Александър III Македонски: Разлика между версии

Александър е роден на шестия ден от старогръцкия месец хекатомбеон, което вероятно съответства на 20 юли [[356 г. пр.н.е.]], въпреки че точната дата не е известна,<ref>[[Плутарх]]: ''„...в шестия ден на месеца хекатомбеон“''. Често се приема, че 1-вият ден от месеца хекатомбоен е 15 юли, но точното съответствие не е доказано.</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.livius.org/aj-al/alexander/alexander_t32.html#7 | заглавие = The birth of Alexander the Great | достъп_дата = 16 декември 2011 | труд = Livius | език-скрит = 1 | език = en }}</ref> в град [[Пела]], тогавашната столица на Македония.{{hrf|Green|1970|33}} Негов баща е цар [[Филип II Македонски]] (359 – 336 г. пр.н.е.), а негова майка царица [[Олимпиада Македонска]] (375–316375 – 316 г. пр. Хрн.е.), дъщеря на [[Неоптолем I]], цар на [[Античен Епир|Епир]].{{hrf|McCarty|2004|10}}{{hrf|Renault|2001|28}}{{hrf|Durant|1966|538}} Самият Филип има седем или осем съпруги, но за известно време Олимпиада е основната му жена, вероятно заради сина им Александър.{{hrf|Roisman, Worthington|2010|171}} По традиция родът на Александър Велики се води от митичния [[Херакъл]], чрез царете на [[Аргос]], от които, според легендата, произлиза първият македонски цар [[Каран]].

Александър демонстрира склонността си към авантюри още в юношеството си, когато без волята на баща си, иска да се ожени за дъщерята на Пиксодар, владетеля на [[Кария]]. През 337 г. пр. Хрн.е. Филип се жени за пети пореден път за [[Клеопатра (съпруга на Филип II)|Клеопатра Евридика]], племенницата на неговия военачалник [[Атал (диадох)|Атал]]. Тъй като майката на Александър, Олимпиада, е родом от [[Епир]], а мащехата му Клеопатра е истинска македонка, това води до разногласия за наследяването на престола от Александър. Александър и Филип се скарват по този повод, но скоро се помиряват и Александър се завръща у дома за сватбата на родната си сестра [[Клеопатра Македонска]] (355–308355 – 308 г. пр. Хрн.е.) през 336 г. пр. Хрн.е. с епирския цар и техен вуйчо [[Александър I (Епир)|Александър I Молоски]] (370–331370 – 331 г. пр. Хрн.е.).

През втората половина на [[4 век пр.н.е.|ІV век пр. Хрн.е.]] [[Персия|Персийската империя]] все повече отслабва. Персийският цар [[Артаксеркс III]] се опитва безуспешно да укрепи централната власт. Главната военна сила са гръцките наемници, а не местните войски. През [[338 г. пр.н.е.|338 г. пр. Хр.]] Артаксеркс е убит. След двегодишни безредици, които още повече отслабват държавата, на престола се възкачва Кодоман, който приема името [[Дарий III]]. Убийството на Филип II забавя началото на похода срещу Персия, който трябва да бъде свещено наказание, отмъщение, заради разрушенията в Гърция и оскверняването на гръцките светини по време на похода на [[Ксеркс I]] по време на [[Гръко-персийски войни|Гръко-персийските войни]]. Назначавайки [[Антипатър]] за свой наместник в Европа и оставяйки му 12 000 пехотинци и 1500 конници, през пролетта на 334 г. пр. Хр. Александър, начело на обединените сили на Македония, Гърция и съюзните тракийски племена, преминава [[Хелеспонт]]а с над 30 000 пехотинци и 5000 конници в района на легендарната [[Троя]].

Античният историк [[Диодор Сицилийски]] предоставя състава на войската му, потвърден като цяло и от други източници: <br />Пехота – 32 000 души, от които– 12 000 македонимакедонци (9000 в [[Македонска фаланга|македонската фаланга]] и 3000 в отрядите на щитоносците), 7000 съюзници (от гръцките полисиградове), 5000 наемници (гърци), 7000 варвари ([[тракийци|траки]] и [[Илирия|илири]]), 1000 стрелци и [[агриани]] (пеонийско племе в Тракия).<br />Конница – 5100 души, от които– 1800 македони ([[Придружаваща кавалерия|хетайри]]), 1800 [[Тесалия|тесалийци]], 600 гърци, 900 траки и пеони.<ref>{{икона|en}} [[Диодор Сицилийски]]. ''История на света''. [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Diodorus_Siculus/17B*.html Кн. XVII, гл. 17]</ref>

В края 334 г. пр. Хр. и началото на 333 г. пр. Хрн.е. Александър завладява голяма част от [[Мала Азия]]. По същото време персийският цар Дарий III събира и подготвя голяма войска. В средата на 333 г. пр. Хр. той потегля с нея през Северна [[Сирия]], за да срещне с Александър. Срещата между двете армии става през есента на 333 г. пр. Хрн.е. при град [[Иса (град)|Иса]]. [[битка при Иса|Битката]] завършва с победа за Александър – огромната персийска войска се оказва притисната в тясната низина между морето и планината. Дарий III избягва, а Александър Македонски взема голяма плячка – целия богат персийски лагер с походния дворец на Дарий. Сред пленниците са майката, съпругата и двете дъщери на Дарий III. В [[Дамаск]] са пленени част от царското съкровище, както и голям брой знатни пленници.

