Разлика между версии на „Мери Елизабет Брадън“

{{Писател|име-оригинал=Mary Elizabeth Braddon|място на раждане=[[Лондон]], [[Обединено кралство]]|място на смърт=[[Ричмънд (Лондон)|Ричмънд]], [[Обединено кралство]]|сайт=https://maryelizabethbraddon.com/|брак=Джон Максуел|описание=Портрет от Уилям Пауъл Фрит, 1865 г.|работил=актриса, писателка, редакторка|националност={{UK}}|период=1860 – 1910|жанрове=[[сензационен роман]], [[полицейски роман]]|известни творби=„Тайната на лейди Одли“, „Аврора Флойд“|деца=Джералд<br>Фани Маргарет<br>Франсис<br>[[Уилям Бабингтън Максуел|Уилям Бабингтън]]<br>Уинифред Розали<br>Едуард Хенри Харингтън|псевдоним=Мери Сейтън, М. Е. Бредън}}
 
'''Мери Елизабет Брадън''' ({{Lang|en|Mary Elizabeth Braddon}}; * [[4 октомври]] [[1835]] в [[Лондон]], [[Обединено кралство]], † [[4 февруари]] [[1915]] в [[Ричмънд (Лондон)|Ричмънд]], пак там) е английска популярна писателка на романи от [[Викторианска епоха|Викторианската епоха]]. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=yEcuAAAAYAAJ&pg=PA201&redir_esc=y|заглавие=Who's who: An Annual Biographical Dictionary|дата=1907|достъп_дата=1 декември 2021}}</ref> Тя е най-известна със своя [[сензационен роман]] „Тайната на лейди Одли“ от 1862 г., който също така е драматизиран и заснет няколко пъти. Смята се, че е публикувала около деветдесет романа, сто и петдесет разказа, няколко пиеси и множество публицистични статии. <ref name=":4">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.enciclopediadelledonne.it/biografie/mary-elizabeth-braddon/|заглавие=Mary Elizabeth Braddon|автор=Marinella Gargiulo|достъп_дата=1 декември 2021}}</ref>
 
== Биография ==
 
=== Начални години ===
Родена в [[Сохо (Лондон)|Сохо]], Лондон като третатрето и последна дъщерядете на Фани Уайт – ирландска журналистка и Хенри Брадън – адвокат от [[Корнуол]]. Има брат и сестра. Поради изневярата на съпруга си и финансовата му безотговорност майка ѝ Фани се разделя с баща ѝ, когато Мери е на пет годинкигодини. СемействотоИзпаднала севъв установявафинансови първо в [[Съсекс]]ззатруденения, амайка по-късноѝ впоисква Лондон,помощта къдетона Мери посещава Скарсдейл Хаус – частно девическо училищесем. <ref name=":0">Katherine Mullin, Braddon [married name Maxwell], Mary Elizabeth, in Oxford Dictionary of National Biography, 21 maggio 2009Брадън.</ref> КогатоМери тясе еобучава нау 10 години, брат ѝ [[Едуард Брадън]] заминава да търски късмет в Индиядома и по-късноот отиваранна ввъзраст Австралия.проявява Тамголяма тойсклонност имакъм блестящаучението, политическакато кариерапише и е премиер на [[Тасмания]]разкази от 189411-годишна до 1899 гвъзраст. <ref>M. N.name=":4" Sprod, Braddon, Sir Edward Nicholas Coventryunlocked (1829-1904), in Oxford Dictionary of National Biography, 23 settembre 2004.</ref>
 
Семейството се установява първо в [[Съсекс]], а по-късно в Лондон, където Мери посещава Скарсдейл Хаус – частно девическо училище. <ref name=":0">Katherine Mullin, Braddon [married name Maxwell], Mary Elizabeth, in Oxford Dictionary of National Biography, 21 maggio 2009.</ref> Когато е на 10 години, брат ѝ [[Едуард Брадън]] († 1904) заминава да работи при богатия им чичо в [[Индия]] и по-късно отива в [[Австралия]]. Там той се радва на блестяща политическа кариера и е премиер на [[Тасмания]] от 1894 до 1899 г. <ref>M. N. Sprod, Braddon, Sir Edward Nicholas Coventryunlocked (1829-1904), in Oxford Dictionary of National Biography, 23 settembre 2004.</ref>
 
