Разлика между версии на „Александър III Македонски“

м
Премахнати редакции на 212.91.165.173 (б.), към версия на Jonathan5566
м (Премахнати редакции на 212.91.165.173 (б.), към версия на Jonathan5566)
Етикет: Отмяна
 
== Ранни години ==
Александър е роден на шестия ден от старогръцкия месец хекатомбеон, което вероятно съответства на 20 юли [[356 г. пр.н.е.]], въпреки че точната дата не е известна,<ref>[[Плутарх]]: ''„...в шестия ден на месеца хекатомбеон“''. Често се приема, че 1-вият ден от месеца хекатомбоен е 15 юли, но точното съответствие не е доказано.</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.livius.org/aj-al/alexander/alexander_t32.html#7 | заглавие = The birth of Alexander the Great | достъп_дата = 16 декември 2011 | труд = Livius | език-скрит = 1 | език = en }}</ref> в град [[Пела]], тогавашната столица на Македония.{{hrf|Green|1970|33}} Негов баща е цар [[Филип II Македонски]] (359 – 336 г. пр.н.е.), а негова майка царица [[Олимпиада Македонска]] (375–316375 – 316 г. пр. Хрн.е.), дъщеря на [[Неоптолем I]], цар на [[Античен Епир|Епир]].{{hrf|McCarty|2004|10}}{{hrf|Renault|2001|28}}{{hrf|Durant|1966|538}} Самият Филип има седем или осем съпруги, но за известно време Олимпиада е основната му жена, вероятно заради сина им Александър.{{hrf|Roisman, Worthington|2010|171}} По традиция родът на Александър Велики се води от митичния [[Херакъл]], чрез царете на [[Аргос]], от които, според легендата, произлиза първият македонски цар [[Каран]].
 
[[Плутарх]] описва неговата външност така:
На 16-годишна възраст Александър е оставен да управлява Македония, докато Филип обсажда [[Византион]], и младият престолонаследник жестоко и безпощадно смазва въстанието на тракийското племе [[меди]]. След две години, през 338 г. пр. Хр. в [[Битка при Херонея|битката при Херонея]], Александър проявява пълководски умения, водейки лявото крило на македонската войска, пред погледа на опитните военачалници.
 
Александър демонстрира склонността си към авантюри още в юношеството си, когато без волята на баща си, иска да се ожени за дъщерята на Пиксодар, владетеля на [[Кария]]. През 337 г. пр. Хрн.е. Филип се жени за пети пореден път за [[Клеопатра (съпруга на Филип II)|Клеопатра Евридика]], племенницата на неговия военачалник [[Атал (диадох)|Атал]]. Тъй като майката на Александър, Олимпиада, е родом от [[Епир]], а мащехата му Клеопатра е истинска македонка, това води до разногласия за наследяването на престола от Александър. Александър и Филип се скарват по този повод, но скоро се помиряват и Александър се завръща у дома за сватбата на родната си сестра [[Клеопатра Македонска]] (355–308355 – 308 г. пр. Хрн.е.) през 336 г. пр. Хрн.е. с епирския цар и техен вуйчо [[Александър I (Епир)|Александър I Молоски]] (370–331370 – 331 г. пр. Хрн.е.).
[[Файл:Alexander1256.jpg|мини|175px|Статуя на Александър в археологическия музей на [[Истанбул]]]]
 
[[Файл:MacedonEmpire.jpg|мини|300px|Походът на Александър Македонски в Азия]]
[[Файл:Map-alexander-empire.png|мини|300px|Империята на Александър Велики]]
През втората половина на [[4 век пр.н.е.|ІV век пр. Хрн.е.]] [[Персия|Персийската империя]] все повече отслабва. Персийският цар [[Артаксеркс III]] се опитва безуспешно да укрепи централната власт. Главната военна сила са гръцките наемници, а не местните войски. През [[338 г. пр.н.е.|338 г. пр. Хр.]] Артаксеркс е убит. След двегодишни безредици, които още повече отслабват държавата, на престола се възкачва Кодоман, който приема името [[Дарий III]]. Убийството на Филип II забавя началото на похода срещу Персия, който трябва да бъде свещено наказание, отмъщение, заради разрушенията в Гърция и оскверняването на гръцките светини по време на похода на [[Ксеркс I]] по време на [[Гръко-персийски войни|Гръко-персийските войни]]. Назначавайки [[Антипатър]] за свой наместник в Европа и оставяйки му 12 000 пехотинци и 1500 конници, през пролетта на 334 г. пр. Хр. Александър, начело на обединените сили на Македония, Гърция и съюзните тракийски племена, преминава [[Хелеспонт]]а с над 30 000 пехотинци и 5000 конници в района на легендарната [[Троя]].
 
