Разлика между версии на „Фере“

м
/* История
(източник)
м (/* История)
 
На [[5 ноември]] [[1912]] Сборната конна бригада на полковник [[Александър Танев (офицер)|Танев]] подсилена с 2-ра бригада на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] освобождават Фере. От освобождението в 1912 до [[27 ноември]] [[1919]] е в границите на [[България]]. През 1914 година градът е преименуван на Трапезица<ref name="promacedonia.org"/> Само за година след като Беломорието става част от България до средата на ноември 1914 г. български инженерни бригади изработват първия регулационен план и прилагат върху терена уличната и дворната [[регулация]] на селото.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/giliev/st/st_3_2.html Стайко Трифонов, Тракия – Административна уредба, политически и стопански живот, 1912 – 1915, стр.201]</ref>
 
С [[Ньойски договор|Ньойския договор]] е към ''Междусъюзническа Тракия'', която на [[28 май]] [[1920]] е предадена на Гърция. Запазени са сведения за [[Съюз на тракийските дружества в България|революционното движение в Тракия]] от 16 март 1923 г. относно разрушаване на жп инфраструктура и кръвопролитно сражение в района между българскиа чета и гръцка редовна войска.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4715&SRV=false&LANG=bg ''Утринна поща'' - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 22, 22 март 1923 г., стр. 2]</ref>
От април 1941 до ноември 1944 г. гръцкото управление е прекратено и градът е в буферната зона на Беломорието между България и Турция.