19 925
редакции
→top
(→top) |
(→top) |
||
|
През 1876 г. е публикуван „Дъщерята на Джошуа Хагард“ (''Joshua Haggard's Daughter'') – романът, който [[Робърт Лий Улф]] в биографията, посветена на Елизабет Мери Брадън, определя като нейния „шедьовър“. <ref>{{Cite book|title=Sensational Victorian : the life and fiction of Mary Elizabeth Braddon|url=https://archive.org/details/sensationalvicto0000wolf|year=1979|publisher=Garland Pub.|oclc=655566986}}</ref> За разлика от сензационизма на най-известните ѝ творби тя разкрива влиянието на френския [[литературен реализъм]], особено този на [[Емил Зола|Зола]]. <ref>{{Cite book|editor-last=Pamela K. Gilbert|title=Mary Elizabeth Braddon's Joshua Haggard's Daughter|year=2011|publisher=Wiley-Blackwell|location=Chichester|pages=172-183}}</ref>
Мери продължава да публикува сериализирани романи в периодични списания с известна редовност, докато съпругът ѝ не се инвалидизира. През 1892 г. тя публикува шейсетия си роман – ''Like and Unlike,'' и впоследствие преминава през период на пауза. Съпругът
=== Последни години и смърт ===
Анонимният сензационен роман на [[Ричард Блакмор]] „Клара Вон“ (1864) ѝ е погрешно приписван от някои критици.
През 1866 г. Мери и съпругът ѝ основават две списания: ''Belgravia Magazine'' и
В късната писателска кариера на Брадън има отчетлив преход от публикуване в периодични издания към вестници: Максуел ангажира Уилям Тилотсън от Болтън за синдиката, докато той продължи да публикува нейната художествена литература в обемна форма. Това означава, че нейната художествена литература е публикувана в цялата страна, а не само в столицата, и така творбите ѝ достигат до по-широка аудитория. <ref name=":1" />
Към края на 1870-те години Мери Елизабет Брадън става редовна читателка на [[Емил Зола]], чието влияние е отбелязано в по-късните ѝ романи като „Дъщерята на Джошуа Хагард“ (''Joshua Haggard's Daughter'') от 1876 г. <ref name=":0" /> Влиянието на френската култура може да се види и в „Наследството на Шарлот“ (''Charlotte's Inheritance'') от 1868 г. и в „Лисицата“ (''Vixen)'' от 1879 г. – романи, считани за опасни, защото заплашват да нарушат статуквото поради несъответствието с викторианските идеали от онова време. <ref name=":02">Jessica Cox, ''New Perspectives on Mary Elizabeth Braddon'', Rodopi, 2012, p. 46</ref>▼
▲Към края на 1870-те години Мери Елизабет Брадън става редовна читателка на [[Емил Зола]], чието влияние е отбелязано в по-късните ѝ романи като „Дъщерята на Джошуа Хагард“ (''Joshua Haggard's Daughter'') от 1876 г. <ref name=":0" /> Влиянието на френската култура може да се види и в „Наследството на Шарлот“ (''Charlotte's Inheritance'') от 1868 г. и в „Лисицата“ (''Vixen)'' от 1879 г. – романи, считани за опасни, защото заплашват да нарушат статуквото поради несъответствието с викторианските идеали от онова време. <ref name=":02">Jessica Cox, ''New Perspectives on Mary Elizabeth Braddon'', Rodopi, 2012, p. 46</ref>
Брадън написва няколко произведения в жанра на свръхестествената проза, включително романът 1891 г. за договора с дявола „Джерард или Светът, плътта и дяволът“ (''Gerard or The World, the Flesh, and the Devil'') и разказите за призраци „Студената прегръдка“ (''"The Cold Embrace"''), „Посетителят на Евелин“ (''"Eveline's Visitant"'') и „В абатство Крайтън“ (''"At Chrighton Abbey"''). <ref>E. F. Bleiler (1983), ''The Guide to Supernatural Fiction''. Kent, Ohio: Kent State UP. {{ISBN|0873382889}} pp. 77–78.</ref> От 30-те години нататък тези истории често са антологизирани в колекции като „Свръхестественият омнибус“ (''The Supernatural Omnibus'') на [[Монтегю Съмърс]] от 1931 г. и „Петдесет години истории за призраци“ (''Fifty Years of Ghost Stories'') от 1935 г.
Брадън пише и историческа проза. Във „Високи места“ (''High Places'') изобразява младостта на [[Чарлз I]]. „Лондонска гордост“ (''London Pride'') се фокусира върху [[Чарлз II]]. Действието на „Мохауки“ (''Mohawks)'' се развива по време на управлението на кралица [[Анна (Великобритания)|Ан]]. Действието на „Исмаил“ (''Ismael'') се развива по времето на идването на власт на [[Наполеон III]]. <ref name="jn">Jonathan Nield (1925), ''A Guide to the Best Historical Novels and Tales.'' G. P. Putnam's Sons, pp. 60, 68, 82 and 108.</ref>
== Сензационен роман и детективски роман ==
| |||