Мери Елизабет Брадън: Разлика между версии

{{Писател|име-оригинал=Mary Elizabeth Braddon|място на раждане=[[Лондон]], [[Обединено кралство]]|място на смърт=[[Ричмънд (Лондон)|Ричмънд]], [[Обединено кралство]]|сайт=https://maryelizabethbraddon.com/|брак=Джон Максуел|описание=Портрет от Уилям Пауъл Фрит, 1865 г.|работил=актриса, писателка, редакторка|националност={{UK}}|период=1860 – 1910|жанрове=[[сензационен роман]], [[полицейски роман]]|известни творби=„Тайната на лейди Одли“, „Аврора Флойд“|деца=Джералд<br>Фани Маргарет<br>Франсис<br>[[Уилям Бабингтън Максуел|Уилям Бабингтън]]<br>Уинифред Розали<br>Едуард Хенри Харингтън|псевдоним=Мери Сейтън, М. Е. БредънБрадън}}

Родена в [[Сохо (Лондон)|Сохо]], Лондон като трето дете на Фани Уайт – ирландска журналистка и Хенри Брадън – адвокат от [[Корнуол]]. Има брат и сестра. Поради изневярата на съпруга ѝ и финансовата му безотговорност майка ѝ се разделя с баща ѝ, когато Мери е на пет години. Изпаднала във финансови ззатруденениязатруденения, майка ѝ поисква помощта на сем. Брадън. Мери се обучава у дома и от ранна детска възраст проявява голяма склонност към учението, катои пише разкази от 11-годишна възраст. <ref name=":4" />

Висока, с кестенява коса и надарена с многодоста хармоничен глас, на 17-годишна възраст Мери започва кариеракариерата си на актриса и въпреки че първоначално има второстепенни роли, професията ѝ позволява да издържа себе си и майка си, която я следва в пътуванията ѝ. Актьорската ѝ кариера продължава около осем години, започвайки през 1852 г. Това нейно решение предизвиква противоречия в семейството ѝ и тя е принудена да приеме сценичното име Мери Сейтън (''Mary Sayton''), за да запази реномето си. Тя обикаля провинциите, започвайки от [[Саутхемптън]] и пътувапътувайки до [[Уинчестър]] и [[Рединг]], като отива в [[Шотландия]] за кратък период от време през 1855 г. <ref name=":1" />

През 1856 г., след като постига статут на водеща дама на провинциалната сцена, Брадън се мести в Театър „Съри“, за да стартира кариера в Лондон. Въпреки това първият ѝ сезон в Лондонтам е провал и тя е принудена да се върне в провинциалните театри. След завръщането си тя се присъединява към трупата на Hull’sКралски Queen’sтеатър Theatre„Хълс“. През 1857 г. се мести в [[Брайтън]], присъединявайки се към компанията на Хенри Най Чарт. Там тя започва да играе предимно твърде стари за нея роли, което предполага, че нейната популярност намалява. <ref name=":1" />

Професионалната връзка с Максуел скоро се превръща в любовна афера. Максуел е женен с пет деца, но жена му е затворена в [[психиатрична болница]] в [[Дъблин]] (всъщност тя живее при семейството си <ref name=":1" />, а според някои биографи дори е сегрегиранаотделена в дома на съпруга ѝси <ref name=":4" />). През 1861 г. Мери и майка ѝ се местят в дома му в Лондон, <ref name="ven">Victor E. Neuburg, ''The Popular Press Companion to Popular Literature'', Popular Press, 1983. {{ISBN|0879722339}}, pp. 36–37.</ref> където писателката е мащеха на децата му. През 1864 г. Мери и издателятдвамата, след като стават родители на две деца, се опитват да уредят общественото си положение. Максуел казва на вестниците, че се е оженил за Брадън. Тези известия целят да заглушат обществените клюки в интерес на благоприличието. Ричард Бринсли Ноулс обаче пише до тези вестници, като ги информира, че Мери Ан - негова снаха и истинска съпруга на Максуел все още е жива. <ref name=":1" /> В списанията от онова време и от някои нейни съвременници Мери Елизабет е обвинявана в неморалност както за личния ѝ живот, така и за съдържанието на книгите ѝ: нейните герои са трансгресивни героини, а два от нейните романи („Тайната на лейди Одли“ и „Аврора Флойд“) се занимават с темата за бигамията. <ref name=":0" />

През втората половина на 60-те години животът на Мери е пресечен от няколко тежки момента, но тя продължава да пише романи, дори по два годишно. Единственият път, когато необикновената ѝ физическа издръжливост и сила на духа ѝ зиневеряваатизневеряват, е през декември 1868 г., когато след раждането на дъщеря сиѝ Уинифред тя получава много силен нервен срив, усложнен от родилна треска. Последните месеци от бременността ѝ са белязани от траур: смъртта на сестра ѝ Маги в [[Неапол]] на 3 октомври поради сериозно заболяване, и тази на майка ѝ на 1 ноември. <ref name=":4" /> Въпреки кратък период на [[депресия]] тяписателката продължава да пише: през 1868 г. публикува своя двадесети роман.