Победата при Иса открива пътя на македонитемакедонците на юг. Александър, обхождайки крайбрежието на Средиземно море, се отправя към Финикия с цел да покори крайбрежните градове и да лиши персийската флота от бази. В резултат на победата финикийските градове признават доброволно властта на Александър. Само град [[Тир]], разположен на остров, не отваря вратите си на македонската армия. След [[обсада на Тир|осеммесечна обсада]] през 332 г. пр. Хр. Тир е превзет, ограбен, а населението му поробено. С неговото превземане персийският флот в Средиземно море престава да съществува.

През 332 г. пр. Хр. персийският сатрап на Египет тържествено посреща и предава властта и хазната в ръцете на Александър Велики без съпротива – египетските отряди са унищожени в битката при Иса. Александър не посяга на местните обичаи и религии, съхранявайки системата на управление на Египет, поставяйки македонски гарнизони. В Египет той прекарва половин година – от декември 332 г. пр. Хр. до май 331 г. пр. Хр. Малко преди пътуването си до [[Сива]], през същата 332 г. пр. Хрн.е. в [[Делта на Нил|делтата]] на [[Нил]], той основава град [[Александрия]], който се превръща в най-големия икономически, културен и политически център на Източното [[Средиземноморие]]. Тук Александър започва да разпространява за себе си слух, преди всичко пред местното население, за това, че е син на [[Зевс]], главния бог.

През пролетта на 331 г. пр. Хр. започва вторият етап от завоевателния поход. Александър тръгва от Египет на североизток в [[Азия]] в посока към Северна [[Месопотамия]]. Войските му преминават реките [[Ефрат]] и [[Тигър]], и се озовават пред [[Мидия (държава)|Мидия]], сърцето на Персийската държава. На голямата равнина край селцето Гавгамела (на територията на днешен [[Иракски Кюрдистан]]), специално подготвена за действия на големи маси конница, македонитемакедонците очакват цар [[Дарий III|Дарий]]. На 11 октомври 331 г. пр. Хр. тук се състои [[битка при Гавгамела|решителната битка]]. Войската на персийския цар е разбита, а самият той бяга. Въпреки че македонската конница изминава 80 километра през нощта, не успява да го залови. В битката при Гавгамела персийската империя губи главните си военни сили.

Александър се придвижва на юг, където древните градове [[Вавилон]] и [[Суза]], – двеедна от столиците на Персийската империя –, отварят пред него вратите си. Персийските сатрапи, загубили вяра в Дарий, започват да преминават на служба към „царя на Азия“, както започват да назовават Александър. Вавилонските жреци го провъзгласяват за цар на Вавилон. По заповед на Александър е възстановен храма на [[Мардук]] (разрушен от персите). В Суза Александър заграбва огромни съкровища и част от хазната на персийския цар.

На изток от Суза започва коренната територия на персийската държава – [[Персида]]. През планинските проходи Александър се отправя към [[Персеполис|Персепол]], център на изконната персийска земя и столица. След неуспешен опит да завладее града в движение, Александър, с част от войската си, обгражда отрядите на сатрапа на Персия [[Ариобарзан]], и през януари 330 г. пр. Хр. Персеполис е завладян. Дворецът на [[Ксеркс I]], а впоследствие и целият град, са изгорени като отмъщение за разрушаването на акропола в [[Атина]] по време на гръко-персийските войни. Голямата хазна на Дарий, която се намира в Персеполис, също попада в ръцете на Александър.

== Поход в Средна Азия (329–327329 – 327 г. пр. Хрн.е.) ==

След смъртта на Дарий III местните управители в източните сатрапии на разпадащата се Персийска империя се чувстват самостоятелни и не бързат да покажат верността си към Александър. Бес е само един от сепаратистки настроените лидери. Александър, който мечтае да стане цар на целия известен дотогава цивилизован свят, се оказва въвлечен в уморителна кампания в [[Средна Азия]], с продължителност 3 години (329–327329 – 327 г. пр. Хр.).

Тази война не напомня на предходните сражения на големи войскиармии. Местните племена действат с партизански методи, набези и отстъпления, въстания избухват на различни места, и на македонските отряди, разпратени от Александър, се налагало да унищожават цели селища. Бойните действия се водят в [[Бактрия]] и [[Согдиана]] (на територията на съвременните [[Афганистан]], [[Таджикистан]] и [[Узбекистан]]).