Античният историк [[Диодор Сицилийски]] предоставя състава на войската му, потвърден като цяло и от други източници: <br />Пехота – 32 000 души, от които 12 000 македонимакедонци (9000 в [[Македонска фаланга|македонската фаланга]] и 3000 в отрядите на щитоносците), 7000 съюзници (от гръцките полисиградове), 5000 наемници (гърци), 7000 варвари ([[тракийци|траки]] и [[Илирия|илири]]), 1000 стрелци и [[агриани]] (пеонийско племе в Тракия).<br />Конница – 5100 души, от които 1800 македони ([[Придружаваща кавалерия|хетайри]]), 1800 [[Тесалия|тесалийци]], 600 гърци, 900 траки и пеони.<ref>{{икона|en}} [[Диодор Сицилийски]]. ''История на света''. [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Diodorus_Siculus/17B*.html Кн. XVII, гл. 17]</ref>
 
Персийският флот не попречва на прехвърлянето и това е първата сериозна стратегическа грешка на персите. Начело на гръцките наемници на персийска служба е [[Мемнон Родоски|Мемнон]], талантлив гръцки военачалник от [[Родос]]. Той предлага на персийския цар обмислен план за съпротива срещу Александър, но този план е отхвърлен и е взето решение да се даде ход за решителна битка. Персийската армия, състояща се от 40 000 войници, половината от които гръцки наемници, се разполага на високия десен бряг на река [[Граник]], която се влива в [[Пропонтида]]. Гръко-македонските войски начело с Александър и [[Парменион]] преминават реката, където започва [[битка при Граник|битката]]. Лошото командване на персите е причина те да бъдат разбити. Отрядите на сатрапа, предимно конни (до 20 000), са разпръснати, персийската пехота се разбягва, а гръцките [[хоплити]] наемници са обкръжени и избити. Останалите живи 2000 наемници са взети в плен и изпратени в Македония като роби.
След победата при Граник Александър Македонски тръгва на юг по малоазийското крайбрежие на [[Егейско море]]. По-голямата част от малоазийските градове доброволно отварят вратите си пред победителя, в това число [[Сарди]] и Гордий, столици съответно на [[Лидия]] и [[Фригия]]. Единствено крайбрежните градове [[Милет]] и [[Халикарнас]], в които се намират силни персийски гарнизони и където се оттеглят оцелелите при Граник войски, оказват съпротива. Особено дълго и упорито [[обсада на Халикарнас|се съпротивлява Халикарнас]], но след няколко щурма е изоставен от гарнизона си.
 
В края 334 г. пр. Хр. и началото на 333 г. пр. Хрн.е. Александър завладява голяма част от [[Мала Азия]]. По същото време персийският цар Дарий III събира и подготвя голяма войска. В средата на 333 г. пр. Хр. той потегля с нея през Северна [[Сирия]], за да срещне с Александър. Срещата между двете армии става през есента на 333 г. пр. Хрн.е. при град [[Иса (град)|Иса]]. [[битка при Иса|Битката]] завършва с победа за Александър – огромната персийска войска се оказва притисната в тясната низина между морето и планината. Дарий III избягва, а Александър Македонски взема голяма плячка – целия богат персийски лагер с походния дворец на Дарий. Сред пленниците са майката, съпругата и двете дъщери на Дарий III. В [[Дамаск]] са пленени част от царското съкровище, както и голям брой знатни пленници.
 
Победата при Иса открива пътя на македонитемакедонците на юг. Александър, обхождайки крайбрежието на Средиземно море, се отправя към Финикия с цел да покори крайбрежните градове и да лиши персийската флота от бази. В резултат на победата финикийските градове признават доброволно властта на Александър. Само град [[Тир]], разположен на остров, не отваря вратите си на македонската армия. След [[обсада на Тир|осеммесечна обсада]] през 332 г. пр. Хр. Тир е превзет, ограбен, а населението му поробено. С неговото превземане персийският флот в Средиземно море престава да съществува.
 
След поражението и изгубването на семейството си Дарий III започва преговори за мир с Александър. Персийският цар отстъпва цялата персийска територия до [[Ефрат]], голяма контрибуция, вечен съюз на Александър и една от дъщерите си за съпруга на македонския цар. [[Парменион]] посъветва Александър да приеме тези условия и да се откажат от свързания с голям риск по-нататъшен поход на изток. Но младият цар отказва. По време на преговорите Александър за пръв път заявява намерението си да завоюва цялата персийска държава. След превземането на Финикия Александър Македонски продължава пътя си към [[Египет]] през [[Палестина]], където съпротива оказва град [[Газа]], но и той е превзет след двумесечна обсада.
=== Завземане на Египет и Вавилон ===
{{Hiero|Александър (името на царя)|<hiero><-G1-E23:V31:O34-M17-N35:D46-D21:O34 -></hiero>|align=right|период=кп}}
През 332 г. пр. Хр. персийският сатрап на Египет тържествено посреща и предава властта и хазната в ръцете на Александър Велики без съпротива – египетските отряди са унищожени в битката при Иса. Александър не посяга на местните обичаи и религии, съхранявайки системата на управление на Египет, поставяйки македонски гарнизони. В Египет той прекарва половин година – от декември 332 г. пр. Хр. до май 331 г. пр. Хр. Малко преди пътуването си до [[Сива]], през същата 332 г. пр. Хрн.е. в [[Делта на Нил|делтата]] на [[Нил]], той основава град [[Александрия]], който се превръща в най-големия икономически, културен и политически център на Източното [[Средиземноморие]]. Тук Александър започва да разпространява за себе си слух, преди всичко пред местното население, за това, че е син на [[Зевс]], главния бог.
 
