Уикипедия

Мери Елизабет Брадън: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
→‎Сензационен роман и детективски роман: Поправена правописна грешка
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Редакция чрез приложение за Android
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Писател|име-оригинал=Mary Elizabeth Braddon|място на раждане=[[Лондон]], [[Обединено кралство]]|място на смърт=[[Ричмънд (Лондон)|Ричмънд]], [[Обединено кралство]]|сайт=https://maryelizabethbraddon.com/|брак=Джон Максуел|описание=Портрет от Уилям Пауъл Фрит, 1865 г.|работил=актриса, писателка, редакторка|националност={{UK}}|период=1860 – 1910|жанрове=[[сензационен роман]], [[полицейски роман]]|известни творби=„Тайната на лейди Одли“, „Аврора Флойд“|деца=Джералд<br>Фани Маргарет<br>Франсис<br>[[Уилям Бабингтън Максуел|Уилям Бабингтън]]<br>Уинифред Розали<br>Едуард Хенри Харингтън|псевдоним=Мери Сейтън, М. Е. БредънБрадън}}
 
'''Мери Елизабет Брадън''' ({{Lang|en|Mary Elizabeth Braddon}}; * [[4 октомври]] [[1835]] в [[Лондон]], [[Обединено кралство]], † [[4 февруари]] [[1915]] в [[Ричмънд (Лондон)|Ричмънд]], пак там) е английска популярна писателка на романи от [[Викторианска епоха|Викторианската епоха]]. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=yEcuAAAAYAAJ&pg=PA201&redir_esc=y|заглавие=Who's who: An Annual Biographical Dictionary|дата=1907|достъп_дата=1 декември 2021}}</ref> Тя е най-известна със своя [[сензационен роман]] „Тайната на лейди Одли“ от 1862 г., който също така е драматизиран и заснет няколко пъти. Смята се, че е публикувала около деветдесет романа, сто и петдесет разказа, няколко пиеси и множество публицистични статии. <ref name=":4">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.enciclopediadelledonne.it/biografie/mary-elizabeth-braddon/|заглавие=Mary Elizabeth Braddon|автор=Marinella Gargiulo|достъп_дата=1 декември 2021}}</ref>
Ред 6:
 
=== Начални години ===
Родена в [[Сохо (Лондон)|Сохо]], Лондон като трето дете на Фани Уайт – ирландска журналистка и Хенри Брадън – адвокат от [[Корнуол]]. Има брат и сестра. Поради изневярата на съпруга ѝ и финансовата му безотговорност майка ѝ се разделя с баща ѝ, когато Мери е на пет години. Изпаднала във финансови ззатруденениязатруденения, майка ѝ поисква помощта на сем. Брадън. Мери се обучава у дома и от ранна детска възраст проявява голяма склонност към учението, катои пише разкази от 11-годишна възраст. <ref name=":4" />
 
Семейството се установява първо в [[Съсекс]], а по-късно в Лондон, където Мери посещава Скарсдейл Хаус – частно девическо училище. <ref name=":0">Katherine Mullin, Braddon [married name Maxwell], Mary Elizabeth, in Oxford Dictionary of National Biography, 21 maggio 2009.</ref> Когато е на 10 години, брат ѝ [[Едуард Брадън]] († 1904) заминава да работи при богатия им чичо в [[Индия]] и по-късно отива в [[Австралия]]. Там той се радва на блестяща политическа кариера и е премиер на [[Тасмания]] от 1894 до 1899 г. <ref>M. N. Sprod, Braddon, Sir Edward Nicholas Coventryunlocked (1829-1904), in Oxford Dictionary of National Biography, 23 settembre 2004.</ref>
 
=== Актьорска кариера ===
Висока, с кестенява коса и надарена с многодоста хармоничен глас, на 17-годишна възраст Мери започва кариеракариерата си на актриса и въпреки че първоначално има второстепенни роли, професията ѝ позволява да издържа себе си и майка си, която я следва в пътуванията ѝ. Актьорската ѝ кариера продължава около осем години, започвайки през 1852 г. Това нейно решение предизвиква противоречия в семейството ѝ и тя е принудена да приеме сценичното име Мери Сейтън (''Mary Sayton''), за да запази реномето си. Тя обикаля провинциите, започвайки от [[Саутхемптън]] и пътувапътувайки до [[Уинчестър]] и [[Рединг]], като отива в [[Шотландия]] за кратък период от време през 1855 г. <ref name=":1" />
 
С развитието на кариерата си тя преминава от статистка в сцени с тълпа до малки говорещи роли и след това до главни поддържащи роли, като накрая има главни роли. Брадън работи усилено, има талант за актьорско майсторство, радва се на кариерата си и така успява да издържа семейството си. По-голямата част от пиесите, в които играе, са [[Комедия|комедии]] и [[фарс]]ове, но участва и в [[Бурлеска|бурлески]], [[Пантомима|пантомими]] и шекспирови продукции, включително комедии, исторически драми и трагедии. <ref name=":1" />
 