=== Актьорска кариера ===
НаВисока, с кестенява коса и надарена с много хармоничен глас, на 17-годишна възраст Мери започва кариера на актриса и въпреки че първоначално играе във второстепенни роли, професията ѝ позволява да издържа себе си и майка си, която я следва в пътуванията ѝ. Актьорската ѝ кариера продължава около осем години, започвайки през 1852 г.. Това нейно решение предизвиква противоречия в семейството ѝ и тя е принудена да вземеприеме сценичносценичното име, за да запази реномето си - Мери Сейтън (''Mary Sayton''), за да запази реномето си. Тя обикаля провинциите, започвайки от [[Саутхемптън]] и пътувайки до [[Уинчестър]] и [[Рединг]], като отива в [[Шотландия]] за кратък период от време през 1855 г. <ref name=":1" />
 
С развитието на кариерата си тя преминава от статистка в сцени с тълпа до малки говорещи роли, чаки след това до главни поддържащи роли, икато накрая има главна роля. Брадън работи усилено, има талант за актьорско майсторство, радва се на кариерата си и така успява да издържа семейството си. По-голямата част от пиесите, в които играе, са [[Комедия|комедии]] и [[Фарс|фарсове]], но участва и в [[Бурлеска|бурлески]], [[Пантомима|пантомими]] и шекспирови продукции, включително комедии, истории и трагедии. <ref name=":1" />
 
През 1856 г., след като постига статут на водеща дама на провинциалната сцена, Брадън се мести в Театър „Съри“, за да старира кариера в Лондон. Този ход има за цел да затвърди позицията ѝ на добра актриса. Въпреки това първият ѝ сезон в Лондон е провал и тя е принудена да се върне в провинциалните театри. След завръщането си от столицата тя се присъединява към трупата на Hull’s Queen’s Theatre. През 1857 г. се мести в [[Брайтън]], присъединявайки се към компанията на Хенри Най Чарт. Там тя започва да играе предимно твърде стари за нея роли, което предполага, че нейната популярност намалява. <ref name=":1" />
 
По време на театралната си кариера Брадън се запознава с Джон Гилби (богаташ от [[Йоркшър]]) и Едуард Булвер Литън, които стават нейни литературни ментори, съветватя какви изложби да види, пращат ѝ книги и проверяват нейните творби. <ref name=":1" />
 
=== Писателска кариера и връзка с Максуел ===
Акрисата Аделайд Бидъл – нейна приятелка отбелязва, че интересът на Брадън към актьорството намалява, когато се захваща с писането на романи. <ref name="BoardmanJones2004">{{Cite book|last=Kay Boardman|last2=Shirley Jones|title=Popular Victorian Women Writers|url=https://books.google.com/books?id=rt2YCL0HABAC&pg=PA189|year=2004|publisher=Manchester University Press|isbn=978-0-7190-6450-0|pages=189–190}}</ref> Към 1859 г., благодарение на грижите на почитателГилби, който ѝ осигурява финансова подкрепа за определен период, Мери се отдава на писане. Тя написва няколко разказа, публикувани от септември 1860 г. в евтини художествени списания, собственост на издателя Джон Максуел (* 1824, † 1895). <ref name=":3">{{Harv|Neuburg}}, p. 36</ref> През юли 1861 г. списанието „Робин Гудфелоу“ започва сериализацията на най-известния ѝ роман „Тайната на лейди Одли“ ''(Lady Audley's Secret),'' продължила в списание „Сикспени“ след банкрута на списанието.
 
Професионалната връзка с Максуел скоро се превръща в любовна афера. Максуел е женен с пет деца, но жена му е затворена в [[психиатрична болница]] в [[Дъблин]] (всъщност тя живее при семейството си <ref name=":1" />, а според някои биографи е всъщност е затворена в мястото на живеена на съпруга ѝ <ref name=":4" />). През 1861 г. Мери и майка ѝ се местят в дома му в Лондон, <ref name="ven">Victor E. Neuburg, ''The Popular Press Companion to Popular Literature'', Popular Press, 1983. {{ISBN|0879722339}}, pp. 36–37.</ref> където писателката е мащеха на децата му. През 1864 г. Мери и издателят, след като стават родители на две деца, се опитват да уредят общественото си положение. Максуел казва на вестниците, че се е оженил за Брадън. Тези известия целят да заглушат обществените клюки в интерес на приличието. Ричард Бринсли Ноулс обаче пише до тези вестници, като ги информира, че Мери Ан - негова снаха и истинска съпруга на Максуел все още е жива. <ref name=":1" /> В списанията от онова време и от някои нейни съвременници Мери Елизабет е обвинявана в неморалност както за личния ѝ живот, така и за съдържанието на книгите ѝ: нейните герои са трансгресивни героини, а два от нейните романи („Тайната на лейди Одли“ и ,Аврора Флойд“) се занимава с темата за бигамията. <ref name=":0" />
 
