Разлика между версии на „Мери Елизабет Брадън“

Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Разширена мобилна редакция
 
=== Начални години ===
Родена в [[Сохо (Лондон)|Сохо]], Лондон като трето дете на Фани Уайт – ирландска журналистка и Хенри Брадън – адвокат от [[Корнуол]]. Има брат и сестра. Поради изневярата на съпруга ѝ и финансовата му безотговорност майка ѝ се разделя с баща ѝ, когато Мери е на пет години. Изпаднала във финансови затруденения, майка ѝ поисква помощта на сем. Брадън. Мери се обучава у дома. и отОт ранна детска възраст проявява голяма склонност към учението и пише разкази от 11-годишна възраст. <ref name=":4" />
 
Семейството се установява първо в [[Съсекс]], а по-късно в Лондон, където Мери посещава Скарсдейл Хаус – частно девическо училище. <ref name=":0">Katherine Mullin, Braddon [married name Maxwell], Mary Elizabeth, in Oxford Dictionary of National Biography, 21 maggio 2009.</ref> Когато е на 10 години, брат ѝ [[Едуард Брадън]] († 1904) заминава да работи при богатия им чичо в [[Индия]] и по-късно отива в [[Австралия]]. Там той се радва на блестяща политическа кариера и е премиер на [[Тасмания]] от 1894 до 1899 г. <ref>M. N. Sprod, Braddon, Sir Edward Nicholas Coventryunlocked (1829-1904), in Oxford Dictionary of National Biography, 23 settembre 2004.</ref>
Акрисата Аделайд Бидъл – нейна приятелка отбелязва, че интересът на Брадън към актьорството намалява, когато се захваща с писането на романи. <ref name="BoardmanJones2004">{{Cite book|last=Kay Boardman|last2=Shirley Jones|title=Popular Victorian Women Writers|url=https://books.google.com/books?id=rt2YCL0HABAC&pg=PA189|year=2004|publisher=Manchester University Press|isbn=978-0-7190-6450-0|pages=189–190}}</ref> Към 1859 г., благодарение на грижите на Гилби, който ѝ осигурява финансова подкрепа за определен период, Мери се отдава на писане. Тя написва няколко разказа, публикувани от септември 1860 г. в евтини художествени списания, собственост на издателя Джон Максуел (* 1824, † 1895). <ref name=":3">{{Harv|Neuburg}}, p. 36</ref> През юли 1861 г. списанието „Робин Гудфелоу“ започва сериализацията на най-известния ѝ роман „Тайната на лейди Одли“ (''Lady Audley's Secret''), продължила в списание „Сикспени“ след банкрута на списанието.
[[Файл:Mary Elizabeth Maxwell (née Braddon) by William Powell Frith (cropped).jpg|мини|233x233пкс|Мери Елизабет на портрет на Уилям Пауъл Фрит от 1865 г.]]
Професионалната връзка с Максуел скоро се превръща в любовна афера. Максуел е женен с пет деца, но жена му е затворена в [[психиатрична болница]] в [[Дъблин]] (според някои биографи тя всъщност е отделена в дома на съпруга си
Професионалната връзка с Максуел скоро се превръща в любовна афера. Максуел е женен с пет деца, но жена му е затворена в [[психиатрична болница]] в [[Дъблин]] (всъщност тя живее при семейството си <ref name=":1" />, а според някои биографи дори е отделена в дома на съпруга си <ref name=":4" />). През 1861 г. Мери и майка ѝ се местят в дома му в Лондон, <ref name="ven">Victor E. Neuburg, ''The Popular Press Companion to Popular Literature'', Popular Press, 1983. {{ISBN|0879722339}}, pp. 36–37.</ref> където писателката е мащеха на децата му. През 1864 г. двамата, след като стават родители на две деца, се опитват да уредят общественото си положение. Максуел казва на вестниците, че се е оженил за Брадън. Тези известияТова целятцели да заглушатзаглуши обществените клюки в интерес на благоприличието. Ричард Бринсли Ноулс обаче пише до тези вестници, като ги информира, че Мери Ан - негова снаха и истинска съпруга на Максуел все още е жива. <ref name=":1" /> В списанията от онова време и от някои нейни съвременници Мери Елизабет е обвинявана в неморалност както за личния ѝ живот, така и за съдържанието на книгите ѝ: нейните герои са трансгресивни героини, а два от нейните романи („Тайната на лейди Одли“ и „Аврора Флойд“) се занимават с темата за бигамията. <ref name=":0" />
 
През втората половина на 60-те години животът на Мери е пресечен от няколко тежки момента, но тя продължава да пише романи, дори по два годишно. Единственият път, когато необикновената ѝ физическа издръжливост и сила на духа ѝ изневеряват, е през декември 1868 г., когато след раждането на дъщеря ѝ Уинифред тя получава силен нервен срив, усложнен от родилна треска. Последните месеци от бременността ѝ са белязани от траур: смъртта на сестра ѝ Маги в [[Неапол]] на 3 октомври поради сериозно заболяване, и тази на майка ѝ на 1 ноември. <ref name=":4" /> Въпреки кратък период на [[депресия]] писателката продължава да пише: през 1868 г. публикува своя двадесети роман.
 