През 1856 г., след като постига статут на водеща дама на провинциалната сцена, Брадън се мести в Театър „Съри“, за да стартира кариера в Лондон. Въпреки това първият ѝ сезон в Лондонтам е провал и тя е принудена да се върне в провинциалните театри. След завръщането си тя се присъединява към трупата на Hull’sКралски Queen’sтеатър Theatre„Хълс“. През 1857 г. се мести в [[Брайтън]], присъединявайки се към компанията на Хенри Най Чарт. Там тя започва да играе предимно твърде стари за нея роли, което предполага, че нейната популярност намалява. <ref name=":1" />
 
По време на театралната си кариера Брадън се запознава с Джон Гилби (богаташ от [[Йоркшър]]) и с Едуард Булвер Литън, които стават нейни литературни ментори, съветват я какви изложби да види, пращат ѝ книги за четене и коригират нейните творби. <ref name=":1" />
Ред 22:
Акрисата Аделайд Бидъл – нейна приятелка отбелязва, че интересът на Брадън към актьорството намалява, когато се захваща с писането на романи. <ref name="BoardmanJones2004">{{Cite book|last=Kay Boardman|last2=Shirley Jones|title=Popular Victorian Women Writers|url=https://books.google.com/books?id=rt2YCL0HABAC&pg=PA189|year=2004|publisher=Manchester University Press|isbn=978-0-7190-6450-0|pages=189–190}}</ref> Към 1859 г., благодарение на грижите на Гилби, който ѝ осигурява финансова подкрепа за определен период, Мери се отдава на писане. Тя написва няколко разказа, публикувани от септември 1860 г. в евтини художествени списания, собственост на издателя Джон Максуел (* 1824, † 1895). <ref name=":3">{{Harv|Neuburg}}, p. 36</ref> През юли 1861 г. списанието „Робин Гудфелоу“ започва сериализацията на най-известния ѝ роман „Тайната на лейди Одли“ (''Lady Audley's Secret''), продължила в списание „Сикспени“ след банкрута на списанието.
[[Файл:Mary Elizabeth Maxwell (née Braddon) by William Powell Frith (cropped).jpg|мини|233x233пкс|Мери Елизабет на портрет на Уилям Пауъл Фрит от 1865 г.]]
Професионалната връзка с Максуел скоро се превръща в любовна афера. Максуел е женен с пет деца, но жена му е затворена в [[психиатрична болница]] в [[Дъблин]] (всъщност тя живее при семейството си <ref name=":1" />, а според някои биографи дори е сегрегиранаотделена в дома на съпруга ѝси <ref name=":4" />). През 1861 г. Мери и майка ѝ се местят в дома му в Лондон, <ref name="ven">Victor E. Neuburg, ''The Popular Press Companion to Popular Literature'', Popular Press, 1983. {{ISBN|0879722339}}, pp. 36–37.</ref> където писателката е мащеха на децата му. През 1864 г. Мери и издателятдвамата, след като стават родители на две деца, се опитват да уредят общественото си положение. Максуел казва на вестниците, че се е оженил за Брадън. Тези известия целят да заглушат обществените клюки в интерес на благоприличието. Ричард Бринсли Ноулс обаче пише до тези вестници, като ги информира, че Мери Ан - негова снаха и истинска съпруга на Максуел все още е жива. <ref name=":1" /> В списанията от онова време и от някои нейни съвременници Мери Елизабет е обвинявана в неморалност както за личния ѝ живот, така и за съдържанието на книгите ѝ: нейните герои са трансгресивни героини, а два от нейните романи („Тайната на лейди Одли“ и „Аврора Флойд“) се занимават с темата за бигамията. <ref name=":0" />
 
През втората половина на 60-те години животът на Мери е пресечен от няколко тежки момента, но тя продължава да пише романи, дори по два годишно. Единственият път, когато необикновената ѝ физическа издръжливост и сила на духа ѝ зиневеряваатизневеряват, е през декември 1868 г., когато след раждането на дъщеря сиѝ Уинифред тя получава много силен нервен срив, усложнен от родилна треска. Последните месеци от бременността ѝ са белязани от траур: смъртта на сестра ѝ Маги в [[Неапол]] на 3 октомври поради сериозно заболяване, и тази на майка ѝ на 1 ноември. <ref name=":4" /> Въпреки кратък период на [[депресия]] тяписателката продължава да пише: през 1868 г. публикува своя двадесети роман.
 
През 1871 г. започва да пише пиеси, нито една от които не е поставена, а на следващата година се появяваизлиза друг неин важен роман – ''The Lovels of Ardel''.
 
