Разлика между версии на „Водица (област Търговище)“

източник
(източник)
 
Селото е разположено на вододела между река [[Черни Лом]] и река [[Баниски Лом]] на малката рекичка, приток на Баниски Лом и носеща името на селото. Землището на Водица се намира в изключително благоприятни природни условия – изобилна чиста балканска вода, заветно място, зелени пасища, широколистни гори и плодородна почва.
 
== История ==
== Кратка историческа справка ==
Селото вероятно съществува още от времето на [[Второ българско царство|Второто българско царство]] и е било свидетел на завладяването на [[България]] от [[османци|османските турци]]. Името на село '''Водица''' е старинно и не е променяно през вековете. То се споменава за пръв път в писмен документ от [[1430]] г., вече като поземлена собственост ([[тимар]]) на [[Хадър бег]] от град [[Кастамония]] в [[Мала Азия]] и е имало население от около 30 домакинства. Било е част от [[зиамет]] [[Герилец]], а по-късно става част от [[каза]] Херазград (дн. [[Разград]]). В османски данъчни регистри името му се среща и през [[1479]], [[1524]], [[1541]], 80-те г. на 15 век и през целия 16 и 17 век. Среща се и под формата '''Водиче'''. През [[1635]] г. в селото живеели 70 български (немюсюлмански) домакинства, а около [[1640]] г. те рязко спадат на 11. Най-вероятно в този период по-голямата част от българското население е било принудено да приеме [[ислям]]а.
 
 
В миналото населението на селото се препитавало от земеделие и животновъдство, а по течението на рекичката, даваща началото на [[Баниски Лом]] са били разположени множество [[караджейка|караджейки]] ([[воденица|воденици]]) и тепавици. В края на 19 век в землището на селото избликва минерален извор. Водата идва от дълбочина 1200 м.
 
Запазени са сведения за епидемично огнише на [[петнист тиф]] в селото през март 1923 г.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4715&SRV=false&LANG=bg ''Утринна поща'' - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 22, 22 март 1923 г., стр. 1]</ref>
 
Промишлеността на селото се състои от [[мелница]] и цех за бутилиране на натурална минерална вода „Водица“. В малко по-далечно минало там работеше електро-апаратурен (военен) завод и земеделска кооперация.
 
Най-старите селски родове са били: Братойолу, Даноолу, Йоргоолу, Калъжоолу, Карацоньоолу, Коважоолу, Кулоолу, Маркоолу, Таврите, Попови (Г. Бончев) и др.
 
== Източници ==
<references />
 
== Религии ==