Уикипедия

Разлика между версии на „Мери Елизабет Брадън“

Мери Елизабет Брадън (редактиране)

Версия от 15:24, 1 декември 2021

2057 bytes added ,  преди 1 месец
→‎top
През 1876 г. е публикуван „Дъщерята на Джошуа Хагард“ (''Joshua Haggard's Daughter'') – романът, който [[Робърт Лий Улф]] в биографията, посветена на Елизабет Мери Брадън, определя като нейния „шедьовър“. <ref>{{Cite book|title=Sensational Victorian : the life and fiction of Mary Elizabeth Braddon|url=https://archive.org/details/sensationalvicto0000wolf|year=1979|publisher=Garland Pub.|oclc=655566986}}</ref> За разлика от сензационизма на най-известните ѝ творби тя разкрива влиянието на френския [[литературен реализъм]], особено този на [[Емил Зола|Зола]]. <ref>{{Cite book|editor-last=Pamela K. Gilbert|title=Mary Elizabeth Braddon's Joshua Haggard's Daughter|year=2011|publisher=Wiley-Blackwell|location=Chichester|pages=172-183}}</ref>
 
Мери продължава да публикува сериализирани романи в периодични списания с известна редовност, докато съпругът ѝ не се инвалидизира. През 1892 г. тя публикува шейсетия си роман – ''Like and Unlike,'' и впоследствие преминава през период на пауза. Съпругът йѝ умира от грип на 5 март 1895 г. след продължително боледуване. <ref name=":0" />
 
=== Последни години и смърт ===
Анонимният сензационен роман на [[Ричард Блакмор]] „Клара Вон“ (1864) ѝ е погрешно приписван от някои критици.
 
През 1866 г. Мери и съпругът ѝ основават две списания: ''Belgravia Magazine'' и –''Belgravia Annual. Belgravia'' е месечно списание, което струва един шилинг, насочено към благородната читателска аудитория, художествено списание, което Мери редактира в продължение на десет години и в което тя публикува някои от романите си на части. Списанието представя на читателите серии сензационни романи, стихове, разкази за пътешествия и биографии, заедно с есета за мода, история и наука. То е придружено от пищни илюстрации и е литературен източник на достъпна цена. Тя също така е редактор на списание „Темпъл Бар“ (''Temple Bar).'' В сп. „Белгрейвия“него писателката публикува романа си ''The Lovels of Ardel'' (1872), в който се връща, за да разкаже история за съблазняване и предателство. Списанието е се радва на относителен успех: от 1866 до 1876 г. поддържа среден тираж от 15 000 бройки, достигайки връх от 18 000 бройки през 1868 г. След като Максуел продава двете списания през 1878 г., Брадън започва да редактира ''The Mistletoe Fingering God'' – коледен годишник. Така тя отново се включва във вече установен, но разширяващ се пазар, което показва силния ѝ усет за бизнес. Годишникът се фокусира върху художествената литература, а не върху есета или статии. Редакторските ѝ задължения не я възпират да продължава да пише. Тя продължава да публикува ненаситно и въпреки че никоя от по-късните ѝ творби не постига популярността на „Тайната на лейди Одли“ и „Аврора Флойд“, нейните романи, пиеси и разкази остават в очите на обществеността до смъртта ѝ. <ref name=":1" />
 
В късната писателска кариера на Брадън има отчетлив преход от публикуване в периодични издания към вестници: Максуел ангажира Уилям Тилотсън от Болтън за синдиката, докато той продължи да публикува нейната художествена литература в обемна форма. Това означава, че нейната художествена литература е публикувана в цялата страна, а не само в столицата, и така творбите ѝ достигат до по-широка аудитория. <ref name=":1" />
Към края на 1870-те години Мери Елизабет Брадън става редовна читателка на [[Емил Зола]], чието влияние е отбелязано в по-късните ѝ романи като „Дъщерята на Джошуа Хагард“ (''Joshua Haggard's Daughter'') от 1876 г. <ref name=":0" /> Влиянието на френската култура може да се види и в „Наследството на Шарлот“ (''Charlotte's Inheritance'') от 1868 г. и в „Лисицата“ (''Vixen)'' от 1879 г. – романи, считани за опасни, защото заплашват да нарушат статуквото поради несъответствието с викторианските идеали от онова време. <ref name=":02">Jessica Cox, ''New Perspectives on Mary Elizabeth Braddon'', Rodopi, 2012, p. 46</ref>▼
 
▲Към края на 1870-те години Мери Елизабет Брадън става редовна читателка на [[Емил Зола]], чието влияние е отбелязано в по-късните ѝ романи като „Дъщерята на Джошуа Хагард“ (''Joshua Haggard's Daughter'') от 1876 г. <ref name=":0" /> Влиянието на френската култура може да се види и в „Наследството на Шарлот“ (''Charlotte's Inheritance'') от 1868 г. и в „Лисицата“ (''Vixen)'' от 1879 г. – романи, считани за опасни, защото заплашват да нарушат статуквото поради несъответствието с викторианските идеали от онова време. <ref name=":02">Jessica Cox, ''New Perspectives on Mary Elizabeth Braddon'', Rodopi, 2012, p. 46</ref>
 
Брадън написва няколко произведения в жанра на свръхестествената проза, включително романът 1891 г. за договора с дявола „Джерард или Светът, плътта и дяволът“ (''Gerard or The World, the Flesh, and the Devil'') и разказите за призраци „Студената прегръдка“ (''"The Cold Embrace"''), „Посетителят на Евелин“ (''"Eveline's Visitant"'') и „В абатство Крайтън“ (''"At Chrighton Abbey"''). <ref>E. F. Bleiler (1983), ''The Guide to Supernatural Fiction''. Kent, Ohio: Kent State UP. {{ISBN|0873382889}} pp. 77–78.</ref> От 30-те години нататък тези истории често са антологизирани в колекции като „Свръхестественият омнибус“ (''The Supernatural Omnibus'') на [[Монтегю Съмърс]] от 1931 г. и „Петдесет години истории за призраци“ (''Fifty Years of Ghost Stories'') от 1935 г.
Брадън пише и историческа проза. Във „Високи места“ (''High Places'') изобразява младостта на [[Чарлз I]]. „Лондонска гордост“ (''London Pride'') се фокусира върху [[Чарлз II]]. Действието на „Мохауки“ (''Mohawks)'' се развива по време на управлението на кралица [[Анна (Великобритания)|Ан]]. Действието на „Исмаил“ (''Ismael'') се развива по времето на идването на власт на [[Наполеон III]]. <ref name="jn">Jonathan Nield (1925), ''A Guide to the Best Historical Novels and Tales.'' G. P. Putnam's Sons, pp. 60, 68, 82 and 108.</ref>
 
В книгата на Майкъл Садлър ''Things Past'' от 1944 г. има критично есе за работата на Брадън. <ref name="ven" /> През 2014 г. е основана Асоциацията на Мери Елизабет Брадън, за да отдаде почит на живота и делото ѝ. <ref>Feminist & Women's Studies Association (UK & Ireland). [http://fwsablog.org.uk/2013/11/15/mary-elizabeth-braddon-association/ Retrieved 7 August 2014.]</ref>
 
== Сензационен роман и детективски роман ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Специални:MobileDiff/11205716“.