През втората половина на 60-те години животът на Мери е пресечен от няколко тежки момента:, презно 1866тя г.продължава умирада третотопише ѝ детеромани, адори двепо годинидва по-късногодишно. сестраЕдинственият път, когато необикновената ѝ физическа издръжливост и майкасила на духа ѝ зиневеряваат, е през декември 1868 г., когато след раждането на Прездъщеря същатаси годинаУинифред тя изживяваполучава тежъкмного силен нервен срив, усложнен от родилна треска,. коятоПоследните ямесеци поразяваот следбременността ражданетоѝ наса синабелязани ѝ.от Въпрекитраур: кратък периодсмъртта на сестра ѝ Маги в [[депресияНеапол]] тяна продължава3 даоктомври пише:поради презсериозно 1868вътрешно г.заболяване, публикуваи своятази двадесетина роман.майка Презѝ 1871на г1 ноември. започва<ref даname=":4" пише/> пиеси,Въпреки нитократък една от които не е поставена, апериод на следващата[[депресия]] годинатя сепродължава появявада другпише: неинпрез важен1868 романг. публикува ''Theсвоя Lovelsдвадесети of Ardel''роман.
 
През 1871 г. започва да пише пиеси, нито една от които не е поставена, а на следващата година се появява друг неин важен роман – ''The Lovels of Ardel''.
На 5 септември 1874 г. смъртта на съпругата на издателя отново възбужда скандала с любовната връзка на Брадън с Джон Максуел. Максуел праща на г-н Кроули – брат на жена му Мери Ан три съобщения, приканващи го да запази погребението в тайна. Ричатд Бинсли Ноулс публикува в повечето лондонски вестници съобщение за смъртта на Мери Ан, а Максуел, противодействайки на тези съобщения, разпространява частен меморандум до приятели и семейство, дискредитиращ новината. Когато Ноулс открива хитростта на Максуел, той разкрива цялата история и домашният персонал решава да напусне. <ref name=":1" />
 
На 5 септември 1874 г. смъртта на съпругата на издателя отново възбужда скандала с любовната връзка на Брадън с Джон Максуел. Максуел праща на г-н Кроули – брат на жена му Мери Ан три съобщения, приканващи го да запази погребението в тайна. Ричатд Бинсли Ноулс публикува в повечето лондонски вестници съобщение за смъртта на Мери Ан, а Максуел, противодействайки на тези съобщения, разпространява частен меморандум до приятели и семейство, дискредитиращ новината. Когато Ноулс открива хитростта на Максуел, той разкрива цялата история и домашният персонал решава да напусне. <ref name=":1" />
На 2 октомври 1874 г., веднага щом можеха законно, Брадън и Максуел се ожениха . След това те се преместиха в Челси, оставяйки клюките да утихнат,
 
След брака между Мери и Джон Максуел, законно признат и сключен на 2 октомври 1874 г. в църквата Сейнт Брайдс на Флийт Стрийт в Лондон, двойката е принудена да напусне дома си вЛичфийлд [[РичмъндХаус на(''Lichfield House'') в Темза|Ричмънд]] (лондонскитогава кварталв [[Съри]]) и да се премести в [[Челси (Лондон)|Челси]] за около година, надявайки се, че междувременно клюките щеда утихнат. <ref name=":0" /> След това те се завръщат в Личфийлд. През този период семейството непрекъснато организира вечери и се виждах с приятели, така че социалното им положение не е необратимо увредено.
 