На 5 септември 1874 г. смъртта на съпругата на издателя отново възбужда скандала с любовната връзка на Брадън с Джон Максуел. Максуел праща на г-н Кроули – брат на жена му Мери Ан три съобщения, приканващи го да запази погребението в тайна. Ричард Бинсли Ноулс публикува в повечето лондонски вестници съобщение за смъртта на Мери Ан, а Максуел, противодействайки на тези съобщения, разпространява частен меморандум до приятели и семейство, дискредитиращ новината. Когато Ноулс открива хитростта на Максуел, той разкрива цялата историяслучка и домашната прислуга решава да напусне. <ref name=":1" />
[[Файл:Mary Elizabeth Braddon.gif|мини|Ок. 1875 г.]]
След брака между Мери и Джон Максуел, законно признат и сключен на 2 октомври 1874 г. в църквата Сейнт Брайдс на Флийт Стрийт в Лондон, двойката е принудена да напусне дома си Личфийлд Хаус (''Lichfield House'') в Ричмънд (тогава в [[Съри]]) и да се премести в [[Челси (Лондон)|Челси]] за около година, надявайки се междувременно клюките да утихнат. <ref name=":0" /> След това те се завръщат в Личфийлд. През този период семейството непрекъснато организира вечери и се вижда с приятели, така че социалното му положение не е необратимо увредено.
Ред 34:
Мери живее със съпруга си до смъртта му. <ref name=":2">Anne-Marie Beller, ''Mary Elizabeth Braddon: A Companion to the Mystery Fiction'', Jefferson, NC: McFarland, p. 5</ref> Те имат общо шест деца: Джералд, Фани Маргарет, Франсис (починал на 3 г.), Уилям Бабингтън, Уинифред Розали (Роузи) и Едуард Хенри Харингтън (Тед). Най-голямата им дъщеря Фани Маргарет Максуел (* 1863, † 1955) се омъжва за [[Естествознание|натуралиста]] [[Едмънд Селус]] на 13 януари 1886 г. През 20-те години те живеят в замъка Уайк близо до [[Уеймът]], [[Дорсет]], където през 1923 г. Фани основава местен клон на Женския институт, чийто първа председателка става. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.sensationpress.com/fannymargaretmaxwell.htm|заглавие=Fanny Margaret Maxwell|издател=Sensationpress.com|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080512041438/http://www.sensationpress.com/fannymargaretmaxwell.htm|архив_дата=12 май 2008|достъп_дата=11 ян. 2013}}</ref> Вторият им най-голям син на е известният писател [[Уилям Бабингтън Максуел]] (* 1866, † 1939). Синът им Джерард Максуел също е писател.
 
През 1876 г. е публикуван „Дъщерята на Джошуа Хагард“ (''Joshua Haggard's Daughter'') – романът, който [[Робърт Лий Улф]] в биографията, посветена на Елизабет Мери Брадън, определя като нейния шедьовър. <ref>{{Cite book|title=Sensational Victorian : the life and fiction of Mary Elizabeth Braddon|url=https://archive.org/details/sensationalvicto0000wolf|year=1979|publisher=Garland Pub.|oclc=655566986}}</ref> За разлика от сензационализма на най-известните ѝ творби тяроманът разкрива влиянието на френския [[литературен реализъм]], особено този на [[Емил Зола]]. <ref>{{Cite book|editor-last=Pamela K. Gilbert|title=Mary Elizabeth Braddon's Joshua Haggard's Daughter|year=2011|publisher=Wiley-Blackwell|location=Chichester|pages=172-183}}</ref>
 
Брадън продължава да публикува сериализирани романи в периодични списания с известна редовност, докато съпругът ѝ не се инвалидизира. През 1892 г. тя публикува шейсетия си роман – „Харесваш и не харесваш“ (''Like and Unlike)'' и впоследствие преминава през период на пауза. Съпругът ѝ умира от грип на 5 март 1895 г. след продължително боледуване. <ref name=":0" />
 
=== Последни години и смърт ===
Въпреки многото си болести Брадън се движи в крак с времето: около 1912-13 г. си купува кола; през 1913 г. присъства на кинопрожекцията на „Аврора Флойд“, а през 1914 г., когато избухва [[Първата световна война]], помага на болничните пациенти, като продължава благотворителната дейност, която поддържаизвършва през целия си живот. <ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://maryelizabethbraddon.com/biography/|заглавие=Biography|достъп_дата=1 дек. 2021}}</ref>
 
