Мери Елизабет Брадън: Разлика между версии

Родена в [[Сохо (Лондон)|Сохо]], Лондон като трето дете на Фани Уайт – ирландска журналистка и Хенри Брадън – адвокат от [[Корнуол]]. Има брат и сестра. Поради изневярата на съпруга сиѝ и финансовата му безотговорност майка ѝ се разделя с баща ѝ, когато Мери е на пет години. Изпаднала във финансови ззатруденения, майка ѝ поисква помощта на сем. Брадън. Мери се обучава у дома и от ранна детска възраст проявява голяма склонност към учението, като пише разкази от 11-годишна възраст. <ref name=":4" />

Висока, с кестенява коса и надарена с много хармоничен глас, на 17-годишна възраст Мери започва кариера на актриса и въпреки че първоначално има второстепенни роли, професията ѝ позволява да издържа себе си и майка си, която я следва в пътуванията ѝ. Актьорската ѝ кариера продължава около осем години, започвайки през 1852 г. Това нейно решение предизвиква противоречия в семейството ѝ и тя е принудена да приеме сценичното име Мери Сейтън (''Mary Sayton''), за да запази реномето си. Тя обикаля провинциите, започвайки от [[Саутхемптън]] и пътувайкипътува до [[Уинчестър]] и [[Рединг]], като отива в [[Шотландия]] за кратък период от време през 1855 г. <ref name=":1" />

През 1856 г., след като постига статут на водеща дама на провинциалната сцена, Брадън се мести в Театър „Съри“, за да старирастартира кариера в Лондон. Въпреки това първият ѝ сезон в Лондон е провал и тя е принудена да се върне в провинциалните театри. След завръщането си от столицата тя се присъединява към трупата на Hull’s Queen’s Theatre. През 1857 г. се мести в [[Брайтън]], присъединявайки се към компанията на Хенри Най Чарт. Там тя започва да играе предимно твърде стари за нея роли, което предполага, че нейната популярност намалява. <ref name=":1" />

По време на театралната си кариера Брадън се запознава с Джон Гилби (богаташ от [[Йоркшър]]) и с Едуард Булвер Литън, които стават нейни литературни ментори, съветват я какви изложби да види, пращат ѝ книги за четене и коригират нейните творби. <ref name=":1" />

Професионалната връзка с Максуел скоро се превръща в любовна афера. Максуел е женен с пет деца, но жена му е затворена в [[психиатрична болница]] в [[Дъблин]] (всъщност тя живее при семейството си <ref name=":1" />, а според някои биографи дори е сегрегирана в дома на съпруга ѝ <ref name=":4" />). През 1861 г. Мери и майка ѝ се местят в дома му в Лондон, <ref name="ven">Victor E. Neuburg, ''The Popular Press Companion to Popular Literature'', Popular Press, 1983. {{ISBN|0879722339}}, pp. 36–37.</ref> където писателката е мащеха на децата му. През 1864 г. Мери и издателят, след като стават родители на две деца, се опитват да уредят общественото си положение. Максуел казва на вестниците, че се е оженил за Брадън. Тези известия целят да заглушат обществените клюки в интерес на приличиетоблагоприличието. Ричард Бринсли Ноулс обаче пише до тези вестници, като ги информира, че Мери Ан - негова снаха и истинска съпруга на Максуел все още е жива. <ref name=":1" /> В списанията от онова време и от някои нейни съвременници Мери Елизабет е обвинявана в неморалност както за личния ѝ живот, така и за съдържанието на книгите ѝ: нейните герои са трансгресивни героини, а два от нейните романи („Тайната на лейди Одли“ и ,Аврора„Аврора Флойд“) се занимавазанимават с темата за бигамията. <ref name=":0" />

През втората половина на 60-те години животът на Мери е пресечен от няколко тежки момента, но тя продължава да пише романи, дори по два годишно. Единственият път, когато необикновената ѝ физическа издръжливост и сила на духа ѝ зиневеряваат, е през декември 1868 г., когато след раждането на дъщеря си Уинифред тя получава много силен нервен срив, усложнен от родилна треска. Последните месеци от бременността ѝ са белязани от траур: смъртта на сестра ѝ Маги в [[Неапол]] на 3 октомври поради сериозно вътрешно заболяване, и тази на майка ѝ на 1 ноември. <ref name=":4" /> Въпреки кратък период на [[депресия]] тя продължава да пише: през 1868 г. публикува своя двадесети роман.