През 1871 г. започва да пише пиеси, нито една от които не е поставена, а на следващата година излиза друг неин важен роман – ''The Lovels of Ardel''.
 
На 5 септември 1874 г. смъртта на съпругата на издателя отново възбужда скандала с любовната връзка на Брадън с Джон Максуел. Максуел праща на г-н Кроули – брат на жена му Мери Ан три съобщения, приканващи го да запази погребението в тайна. Ричард Бинсли Ноулс обаче публикува в повечето лондонски вестници съобщение за смъртта на Мери Ан, а Максуел, противодействайки на тези съобщения, разпространява частен меморандум до приятели и семейство, дискредитиращ новината. Когато Ноулс открива хитростта на Максуел, той разкрива цялата случка и домашната прислуга решава да напусне. <ref name=":1" />
[[Файл:Mary Elizabeth Braddon.gif|мини|Ок. 1875 г.]]
След брака между Мери и Джон Максуел, законно признат и сключен на 2 октомври 1874 г. в църквата Сейнт Брайдс на Флийт Стрийт в Лондон, двойката е принудена да напусне дома си Личфийлд Хаус (''Lichfield House'') в Ричмънд (тогава в [[Съри]]) и да се премести в [[Челси (Лондон)|Челси]] за около година, надявайки се междувременно клюките да утихнат. <ref name=":0" /> След това те се завръщат в Личфийлд. През този период семейството непрекъснато организира вечери и се вижда с приятели, така че социалното му положение не е необратимо увредено.
 
Мери живее със съпруга си до смъртта му. <ref name=":2">Anne-Marie Beller, ''Mary Elizabeth Braddon: A Companion to the Mystery Fiction'', Jefferson, NC: McFarland, p. 5</ref> Те имат общо шест деца: Джералд, Фани Маргарет, Франсис (починал на 3 г.), Уилям Бабингтън, Уинифред Розали (Роузи) и Едуард Хенри Харингтън (Тед). Най-голямата им дъщеря Фани Маргарет Максуел (* 1863, † 1955) се омъжва за [[Естествознание|натуралиста]] [[Едмънд Селус]] на 13 януари 1886 г. През 20-те години те живеят в замъка Уайк близо до [[Уеймът]], [[Дорсет]], където през 1923 г. Фани основава местен клон на Женския институт, чийто първа председателка става. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.sensationpress.com/fannymargaretmaxwell.htm|заглавие=Fanny Margaret Maxwell|издател=Sensationpress.com|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080512041438/http://www.sensationpress.com/fannymargaretmaxwell.htm|архив_дата=12 май 2008|достъп_дата=11 ян. 2013}}</ref> Вторият им най-голям син на е известният писател [[Уилям Бабингтън Максуел]] (* 1866, † 1939). Синът им Джерард Максуел също е писател.
 
През 1876 г. е публикуван „Дъщерята на Джошуа Хагард“ (''Joshua Haggard's Daughter'') – романътромана, който [[Робърт Лий Улф]] в биографията, посветена на Елизабет Мери Брадън, определя като нейния шедьовър. <ref>{{Cite book|title=Sensational Victorian : the life and fiction of Mary Elizabeth Braddon|url=https://archive.org/details/sensationalvicto0000wolf|year=1979|publisher=Garland Pub.|oclc=655566986}}</ref> За разлика от сензационализма на най-известните ѝ творби романът разкрива влиянието на френския [[литературен реализъм]], особено този на [[Емил Зола]]. <ref>{{Cite book|editor-last=Pamela K. Gilbert|title=Mary Elizabeth Braddon's Joshua Haggard's Daughter|year=2011|publisher=Wiley-Blackwell|location=Chichester|pages=172-183}}</ref>
 
Брадън продължава да публикува сериализирани романи в периодични списания с известна редовност, докато съпругът ѝ не се инвалидизира. През 1892 г. тя публикува шейсетия си роман – „Харесваш и не харесваш“ (''Like and Unlike)'') и впоследствие преминава през период на пауза. Съпругът ѝ умира от грип на 5 март 1895 г. след продължително боледуване. <ref name=":0" />
 
=== Последни години и смърт ===