Разлика между версии на „Мери Елизабет Брадън“

редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Разширена мобилна редакция
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Разширена мобилна редакция
 
== Сензационен роман и детективски роман ==
Мери Елизабет Брадън изиграва много важна роля в развитието на [[Криминална литература|криминалния]] роман. Тя повлиява и на [[детективска литература|детективския роман]] – литературен жанр, който набира все повече популярност през онези години. През 1870-те и 1880-те години тя е известна като един от водещите представители и основателитеоснователи на [[Сензационен роман|сензационния роман]] – литературен жанр, който съчетава традиционните елементи на романа и [[Литературен реализъм|реализма]] с вълнуващи истории на мистерията и интригата, разположени в ситуации, познати на обществеността. <ref name=":2" /> Романите, които помагат за формирането на този нов жанр, са „[[Жената в бяло]]“ на [[Уилки Колинс]] (1860) и двата най-известни романа на Мери Елизабет Брадън – „Тайната на лейди Одли“ и „Аврора Флойд“. <ref name=":0" />
 
Авторката и други популяризатори на новия литературен жанр са обвинени, че използват престъпността като трик, за да впечатлят читателя. Тъй като убийствата не са извършени в нисшите класи, а средот членовете на буржоазията, се смята, че те увреждат почтения имидж на тази социална класа. <ref name=":2" />
 
Романът „Тайната на лейди Одли“ (1861) се развива в два повествователни сюжета, които в крайна сметка се преплитат и завършват един св друг. <ref name=":03">{{Harv|Cox}}, p. 46</ref> Първият вижда като главни герои вдовецътвдовеца сър Майкъл Одли и Луси Греъм – младата му и красива втора съпруга, бивша гувернантка с неясно минало, нетолерантна към Алисия – почти тийнейджърка и негова дъщеря на сър Одли от първата му съпруга. Вторият сюжет се развива около перипетиите с Робърт Одли – внук на сър Одли, който започва разследване, за да хвърли светлина върху изчезването на неговнеговия близък приятел Джордж Талбойс. Романът, базиран на механизма на обратното разследване, успява да разкрие, сред престъпленията, изчезванията, множеството самоличности и обрати, тайната на лейди Одли. <ref>{{Cite book|title=Il segreto di Lady Audley|year=2016|publisher=Fazi|location=Roma|oclc=953788411}}</ref> Въпреки успеха сред читателите критиците осъждат романа, смятайки го за неморален, тъй като главната героиня е нетрадиционна. Нейният ангелски и крехък аспект подчертава още повече силния ѝ волеви нрав, страстта и решителността на онези, които се борят да се освободят от обречеността на съдбата. M. E. Брадън, както писателката се подписва, не е смятана за автор на добра литература, тъй като прозата ѝ не е открито моралистична или реалистична: тя не се колебае да описва домашното насилие, престъпленията, убийствата и бигамията в контекста на богаташите и аристократите, традиционно считани за присъщи само на нисшите прослойки и на престъпната класа, в контекста на богаташите и аристократите. <ref name=":4" />
 
„Аврора Флойд“ разказва историята на едноименната героиня, която бяга с коняра си Джеймс Конърс, докато е още тийнейджърка. Скоро тя го изоставя, за да се омъжи за изискан и елегантен млад джентълмен – Талбът Булстроуд, в когото е лудо влюбена, но който изчезва, оставяйки я сама. След това Аврора се омъжва за груб земевладелец от [[Йоркшър]], точно обратното на Булстрод. Този втори брачен съюз е разклатен от повторнотоповторната появяванепоява на първия ѝ съпруг, за когото Аврора смята, че е загинал при злополука. Булстроуд продължава да заплашва Аврора, докато не бъде убит. Предвид ситуацията подозренията за убийството неизбежно падат върху главната героиня, която в крайна сметка се оказва невинна. <ref>{{Cite book|title=The Stanford Companion to Victorian fiction|year=1990|publisher=Stanford Univ. Press|oclc=634211327|pages=33-34}}</ref>
 
Лейди Одли представлява нов модел на героиня: докато притежава характерните черти на жените ангели, тя представя и други напълно нови аспекти: за разлика от Лора Феърли или Розамунд Лидгейт (главните женски герои на [[Уилки Колинс]] в „[[Жената в бяло]]“ и в „Мидълмарч“), лейди Одли е бигамна и убийца. Аврора Флойд, от друга страна, въпреки че никога не прибягва до убийство, е недолюбвана от критиците на онова време заради нейната чувственост. <ref name=":12">{{Harv|Mullin}}.</ref> Тези два романа, принадлежащи към новия жанр на сензационния роман, са осъдени от викторианското общество, защото нарушават социалните правила на времето, поставяйки под въпрос институцията на брака и представяйки нотки на [[феминизъм]]. Поради тази причина творчеството на Мери Елизабет Брадън се свързва в онези години с „ниската“ литература и едва през 20 век е преоткрито и проучено именно заради иновативните си аспекти. <ref>{{Harv|Cox}}, pp. 6-8</ref> Личният живот на Мери, подобен на този на нейните героини, е критикуван и смятан за абсолютно неприличен; Маргарет Олифант, например, твърди, че Мери няма нищо общо с добре възпитаните благородни женидами от края на 19 век. <ref>Valerie Shaw, Robert Lee Wolff, "Sensational Victorian: The Life and Fiction of Mary Elizabeth Braddon" (Book Review), in Nineteenth Century Fiction, vol. 34, n. 4, 1980, p. 477</ref>
 
През последните години започва сериозно каталогизиране на нейните писания и творбите ѝ се преоценяват от литературна гледна точка чрез публикации и конференции. Те имат като почитатели лорд [[Алфред Тенисън]], [[Чарлз Дикенс]], [[Уилям Мейкпийс Такъри]], министър-председателя [[Уилям Гладстоун]] и [[Хенри Джеймс]], въпреки че критиците от нейното време я наричат презрително „Кралицата на циркулиращите библиотеки“. <ref name=":4" />