Мери живее със съпруга си до смъртта му. <ref name=":2">Anne-Marie Beller, ''Mary Elizabeth Braddon: A Companion to the Mystery Fiction'', Jefferson, NC: McFarland, p. 5</ref> Те имат общо шест деца: Джералд, Фани Маргарет, Франсис (починал на 3 г.), Уилям Бабингтън, Уинифред Розали (Роузи) и Едурард Хенри Харингтън (Тед). Най-голямата им дъщеря Фани Маргарет Максуел (* 1863, † 1955) се омъжва за [[Естествознание|натуралиста]] [[Едмънд Селус]] на 13 януари 1886 г. През 20-те години те живеят в замъка Уайк близо до [[Уеймът]], [[Дорсет]], където през 1923 г. Фани основава местен клон на Женския институт, чийто първа председателка става. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.sensationpress.com/fannymargaretmaxwell.htm|заглавие=Fanny Margaret Maxwell|издател=Sensationpress.com|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080512041438/http://www.sensationpress.com/fannymargaretmaxwell.htm|архив_дата=12 май 2008|достъп_дата=11 ян. 2013}}</ref> Вторият им най-голям син на е писателятизвестният писател [[Уилям Бабингтън Максуел]] (* 1866, † 1939). Синът им Джерард Максуел също е писател.
 
През 1876 г. е публикуван „Дъщерята на Джошуа Хагард“ (''Joshua Haggard's Daughter'') – романът, който [[Робърт Лий Улф]] в биографията, посветена на Елизабет Мери Брадън, определя като нейния „шедьовър“. <ref>{{Cite book|title=Sensational Victorian : the life and fiction of Mary Elizabeth Braddon|url=https://archive.org/details/sensationalvicto0000wolf|year=1979|publisher=Garland Pub.|oclc=655566986}}</ref> За разлика от сензационизма на най-известните ѝ творби тя разкрива влиянието на френския [[литературен реализъм]], особено този на [[Емил Зола|Зола]]. <ref>{{Cite book|editor-last=Pamela K. Gilbert|title=Mary Elizabeth Braddon's Joshua Haggard's Daughter|year=2011|publisher=Wiley-Blackwell|location=Chichester|pages=172-183}}</ref>
Тя започва писателската си кариера в Лондон с полово неитралния псевдоним М. Е. Брадън. Успехът идва прз 1861 г. с романа „Тайната на лейди Одли“ (''Lady Audley's Secret)'', чиято героиня е красива жена, виновна за убийството на съпруга си. Публикуван в три тома, той постига незабавен и изключителен успех, достигайки девет издания за една година и три различни театрални адаптации. <ref name="ven" /> Той остава в печат от публикуването си и е драматизиран и филмиран на няколко пъти. Следващият ѝ роман – „Аврора Флойд“ (''Aurora Floyd)'' също е публикуван за първи път на части в сп. Темпъл Бар и след това излиза през 1862 г.
 
Авторката получава множество критики за това, че придава прекомерно централно място на компрометиращи теми като полигамията и престъпността. В годините след публикуването на „Аврора Флойд“ Мери пише още осем романа, както и други творби, които се появяват на части в списания, включително „Победата на Елеонора“ (''Eleanor's Victory)'' (1863), „Съпругата на доктора“ (''The Doctor's Wife)'' (1864), вдъхновен от „[[Мадам Бовари]]“ на [[Гюстав Флобер|Флобер]], и ''The Lady's Mile'' (1866). В тази фаза съдържанието на творчеството ѝ става по-смекчено и съобразено с каноните на морала на времето.
 
Анонимният сензационен роман на [[Ричард Блакмор]] „Клара Вон“ (1864) ѝ е погрешно приписван от някои критици.
Авторката и други популяризатори на новия литературен жанр са обвинени, че използват престъпността като трик, за да впечатлят читателя. Тъй като убийствата не са извършени в нисшите класи, а сред членовете на буржоазията, се смята, че те увреждат почтения имидж на тази социална класа. <ref name=":2" />
 