На 5 септември 1874 г. смъртта на съпругата на издателя отново възбужда скандала с любовната връзка на Брадън с Джон Максуел. Максуел праща на г-н Кроули – брат на жена му Мери Ан три съобщения, приканващи го да запази погребението в тайна. РичатдРичард Бинсли Ноулс публикува в повечето лондонски вестници съобщение за смъртта на Мери Ан, а Максуел, противодействайки на тези съобщения, разпространява частен меморандум до приятели и семейство, дискредитиращ новината. Когато Ноулс открива хитростта на Максуел, той разкрива цялата история и домашниятдомашната персоналприслуга решава да напусне. <ref name=":1" />

След брака между Мери и Джон Максуел, законно признат и сключен на 2 октомври 1874 г. в църквата Сейнт Брайдс на Флийт Стрийт в Лондон, двойката е принудена да напусне дома си Личфийлд Хаус (''Lichfield House'') в Ричмънд (тогава в [[Съри]]) и да се премести в [[Челси (Лондон)|Челси]] за около година, надявайки се междувременно клюките да утихнат. <ref name=":0" /> След това те се завръщат в Личфийлд. През този период семейството непрекъснато организира вечери и се виждахвижда с приятели, така че социалното имму положение не е необратимо увредено.

Мери живее със съпруга си до смъртта му. <ref name=":2">Anne-Marie Beller, ''Mary Elizabeth Braddon: A Companion to the Mystery Fiction'', Jefferson, NC: McFarland, p. 5</ref> Те имат общо шест деца: Джералд, Фани Маргарет, Франсис (починал на 3 г.), Уилям Бабингтън, Уинифред Розали (Роузи) и ЕдурардЕдуард Хенри Харингтън (Тед). Най-голямата им дъщеря Фани Маргарет Максуел (* 1863, † 1955) се омъжва за [[Естествознание|натуралиста]] [[Едмънд Селус]] на 13 януари 1886 г. През 20-те години те живеят в замъка Уайк близо до [[Уеймът]], [[Дорсет]], където през 1923 г. Фани основава местен клон на Женския институт, чийто първа председателка става. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.sensationpress.com/fannymargaretmaxwell.htm|заглавие=Fanny Margaret Maxwell|издател=Sensationpress.com|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080512041438/http://www.sensationpress.com/fannymargaretmaxwell.htm|архив_дата=12 май 2008|достъп_дата=11 ян. 2013}}</ref> Вторият им най-голям син на е известният писател [[Уилям Бабингтън Максуел]] (* 1866, † 1939). Синът им Джерард Максуел също е писател.

През 1876 г. е публикуван „Дъщерята на Джошуа Хагард“ (''Joshua Haggard's Daughter'') – романът, който [[Робърт Лий Улф]] в биографията, посветена на Елизабет Мери Брадън, определя като нейния „шедьовър“шедьовър. <ref>{{Cite book|title=Sensational Victorian : the life and fiction of Mary Elizabeth Braddon|url=https://archive.org/details/sensationalvicto0000wolf|year=1979|publisher=Garland Pub.|oclc=655566986}}</ref> За разлика от сензационизмасензационализма на най-известните ѝ творби тя разкрива влиянието на френския [[литературен реализъм]], особено този на [[Емил Зола|Зола]]. <ref>{{Cite book|editor-last=Pamela K. Gilbert|title=Mary Elizabeth Braddon's Joshua Haggard's Daughter|year=2011|publisher=Wiley-Blackwell|location=Chichester|pages=172-183}}</ref>

МериБрадън продължава да публикува сериализирани романи в периодични списания с известна редовност, докато съпругът ѝ не се инвалидизира. През 1892 г. тя публикува шейсетия си роман – ''Like and Unlike,'' и впоследствие преминава през период на пауза. Съпругът ѝ умира от грип на 5 март 1895 г. след продължително боледуване. <ref name=":0" />

Въпреки многото си болести Брадън последователно се движи в крак с времето: около 1912-13 г. си купува кола; през 1913 г. присъства на кинопрожекцията на „Аврора Флойд“, а през 1914 г., когато избухва [[Първата световна война]], тя помага на болничните пациенти, като продължава благотворителната дейност, която поддържа през целия си живот. <ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://maryelizabethbraddon.com/biography/|заглавие=Biography|достъп_дата=1 дек. 2021}}</ref>

МериПисателката е поразена от [[инсулт]] през 1907 г. През следващите години здравословното ѝ състояние прогресивно се влошава. Тя умира на 79-годишна възраст на 4 февруари 1915 г.<ref name=":13">{{Harv|Mullin}}.</ref> в [[Ричмънд (Лондон)|Ричмънд]] (тогава в [[Съри]]) и е погребана в гробището на Ричмънд. <ref>{{Cite book|last=Meller|first=Hugh|last2=Parsons|first2=Brian|title=London Cemeteries: An Illustrated Guide and Gazetteer|edition=fifth|year=2011|publisher=The History Press|location=Stroud, Gloucestershire|isbn=9780752461830|pages=290–294}}</ref>

Нейният дом е ЛихфийлдЛичфийлд Хаус (''Lichfield House'') в центъра на града, който е заменен от жилищен блок през 1936 г. – ЛихфийлдЛичфийлд Корт, сега в списъка на исторически сгради. Тя има плоча в енорийската църква в Ричмънд, където е наречена просто „Мис Брадън“. Редица близки улици са кръстени на герои от нейните романи – съпругът ѝ е строителен предприемач в района. <ref>Richmond Local History Society (3rd ed., 2019). ''The Streets of Richmond and Kew''. {{ISBN|978-1912-314010}}</ref>