Разлика между версии на „Добри Немиров“

източник
м
(източник)
 
Роден е на [[3 февруари]] [[1882]] г. в [[Тутракан]], но веднага след раждането му, семейството му се установява в [[Русе]]. Впоследствие Русе е отбелязван като родно място на писателя от неговите биографи.<ref name=lib>{{cite web|url=http://children.libruse.bg/bio/details.php?id_bio=39|title=Добри Немиров|last=Джурова|first=Галина|accessdate=7 юли 2008|publisher=Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе}}</ref>
 
През [[1902]] година започва да публикува в периодичния печат разкази с псевдонима Добри Немиров. Публикува в сп. „[[Учителска мисъл]]“ (1903 г.) и „[[Народен живот]]“ (1904 г.). След преместването си в [[София]] (1905 г.) сътрудничи на сп. „[[Демократически преглед]]“, „[[Из нов път]]“, „[[Българска сбирка]]“, „[[Съвременна илюстрация]]“, [[Листопад (списание)|„Листопад“]], [[Везни (списание)|„Везни“]], [[Хиперион (списание)|„Хиперион“]] и др.<ref>Речник на българската литература, т. 2, с. 438 – 439, С. Издателство на БАН, 1977.</ref> През [[1912]] г. издава първата си книга „Разкази“, с която бързо си печели славата на талантлив белетрист. По време на [[Първата световна война]] Немиров служи във военните редакции на списание „[[Отечество (1909)|Отечество]]“ и „[[Военни известия]]“, вследствие на което издава книги с военни разкази – „Нови дни“ и „Разкази на редника“, в които рисува душевния потрес у българския войник от материалната и духовна разруха на страната. Запазени са сведения от 1923 г., че пътува и конферира из страната.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4715&SRV=false&LANG=bg ''Утринна поща'' - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 22, 22 март 1923 г., стр. 2]</ref>
 
Добри Немиров става „един от ратниците“ за установяване на добросъседски отношения между българския и румънския народ на почвата на културата. „Моята мисия е да извърша нещо за взаимното опознаване на между румънския и българския народ е мисия, продиктувана от въпиющата нужда да се разчисти пътят към доброто и светлото. Аз не съм политик и не съм свикнал да се ползвам от средствата на политиката, но аз съм човек и знам колко ценни са добродетелите и честния и самоотвержен културоносител“. В трудните дни на изпитание за южнодобруджанци, в началото на [[1930]] г. той посещава [[Добрич]], [[Балчик]], [[Каварна]] и [[Кюстенджа]] и изнася беседи на теми, чийто общ характер ги прави общодостъпни и полезни. Немиров става посланик на българската култура в поробена [[Добруджа]].