Мери Елизабет Брадън: Разлика между версии

Акрисата Аделайд Бидъл – нейна приятелка отбелязва, че интересът на Брадън към актьорството намалява, когато се захваща с писането на романи. <ref name="BoardmanJones2004">{{Cite book|last=Kay Boardman|last2=Shirley Jones|title=Popular Victorian Women Writers|url=https://books.google.com/books?id=rt2YCL0HABAC&pg=PA189|year=2004|publisher=Manchester University Press|isbn=978-0-7190-6450-0|pages=189–190}}</ref> Към 1859 г., благодарение на грижите на Гилби, който ѝ осигурява финансова подкрепа за определен период, Мери се отдава на писане. Тя написва няколко разказа, публикувани от септември 1860 г. в евтини художествени списания, собственост на издателя Джон Максуел (* 1824, † 1895). <ref name=":3">{{Harv|Neuburg}}, p. 36</ref> През юли 1861 г. списанието „Робин Гудфелоу“ започва сериализацията на най-известния ѝ роман „Тайната на лейди Одли“ (''(Lady Audley's Secret),''), продължила в списание „Сикспени“ след банкрута на списанието.

Професионалната връзка с Максуел скоро се превръща в любовна афера. Максуел е женен с пет деца, но жена му е затворена в [[психиатрична болница]] в [[Дъблин]] (всъщност тя живее при семейството си <ref name=":1" />, а според някои биографи е всъщностдори е затворенасегрегирана в мястото на живеенадома на съпруга ѝ <ref name=":4" />). През 1861 г. Мери и майка ѝ се местят в дома му в Лондон, <ref name="ven">Victor E. Neuburg, ''The Popular Press Companion to Popular Literature'', Popular Press, 1983. {{ISBN|0879722339}}, pp. 36–37.</ref> където писателката е мащеха на децата му. През 1864 г. Мери и издателят, след като стават родители на две деца, се опитват да уредят общественото си положение. Максуел казва на вестниците, че се е оженил за Брадън. Тези известия целят да заглушат обществените клюки в интерес на приличието. Ричард Бринсли Ноулс обаче пише до тези вестници, като ги информира, че Мери Ан - негова снаха и истинска съпруга на Максуел все още е жива. <ref name=":1" /> В списанията от онова време и от някои нейни съвременници Мери Елизабет е обвинявана в неморалност както за личния ѝ живот, така и за съдържанието на книгите ѝ: нейните герои са трансгресивни героини, а два от нейните романи („Тайната на лейди Одли“ и ,Аврора Флойд“) се занимава с темата за бигамията. <ref name=":0" />