Мери Елизабет Брадън: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 21:
=== Писателска кариера и връзка с Максуел ===
Акрисата Аделайд Бидъл – нейна приятелка отбелязва, че интересът на Брадън към актьорството намалява, когато се захваща с писането на романи. <ref name="BoardmanJones2004">{{Cite book|last=Kay Boardman|last2=Shirley Jones|title=Popular Victorian Women Writers|url=https://books.google.com/books?id=rt2YCL0HABAC&pg=PA189|year=2004|publisher=Manchester University Press|isbn=978-0-7190-6450-0|pages=189–190}}</ref> Към 1859 г., благодарение на грижите на Гилби, който ѝ осигурява финансова подкрепа за определен период, Мери се отдава на писане. Тя написва няколко разказа, публикувани от септември 1860 г. в евтини художествени списания, собственост на издателя Джон Максуел (* 1824, † 1895). <ref name=":3">{{Harv|Neuburg}}, p. 36</ref> През юли 1861 г. списанието „Робин Гудфелоу“ започва сериализацията на най-известния ѝ роман „Тайната на лейди Одли“ ''(Lady Audley's Secret),'' продължила в списание „Сикспени“ след банкрута на списанието.
[[Файл:Mary Elizabeth Maxwell (née Braddon) by William Powell Frith (cropped).jpg|мини|233x233пкс|Мери Елизабет на портрет на Уилям Пауъл Фрит от 1865 г.]]
Професионалната връзка с Максуел скоро се превръща в любовна афера. Максуел е женен с пет деца, но жена му е затворена в [[психиатрична болница]] в [[Дъблин]] (всъщност тя живее при семейството си <ref name=":1" />, а според някои биографи е всъщност е затворена в мястото на живеена на съпруга ѝ <ref name=":4" />). През 1861 г. Мери и майка ѝ се местят в дома му в Лондон, <ref name="ven">Victor E. Neuburg, ''The Popular Press Companion to Popular Literature'', Popular Press, 1983. {{ISBN|0879722339}}, pp. 36–37.</ref> където писателката е мащеха на децата му. През 1864 г. Мери и издателят, след като стават родители на две деца, се опитват да уредят общественото си положение. Максуел казва на вестниците, че се е оженил за Брадън. Тези известия целят да заглушат обществените клюки в интерес на приличието. Ричард Бринсли Ноулс обаче пише до тези вестници, като ги информира, че Мери Ан - негова снаха и истинска съпруга на Максуел все още е жива. <ref name=":1" /> В списанията от онова време и от някои нейни съвременници Мери Елизабет е обвинявана в неморалност както за личния ѝ живот, така и за съдържанието на книгите ѝ: нейните герои са трансгресивни героини, а два от нейните романи („Тайната на лейди Одли“ и ,Аврора Флойд“) се занимава с темата за бигамията. <ref name=":0" />
Ред 28:
През 1871 г. започва да пише пиеси, нито една от които не е поставена, а на следващата година се появява друг неин важен роман – ''The Lovels of Ardel''.
На 5 септември 1874 г. смъртта на съпругата на издателя отново възбужда скандала с любовната връзка на Брадън с Джон Максуел. Максуел праща на г-н Кроули – брат на жена му Мери Ан три съобщения, приканващи го да запази погребението в тайна. Ричатд Бинсли Ноулс публикува в повечето лондонски вестници съобщение за смъртта на Мери Ан, а Максуел, противодействайки на тези съобщения, разпространява частен меморандум до приятели и семейство, дискредитиращ новината. Когато Ноулс открива хитростта на Максуел, той разкрива цялата история и домашният персонал решава да напусне. <ref name=":1" />
[[Файл:Mary Elizabeth Braddon.gif|мини|Ок. 1875 г.]]
След брака между Мери и Джон Максуел, законно признат и сключен на 2 октомври 1874 г. в църквата Сейнт Брайдс на Флийт Стрийт в Лондон, двойката е принудена да напусне дома си Личфийлд Хаус (''Lichfield House'') в Ричмънд (тогава в [[Съри]]) и да се премести в [[Челси (Лондон)|Челси]] за около година, надявайки се междувременно клюките да утихнат. <ref name=":0" /> След това те се завръщат в Личфийлд. През този период семейството непрекъснато организира вечери и се виждах с приятели, така че социалното им положение не е необратимо увредено.
Ред 39:
=== Последни години и смърт ===
Въпреки многото си болести Брадън последователно се движи в крак с времето: около 1912-
Мери е поразена от [[инсулт]] през 1907 г. През следващите години здравословното ѝ състояние прогресивно се влошава. Тя умира на 79-годишна възраст на 4 февруари 1915 г.<ref name=":13">{{Harv|Mullin}}.</ref> в [[Ричмънд (Лондон)|Ричмънд]] (тогава в [[Съри]]) и е погребана в гробището на Ричмънд. <ref>{{Cite book|last=Meller|first=Hugh|last2=Parsons|first2=Brian|title=London Cemeteries: An Illustrated Guide and Gazetteer|edition=fifth|year=2011|publisher=The History Press|location=Stroud, Gloucestershire|isbn=9780752461830|pages=290–294}}</ref>
Ред 48:
Брадън е плодовита писателка, създала повече от 80 романа с изобретателни сюжети, множество пиеси, стихотворения, есета и разкази. <ref name=":22">Anne-Marie Beller, ''Mary Elizabeth Braddon: A Companion to the Mystery Fiction'', Jefferson, NC: McFarland, p. 5.</ref>
Менторът ѝ Джон Гилби ѝ плаща да напише първата си стихосбирка „Гарибалди и други стихотворения“ (''Garibaldi and other Poems''), излязла през 1861 г. Освен стихосбирката си Бредън пише и творби от жанра ''penny dreadful'' – вид периодична публикация, разпространена в Обединеното кралство през 19 век. <ref>Тези творби се характеризират с ниска цена – 1 пени и предлагат сериализирани разкази, насочени най-вече към пролетариата и буржоазията на белите якички, като спомагат за популярността на готическия роман. Разказваните истории – ярки истории на ужасите са кратки, тъй като са предназначени за четене в малкото свободно време на работниците.</ref>
Преди стихосбирката обаче, стартирайки през 1857 г., Брадън публикува няколко стихотворения под сценичния си псевдоним Мери Сейтън в ''Beverley Recorder and General Advertiser'' и ''Brighton Herald''. Едновременно с това ѝ е поръчано да напише първия си роман „Три пъти мъртви“ (''Three Times Dead'')) от издателя К. Р. Емпсън. Той излиза през 1860 г. и не постига желания успех. По-късно творбата е преиздадена като „Пътят на змията“ (''The Trail of the Serpent'') и днес може да се намери под това име.
| |||