През пролетта на 331 г. пр. Хр. започва вторият етап от завоевателния поход. Александър тръгва от Египет на североизток в [[Азия]] в посока към Северна [[Месопотамия]]. Войските му преминават реките [[Ефрат]] и [[Тигър]], и се озовават пред [[Мидия (държава)|Мидия]], сърцето на Персийската държава. На голямата равнина край селцето Гавгамела (на територията на днешен [[Иракски Кюрдистан]]), специално подготвена за действия на големи маси конница, македонитемакедонците очакват цар [[Дарий III|Дарий]]. На 11 октомври 331 г. пр. Хр. тук се състои [[битка при Гавгамела|решителната битка]]. Войската на персийския цар е разбита, а самият той бяга. Въпреки че македонската конница изминава 80 километра през нощта, не успява да го залови. В битката при Гавгамела персийската империя губи главните си военни сили.
 
Александър се придвижва на юг, където древните градове [[Вавилон]] и [[Суза]], – двеедна от столиците на Персийската империя, отварят пред него вратите си. Персийските сатрапи, загубили вяра в Дарий, започват да преминават на служба към „царя на Азия“, както започват да назовават Александър. Вавилонските жреци го провъзгласяват за цар на Вавилон. По заповед на Александър е възстановен храма на [[Мардук]] (разрушен от персите). В Суза Александър заграбва огромни съкровища и част от хазната на персийския цар.
 
На изток от Суза започва коренната територия на персийската държава – [[Персида]]. През планинските проходи Александър се отправя към [[Персеполис|Персепол]], център на изконната персийска земя и столица. След неуспешен опит да завладее града в движение, Александър, с част от войската си, обгражда отрядите на сатрапа на Персия [[Ариобарзан]], и през януари 330 г. пр. Хр. Персеполис е завладян. Дворецът на [[Ксеркс I]], а впоследствие и целият град, са изгорени като отмъщение за разрушаването на акропола в [[Атина]] по време на гръко-персийските войни. Голямата хазна на Дарий, която се намира в Персеполис, също попада в ръцете на Александър.
 
Македонската армия отпочива в града до края на пролетта. По знаменитата легенда пожарът на града е организиран малко преди потеглянето на войските от хетерата [[Таис]] от Атина, любовница на военачалника [[Птолемей I|Птолемей]], която подстрекава пияната компания на Александър по време на един от пировете.
Този заговор не е последният. През лятото на 327 г. пр. Хр. е разкрит „заговорът на пажовете“ – знатните юноши при македонските царе. Освен непосредствените виновници е убит и [[Калистен]], историк и философ, който единствен се осмелявал да възрази на царя и открито да критикувал новите придворни порядки.<ref>{{икона|ru}} Королев, К. [http://militera.lib.ru/h/korolev_k/04.html ''Войны античного мира: Македонский гамбит.'']</ref> Тенденцията за развитие на деспотизъм у Александър особено отчетливо се проявява в смъртта на [[Клит Черния]], командир на царските телохранители, който е убит от Александър в резултат на пиянска свада през есента на 328 г. пр. Хр.
 
== Поход в Средна Азия (329–327329 – 327 г. пр. Хрн.е.) ==
След смъртта на Дарий III местните управители в източните сатрапии на разпадащата се Персийска империя се чувстват самостоятелни и не бързат да покажат верността си към Александър. Бес е само един от сепаратистки настроените лидери. Александър, който мечтае да стане цар на целия известен дотогава цивилизован свят, се оказва въвлечен в уморителна кампания в [[Средна Азия]], с продължителност 3 години (329–327329 – 327 г. пр. Хр.).
 
Тази война не напомня на предходните сражения на големи войскиармии. Местните племена действат с партизански методи, набези и отстъпления, въстания избухват на различни места, и на македонските отряди, разпратени от Александър, се налагало да унищожават цели селища. Бойните действия се водят в [[Бактрия]] и [[Согдиана]] (на територията на съвременните [[Афганистан]], [[Таджикистан]] и [[Узбекистан]]).
 
В Согдиана Александър разгромява [[скити]]те. За целта му се налага да премине река Яксарт (сега [[Сърдаря]]). Александър не продължава по-нататък на север, защото местата там са пустинни и по представите на гърците – слабонаселени. В планините на Согдиана и Бактрия местното население, при приближаването на македонците, се оттегля в непристъпни поради природата планински крепости, но на Александър се удава да ги завладее – ако не с щурм, то [[Обсада на Согдианската скала|с хитрост и настойчивост]]. [[Бес]], който преди това се провъзгласява за цар под името ''Артаксеркс IV'', като продължител на династията на [[Ахемениди]]те, е заловен в Бактрия и убит в Екбатана. Александър Македонски успява да завоюва бактрийската столица Бактра и столица на Согдиана – [[Мараканд]].