Писателката е поразена от [[инсулт]] през 1907 г. През следващите години здравословното ѝ състояние прогресивно се влошава. Тя умира на 79-годишна възраст на 4 февруари 1915 г.<ref name=":13">{{Harv|Mullin}}.</ref> в [[Ричмънд (Лондон)|Ричмънд]] (тогава в [[Съри]]) и е погребана в гробището на Ричмънд. <ref>{{Cite book|last=Meller|first=Hugh|last2=Parsons|first2=Brian|title=London Cemeteries: An Illustrated Guide and Gazetteer|edition=fifth|year=2011|publisher=The History Press|location=Stroud, Gloucestershire|isbn=9780752461830|pages=290–294}}</ref>
 
Нейният дом е Личфийлд Хаус (''Lichfield House'') в центъра на града, който е заменен от жилищен блок през 1936 г. – Личфийлд Корт, който сега в списъка на историческиисторическите сгради. ТяПисателката има плоча в енорийската църква в Ричмънд, където е наречена просто „Мис Брадън“. Редица близки улици са кръстени на герои от нейните романи – съпругът ѝ е строителен предприемач в района. <ref>Richmond Local History Society (3rd ed., 2019). ''The Streets of Richmond and Kew''. {{ISBN|978-1912-314010}}</ref>
 
== Творчество ==
Ред 50:
Менторът ѝ Джон Гилби ѝ плаща да напише първата си стихосбирка „Гарибалди и други стихотворения“ (''Garibaldi and other Poems''), излязла през 1861 г. Освен стихосбирката си Брадън пише и творби от жанра ''penny dreadful'' – вид периодична публикация, разпространена в Обединеното кралство през 19 век. <ref>Тези творби се характеризират с ниска цена – 1 пени и предлагат сериализирани разкази, насочени най-вече към пролетариата и буржоазията на белите якички, като спомагат за популярността на готическия роман. Разказваните истории – ярки истории на ужасите са кратки, тъй като са предназначени за четене в малкото свободно време на работниците.</ref> Тези нейни кратки истории излизат на части в списанията ''Welcome Guest'', ''The Halfpenny Marvel'' и ''Sixpenny Magazine'', които принадлежат на бъдещия ѝ съпруг Джон Максуел. Характеризирани с наситени сюжети с престъпления, предателства, убийства и отравяния, те осигуряват добри доходи на авторката, която обаче се посвещава и на писането на романи. <ref name=":0" />
 
Преди стихосбирката обаче, стартирайки през 1857 г., Брадън публикува няколко стихотворения под сценичния си псевдоним Мери Сейтън в ''Beverley Recorder and General Advertiser'' и в ''Brighton Herald''. Едновременно с това ѝ е поръчано да напише първия си роман „Три пъти мъртви“ (''Three Times Dead'') от издателя К. Р. Емпсън. Той излиза през 1860 г. и не постига желания успех. По-късно творбата е преиздадена като „Пътят на змията“ (''The Trail of the Serpent'') и днес може да се намери под това име.
 
Тя започва писателската си кариера в Лондон с полово неутралния псевдоним М. Е. Брадън. Успехът идва прз 1861 г. с романа „Тайната на лейди Одли“ (''Lady Audley's Secret''), чиято героиня е красива жена, виновна за убийството на съпруга си. Публикуван в три тома, той постига незабавен и изключителен успех, достигайки девет издания за една година и три различни театрални адаптации. <ref name="ven" /> Той остава в печат от публикуването си и е драматизиран и филмиран на няколко пъти. Следващият ѝ роман – „Аврора Флойд“ (''Aurora Floyd'') също е публикуван за първи път на части в сп. Темпъл Бар и след това излиза през 1862 г.
Ред 71:
 
== Сензационен роман и детективски роман ==
Мери Елизабет Брадън изиграва много важна роля в развитието на [[Криминална литература|детективскиякриминалния]] роман. Тя повлиява и на [[детективска литература|детективския роман]] – литературен жанр, който набира все повече популярност през онези години. През 1870-те и 1880-те години тя е известна като един от водещите представители и основателите на [[Сензационен роман|сензационния роман]] – литературен жанр, който съчетава традиционните елементи на романа и [[Литературен реализъм|реализма]] с вълнуващи истории на мистериямистерията и интригаинтригата, разположени в ситуации, познати на обществеността. <ref name=":2" /> Романите, които помагат за формирането на този нов жанр, са „[[Жената в бяло]]“ на [[Уилки Колинс]] (1860) и двата най-известни романа на Мери Елизабет Брадън – „Тайната на лейди Одли“ и „Аврора Флойд“. <ref name=":0" />
 
Авторката и други популяризатори на новия литературен жанр са обвинени, че използват престъпността като трик, за да впечатлят читателя. Тъй като убийствата не са извършени в нисшите класи, а сред членовете на буржоазията, се смята, че те увреждат почтения имидж на тази социална класа. <ref name=":2" />
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Мери_Елизабет_Брадън“.