Надерголи Голи Бейг Афшар (бъдещият [[Надер Шах]]), който успява да изгони от нея както афганците, така и османците.
 
След смъртта на Надер Шах в региона управлява династията на Зенди, в края на 18-и век на власт идват [[Каджар]]ите. В първите години на 19-и век Керманшах в качеството си на регион, важен за възпиране на османците от Ирак, е укрепван и развиван, но скоро лошото управление на поредния шахски наместник води до неговия упадък. Регионът е неспокоен през целия 19-и век, с много бунтове и въстания на местните племена.
 
В началото на 20-и век част от населението на остана активно се включва в подкрепата на [[Персийска конституционна революция|Конституционната революция]] на Иран. Местната власт обаче, настроена против конституционната реформа, организира бунтове срещу централното правителство. Контролът над Керманшах се възстановява през 1912 г.<ref name="ист"/>
 
По време на [[Първата световна война]] на територията на Иран се сблъскват интересите на османците и техните германски съюзници с тези на Великобритания и Русия. Турция изпраща войски в Керманшах, който съгласно [[Англо-руско съглашение]] от 1907 г. е зона на руското влияние. През 1915 г. консулите на Русия и Великобритания напускат Керманшах. Турция завзема региона през 1916 г. и позволява създаването на местна временна власт. След възстановяването на иранския суверенитет над областта и до края на съществуването на Каджарската династия Керманшах се управлява от военни наместници на шаха.
 
При последвалото управление на династията [[Пахлави]] населението на остана се включва в движението за национализация на нефтодобивната индустрия и участва в демонстрациите в подкрепа на демократично избрания премиер-министър [[Мохамад Мосадек]].<ref name="ист"/>
 
През 1980 г. започва [[Ирано-иракска война|Ирано-иракската война]]. Военните действия засягат граничните региони на Керманшах, Гаср-е Ширин и Сарпол-е Захаб.
 
През 20-и век се установяват и няколко пъти се променят както границите на остана, така и неговото вътрешно административно разделяне. Названието на провинцията също претърпява промени. Скоро след [[Иранска революция|създаването си през 1979 г.]] Ислямската република в стремежа си да заличи символите, свързани с предишното шахско управление, променя топонимите, включващи „шах“ – градът Керманшах става Иман-шахр, след това Кахраман-шахр, останът се нарича Керманшахан. По-късно на остана и града дават име Бахтаран. Историческото им название се възстановява в началото на 90-те години на 20-и век.<ref name="гео"/>
 
== География ==
Остан граничи
[[File:Mount Dalekhani1.jpg|thumb|Планината Далахани]]
Остан Керманшах граничи на запад с [[Ирак]] и с останите [[Кюрдестан (остан)|Кюрдестан]] на север, [[Лурестан]] и [[Хамадан (остан)|Хамадан]] на изток и [[Илам (остан)|Илам]] на юг.
 
Територията на остана в по-голямата си част е заета от планините на [[Загрос]]. Те са най-високи в източните му райони и постепенно намаляват на запад. На югоизток се простира веригата Парав, от която има изглед към град Керманшах. Най-високата планина в остана, Далахани, с височина 3350 m, се намира в североизточната част на провинцията, между градовете Сонгор и Кангавар. Средната надморска височина в северните и източните райони е около 1800 m.
 
Планините в източната част на остана се пресичат от относително големи реки. Най-дългата река е Гамасияб.
 
Климатът на региона се определя от стигащите до Загрос въздушни потоци от Средиземно море. Планинските райони са с меко лято и студени снежни зими, западните части на остана имат по-топъл климат. Максималните летни температури са през месеците юли и август и стигат до над 37°C. Средните стойности на минималните зимни температури са отрицателни, най-ниските, около -4°C, са през януари. В планините годишните валежи са около 700 mm, в района около град Керманшах около 400 mm.<ref name="гео">[https://iranicaonline.org/articles/kermanshah-01-geography Encyclopædia Iranica. KERMANSHAH i. GEOGRAPHY]</ref><ref>{{икона|fa}} [https://www.yjc.news/fa/news/4787902/اقلیم-آب-و-هوایی-استان-کرمانشاه اقلیم آب و هوایی استان کرمانشاه]</ref>
 
== Административно деление ==
Всеки остан в Иран се дели на шахрестани, които се състоят от бахши, те на свой ред съдържат най-малките административни единици – дехестани. Административният център на шахрестан е град, който носи името на шахрестана. Остан Керманшах... е разделен на 14... шахрестана. Данните за населението на шахрестаните са от националното преброяване през 2016 г.<ref>{{икона|fa}} [https://www.amar.org.ir/portals/0/census/1395/results/Census95_Khanevar_Jameiyat.xlsx جمعیت و خانوار کشور به تفکیک استان، شهرستان]</ref>
 