През 1871 г. започва да пише пиеси, нито една от които не е поставена, а на следващата година се появяваизлиза друг неин важен роман – ''The Lovels of Ardel''.

На 5 септември 1874 г. смъртта на съпругата на издателя отново възбужда скандала с любовната връзка на Брадън с Джон Максуел. Максуел праща на г-н Кроули – брат на жена му Мери Ан три съобщения, приканващи го да запази погребението в тайна. Ричард Бинсли Ноулс публикува в повечето лондонски вестници съобщение за смъртта на Мери Ан, а Максуел, противодействайки на тези съобщения, разпространява частен меморандум до приятели и семейство, дискредитиращ новината. Когато Ноулс открива хитростта на Максуел, той разкрива цялата историяслучка и домашната прислуга решава да напусне. <ref name=":1" />

През 1876 г. е публикуван „Дъщерята на Джошуа Хагард“ (''Joshua Haggard's Daughter'') – романът, който [[Робърт Лий Улф]] в биографията, посветена на Елизабет Мери Брадън, определя като нейния шедьовър. <ref>{{Cite book|title=Sensational Victorian : the life and fiction of Mary Elizabeth Braddon|url=https://archive.org/details/sensationalvicto0000wolf|year=1979|publisher=Garland Pub.|oclc=655566986}}</ref> За разлика от сензационализма на най-известните ѝ творби тяроманът разкрива влиянието на френския [[литературен реализъм]], особено този на [[Емил Зола]]. <ref>{{Cite book|editor-last=Pamela K. Gilbert|title=Mary Elizabeth Braddon's Joshua Haggard's Daughter|year=2011|publisher=Wiley-Blackwell|location=Chichester|pages=172-183}}</ref>

Брадън продължава да публикува сериализирани романи в периодични списания с известна редовност, докато съпругът ѝ не се инвалидизира. През 1892 г. тя публикува шейсетия си роман – „Харесваш и не харесваш“ (''Like and Unlike)'' и впоследствие преминава през период на пауза. Съпругът ѝ умира от грип на 5 март 1895 г. след продължително боледуване. <ref name=":0" />

Въпреки многото си болести Брадън се движи в крак с времето: около 1912-13 г. си купува кола; през 1913 г. присъства на кинопрожекцията на „Аврора Флойд“, а през 1914 г., когато избухва [[Първата световна война]], помага на болничните пациенти, като продължава благотворителната дейност, която поддържаизвършва през целия си живот. <ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://maryelizabethbraddon.com/biography/|заглавие=Biography|достъп_дата=1 дек. 2021}}</ref>

Нейният дом е Личфийлд Хаус (''Lichfield House'') в центъра на града, който е заменен от жилищен блок през 1936 г. – Личфийлд Корт, който сега в списъка на историческиисторическите сгради. ТяПисателката има плоча в енорийската църква в Ричмънд, където е наречена просто „Мис Брадън“. Редица близки улици са кръстени на герои от нейните романи – съпругът ѝ е строителен предприемач в района. <ref>Richmond Local History Society (3rd ed., 2019). ''The Streets of Richmond and Kew''. {{ISBN|978-1912-314010}}</ref>

Преди стихосбирката обаче, стартирайки през 1857 г., Брадън публикува няколко стихотворения под сценичния си псевдоним Мери Сейтън в ''Beverley Recorder and General Advertiser'' и в ''Brighton Herald''. Едновременно с това ѝ е поръчано да напише първия си роман „Три пъти мъртви“ (''Three Times Dead'') от издателя К. Р. Емпсън. Той излиза през 1860 г. и не постига желания успех. По-късно творбата е преиздадена като „Пътят на змията“ (''The Trail of the Serpent'') и днес може да се намери под това име.

Мери Елизабет Брадън изиграва много важна роля в развитието на [[Криминална литература|детективскиякриминалния]] роман. Тя повлиява и на [[детективска литература|детективския роман]] – литературен жанр, който набира все повече популярност през онези години. През 1870-те и 1880-те години тя е известна като един от водещите представители и основателите на [[Сензационен роман|сензационния роман]] – литературен жанр, който съчетава традиционните елементи на романа и [[Литературен реализъм|реализма]] с вълнуващи истории на мистериямистерията и интригаинтригата, разположени в ситуации, познати на обществеността. <ref name=":2" /> Романите, които помагат за формирането на този нов жанр, са „[[Жената в бяло]]“ на [[Уилки Колинс]] (1860) и двата най-известни романа на Мери Елизабет Брадън – „Тайната на лейди Одли“ и „Аврора Флойд“. <ref name=":0" />