Романът „Тайната на лейди Одли“ (1861) се развива в два повествователни сюжета, които в крайна сметка се преплитат и завършват един с друг. <ref name=":03">{{Harv|Cox}}, p. 46</ref> Първият вижда като главни герои вдовецът сър Майкъл Одли и Луси Греъм – младата и красива втора съпруга, бивша гувернантка с неясно минало, нетолерантна към Алисия – почти тийнейджърка и дъщеря на сър Одли от първата му съпруга. Вторият сюжет се развива около случките с Робърт Одли – внук на сър Одли, който започва разследване, за да хвърли светлина върху изчезването на негов близък приятел Джордж Талбойс. Романът, базиран на механизма на обратното разследване, успява да разкрие, сред престъпленията, изчезванията, множеството самоличности и обрати, тайната на лейди Одли. <ref>{{Cite book|title=Il segreto di Lady Audley|year=2016|publisher=Fazi|location=Roma|oclc=953788411}}</ref> Въпреки успеха сред читателите критиците осъждат романа, смятайки го за неморален, тъй като главната героиня е нетрадиционна. Нейният ангелски и крехък аспект подчертава още повече силния ѝ волеви нрав, страстта и решителността на онези, които се борят да се освободят от обречеността на съдбата. M. E. Брадън, както писателката се подписва, не е смятана за автор на добра литература, тъй като прозата ѝ не е открито моралистична или реалистична: тя не се колебае да описва домашното насилие, престъпленията, убийствата и бигамията, считани за присъщи само на нисшите прослойки и на престъпната класа, в контекста на богаташите и аристократите. <ref name=":4" />
 
„Аврора Флойд“ разказва историята на едноименната героиня, която бяга с коняра си Джеймс Конърс, докато е още тийнейджърка. Скоро тя го изоставя, за да се омъжи за изискан и елегантен млад джентълмен – Талбът Булстроуд, в когото е лудо влюбена, но който изчезва, оставяйки я сама. След това Аврора се омъжва за груб земевладелец от [[Йоркшър]], точно обратното на Булстрод. Този втори брачен съюз е разклатен от повторното появяване на първия ѝ съпруг, за когото Аврора смята, че е загинал при злополука. Булстроуд продължава да заплашва Аврора, докато не бъде убит. Предвид ситуацията подозренията за убийството неизбежно падат върху главната героиня, която в крайна сметка се оказва невинна. <ref>{{Cite book|title=The Stanford Companion to Victorian fiction|year=1990|publisher=Stanford Univ. Press|oclc=634211327|pages=33-34}}</ref>
 
Лейди Одли представлява нов модел на героиня: докато притежава характерните черти на жените ангели, тя представя и други напълно нови аспекти: за разлика от Лора Феърли или Розамунд Лидгейт (главните женски герои на [[Уилки Колинс]] и „[[Жената в бяло]]“ и на „Мидълмарч“), лейди Одли е бигамна и убийца. Аврора Флойд, от друга страна, въпреки че никога не прибягва до убийство, е недолюбвана от критиците на онова време заради нейната чувственост. <ref name=":12">{{Harv|Mullin}}.</ref> Тези два романа, принадлежащи към новия жанр на сензационния роман, са осъдени от викторианското общество, защото нарушават социалните правила на времето, поставяйки под въпрос институцията на брака и представяйки нотки на [[феминизъм]]. Поради тази причина творчеството на Мери Елизабет Брадън се свързва в онези години с „ниската“ литература и едва през 20 век е преоткрито и проучено именно заради иновативните си аспекти. <ref>{{Harv|Cox}}, pp. 6-8</ref> Личният живот на Мери, подобен на този на нейните героини, е критикуван и смятан за абсолютно неприличен; Маргарет Олифант, например, твърди, че Мери няма нищо общо с добре възпитаните благородни жени от края на 19 век. <ref>Valerie Shaw, Robert Lee Wolff, "Sensational Victorian: The Life and Fiction of Mary Elizabeth Braddon" (Book Review), in Nineteenth Century Fiction, vol. 34, n. 4, 1980, p. 477</ref>
 
През последните години започва сериозно каталогизиране на нейните писания и творбите ѝ се преоценяват от литературна гледна точка чрез публикации и конференции. Те имат като почитатели лорд [[Алфред Тенисън]], [[Чарлз Дикенс]], [[Уилям Мейкпийс Такъри]], министър-председателя [[Уилям Гладстоун]] и [[Хенри Джеймс]], въпреки че критиците от нейното време я наричат презрителноа „Кралица на циркулиращите библиотеки“. <ref name=":4" />
 
== Художествени произведения ==