{| class="wikitable centered"
|+
! Карта на остан Керманшах
! Шахрестан
! Население
|-
|rowspan="1512" style="vertical-align:top" | [[File:KermanshahIlam Province, Iran location map.svg|500px300px]]
|-
| style="text-align:center;"|Есламабад-е Гарб
| style="text-align:center;"|140 876
|-
| style="text-align:center;"|Паве
| style="text-align:center;"|60 431
|-
| style="text-align:center;"|Салас-е Бабаджани
| style="text-align:center;"|35 219
|-
| style="text-align:center;"|Джаванруд
| style="text-align:center;"|75 169
|-
| style="text-align:center;"|Далаху
| style="text-align:center;"|35 987
|-
| style="text-align:center;"|Равансар
| style="text-align:center;"|47 657
|-
| style="text-align:center;"|Сарпол-е Захаб
| style="text-align:center;"|85 342
|-
| style="text-align:center;"|Сонгор
| style="text-align:center;"|81 661
|-
| style="text-align:center;"|Сахне
| style="text-align:center;"|70 757
|-
| style="text-align:center;"|Гаср-е Ширин
| style="text-align:center;"|23 929
|-
| style="text-align:center;"|Керманшах
| style="text-align:center;"|1 083 833
|-
| style="text-align:center;"|Кангавар
| style="text-align:center;"|76 216
|-
| style="text-align:center;"|Гилан-е гарб
| style="text-align:center;"|57 007
|-
| style="text-align:center;"|Харсин
| style="text-align:center;"|78 350
|-
</div>
|}
 
== Население ==
Съгласно националното преброяване през 2016 г. населението на остана е 1 952 434... души, от тях около 75...% живеят в градовете. 85.4..% от населението е грамотно (възрастова група над 6 г.).<ref>[https://www.amar.org.ir/Portals/1/census/2016/results/general/population/census-2016-general-results-population-t1.xls Census 2016. General results]</ref><ref>[https://www.amar.org.ir/Portals/1/census/2016/Iran_Census_2016_Selected_Results.pdf Selected Findings of National Population and Housing Census, 2016]</ref>
 
Етническото мнозинство са кюрди, като отделните райони на остана са населени с различни племена – Баджалан, Гуран, Калхор, Зангане... Малцинствените групи са персийци, лури и араби. Основната религия е шиитски ислям..<ref name="гео"/>
 
== Икономика ==
Остан Керманшах с неговите подходящи климатични характеристики и плодородни земи е един от основните земеделски регионите на Иран. Почти една трета от територията на остана е заета от [[алувиални почви]] и над 80% от приблизително 820 000 ha обработваема земя са обект на неполивно земеделие. Произвеждат се пшеница, ечемик, захарно цвекло. В долините се гледат картофи, бобови, зеленчуци. Провинцията е известна в страната със своето грозде и ябълки, произвеждат се също цитрусови плодове, нар, различни видове ядки и фурма. Голям дял в селската икономика заема животновъдството. Отглеждат се овце, кози, говеда, домашни птици, в някои райони се практикува рибовъдство и пчеларство.
 
Основният промишлен отрасъл на остана е добивът и преработката на петрола. На неговата територия се намира петролно находище, което се експлоатира от 1927 г. През 1971 г. тук започва да работи голяма [[петролна рафинерия]]. Изградена с дневен капацитет от 30 000 барела, тя покрива съществена част от нуждите на западните региони на Иран. Другите индустриални дейности в Керманшах са свързани с текстилни компании с местно значение и големи захарни фабрики. Освен тях има предприятия на хранително-вкусовата, електротехническата и строителната промишлености. Произвежда се цимент, добива се мрамор и варовик.<ref name="гео"/><ref>{{икона|fa}} [https://vista.ir/m/a/j0xyd وضعیت اقتصادی و اجتماعی استان کرمانشاه]</ref>
 
Съществен дял в икономиката на остана заемат ръчните занаяти и туризмът.
 
== Образование ==
[[File:Knight-Iran.JPG|thumb|Скалните фигури в Таг-е Бостан]]
[[File:Tiling of Takieh Mo'aven ol-Molk, Kermanshah.jpg|thumb|Храмът Такийе Моавен ал-Молк]]
Остан Керманшах... разполага с 24 научни и образователни организации. Освен филиалите на Свободен ислямски университет и на Университета Паям-е Нур в града Керманшах... се намират:<ref>{{икона|fa}} [https://myreshte.ir/Province/22 دانشگاه های استان کرمانشاه]</ref>
*Медицински университет
*Технически университет
*Университет Рази
 
== Забележителности ==
На територията на остан Керманшах има значими исторически забележителностите, някои от които са включени в [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|списъка]] за културно наследство на [[ЮНЕСКО]]. Природните забележителности включват високопланински езера и пещери.<ref>[http://whc.unesco.org/en/list/1222 UNESCO World Heritage List. Bisotun]</ref><ref>{{икона|fa}}[https://www.kojaro.com/attraction/list/kermanshah-328-ci/sort/13/page/2/ دیدنی های کرمانشاه]</ref>
*Комплекс Бисотун в шахрестан Харсин с прочутите [[Бехистунски надпис|скални надписи]] от епохата на Ахеменидите;
*Таг-е Бастан – археологически парк със скални барелефи на царете от епохата на Сасанидите;
*Археологически комплекс в Кангавар с руини от епохите на Сасанидите и [[Селевкиди]]те;
*Мост Пол-е Кохне в шахрестан Керманшах от епохата на Сасанидите;
*Такийе Моавен ал-Молк – шиитски храм в град Керманшах от епохата на Каджарите;
*Селище Гандж Даре с руини от [[новокаменна епоха]] в шахрестан Харсин;
*Археологически комплекс в град Гаср-е Ширин.
*Пещера Парав – с дълбочина близо 750 m е най-дълбоката в Иран, намира се на около 12 km от град Керманшах;
*Пещера Доашкафт на около 5 km от град Керманшах;
*Защитена водна зона Хашилан с обща площ над 450 ha и с около 110 малки и големи острови. Названието ''Хашилан'' в превод от кюрдски означава „Гнездо на змеи“.
*Сараб-е Нилуфар – езеро с водни лилии, включено в националния списък на Иран за природно наследство.
 
== Източници ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Потребител:Mmm-jun/Допълване“.