Бомбардировки над България през Втората световна война: Разлика между версии

</ref> Целта е да се постигне капитулацията на България. На 18.10.1943 г. е бомбардиран гр. [[Скопие]], тогава в пределите на Царство България. В 12:15 ч. 24 леки бомбардировача „Уелингтън“ и изтребители Р-38 „Лайтинг“ атакуват гара Скопие. Разрушени са 40 сгради, убити са 30 души, ранени са 23-ма. СъщиятСъщия ден са атакувани град Велес и гара Велес. Убити са двама и е ранен един човек. В 16,22 ч. отново е атакувана гара Скопие, като са убити трима и са ранени 15 войници. Свален е един противников изтребител. Бомбардирана е и гарата на Скопие Генерал Жостов. На 13 ноември е първата вълна директни атаки срещу София с 91 самолета B25, Wellington и Blenheim. <ref name=":9">[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/01/10/2217685_70_godini_ot_denia_v_koito_sofiia_spria_da_bude_grad/ 70 години от деня, в който София спря да бъде град, Дневник, 10 януари 2014.]</ref>

* 6 април – Югославски самолети [[Do-17]] бомбардират индустриалния квартал и гарата в [[София|гр. София]], гр. Кюстендил и някои села. В 15.30 ч. югославски бомбардировач „Дорниер -17“ пуска 8 бомби над София, в квартал Булина ливада. Разрушени са няколко къщи, загиват 8 души <ref>Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 285</ref>, убити са 4 жени и 2 деца. Българските изтребители успяват да прогонят бомбардировача. При [[Бомбардировка на Кюстендил|бомбардировката на Кюстендил]] в 08.35 часа четири самолета нападат града. Най-тежко е бомбардирана гарата. Загиват 76 души – 58 граждани, 2 български и 16 германски войници. Ранените са 95-има – 59 граждани, 5 български и 31 германски войници. Пуснати са бомби и над с. [[Гюешево]], с. [[Сирищник]] и с. [[Върба]], като там няма жертви. СъщиятСъщия ден британската авиация извършва бомбардировки над България в интервала 20:05 - 21:40 часа. Началото е поставено от самолети [[Bristol Blenheim]], които бомбардират [[Петрич]] и [[Хотово]], а шест самолета [[Vickers Wellington]] хвърлят бомби над София и околни села като отговор на присъединяването на България към [[Тристранния пакт]]. В [[Петрич]] жертвите са трима германски войници и един цивилен, а петима са ранени. Бомбардировките над столицата са в 20:20 и 21:10 ч. Според ПВО (противо-въздушна отбрана) доклад са пуснати 43 бомби, убити 18 и ранени 28 души. Разрушени са 14 сгради и възникват три пожара <ref>Миланов, Йордан. Въздушните войски на България през войните 1912 – 1944 г. Еър груп 2000. София, 2008. стр. 224 – 225.</ref>. Атакувани са [[летище Божурище]] и селата [[Биримирци]], [[Орландовци]] и [[Ораново]]. В 20.40 ч. са хвърлени бомби при с. [[Джерман (село)|Джерман]] и махала Пуньова могила – загиналите са 5, а ранените 3-ма.

* В 01.15 ч. на 14 април, след пускане на осветителни авиобомби е бомбардирана София. Избухват 64 бомби, 77 не сработват или са пуснати в положение „невзрив“. Убитите са 14, ранените са 25. На жп гара е запален влак с боеприпаси. Бомбардирани са [[Летище София|летище Враждебна]], с. [[Бусманци]] и гара Гюешево.

* 18 октомври 1943 г. в 12,15 ч. 24 леки бомбардировача „Уелингтън“ и изтребители Р-38 „Лайтинг“ атакуват гара Скопие – разрушени са 40 сгради, убити са 30 души, ранени са 23-ма. СъщиятСъщия ден са атакувани гара Велес и град Велес – убити са двама и е ранен един човек. В 16,22 ч. отново е атакувана гара Скопие, убити са трима и са ранени 15 войници. Свален е един противников изтребител. Бомбардирана е и гара Генерал Жостов.

* 17 април 1944 г. София е бомбардирана в 11,45 ч. от 350 бомбардировача, придружени от 100 изтребителя Р-47 „Тъндърболт“ и Р-51 „Мустанг“. Хвърлените бомби са около 2500, убити са 128 души, ранени са 76 души. Отново се появяват твърдения за хвърлени „минни сюрпризи“, вкл. във формата на детски играчки. Разрушени са 749 сгради. ПВО изстрелва 3062 снаряда и засяга 9 бомбардировача. Българските летци изтребители, в малоброен състав, атакуват противника и успяват да свалят няколко американски „летящи крепости“ и изтребители. Поради голямата прилика между своя „Месершмит“ и въведения, вместо двутелите Лайтнинги, американски изтребител „Мустанг“ ([[P-51 Mustang]]), българските самолети не разпознават врага и се приближават в опасна близост, американците дори са разклащали крила, за да подсилят измамата. В боя на 17 април загиват 7 български пилоти: четирима пилоти от 2/6 орляк: подпоручик [[Веселин Рачев]], поручик [[Христо Арнаудов]], поручик Димитър Попов и подофицер [[Атанас Кръстев (летец)|Атанас Кръстев]] и трима пилоти от 3/6 орляк: поручик [[Любен Кондаков]], подпоручик Иван Стефанов и подпоручик [[Виктор Атанасов]]. Същата вечер между 23,31 ч. и 23,42 ч. е атакуван Пловдив от около 30 самолета – от пуснатите 150 бомби са убити 44 и са ранени 33 души. Бомби са пуснати при Асеновград, Садово и с. Ягодово – загива 1 човек. Над Перущица са пуснати 10 бомби, като загиналите са двама. Към 22 часа са хвърлени бомби и над добричките села Видно, Ириджа, Твърдица и Горичане. По рапорти до командването на 15 американска Въздушна армия на 17 април 1944 г. съюзниците губят 24 тежки бомбардировача.<ref>[http://old.duma.bg/2008/0808/140808/obshtestvo/ob-6.html Желязко Тенчев, В бръснещ полет върху крилете на времето кавалерът на боен кръст „За храброст“ полковник о. з. Петър Манолев].</ref>

Офанзивата на англо-американските авиационни сили, продължила 6 месеца, не постига поставената ѝ цел – да принуди България да капитулира и да я извади от войната, или поне да предизвика съществени антиправителствени настроения и смутове вътре в страната. Жертвите, бомбардировките над столицата и други значими български градове в старите земи, Македония и Поморавието предизвикват възмущението и гнева на българите срещу Съюзниците и засилват настроенията против англо-американците в страната. Подпомаганото на място от хора като британският майор [[Франк Томпсън]] подривно [[Партизанско движение в България|въоръжено движение]], организираното от [[БКП|комунистите]], [[БЗНС|леви земеделци]] и [[СССР|съветска агентура]], опитващо се да се сражава на страната на Съюзниците срещу Българската държава, е практически разгромено. Загубите, нанесени от българската изтребителна авиация и ПВО на Коалицията в техника и изваден от строя личен състав (убити, ранени и пленени), също водят до спадане на интензивността на нападенията, намаляване и оттегляне на участващите в това направление сили и фактическо прекратяване на офанзивата.

* В 15:42 ч. на 24 май в Охрид са пуснати 8 бомби, убити са двама войници, а един е ранен. СъщиятСъщия ден, при бомбардировка над [[София]], е унищожена е [[Зала България]] – [[Софийска филхармония|Софийската филхармония]], като е разрушена залата, органа и двата рояла<ref name=":6">[http://www.sofiaphilharmonie.bg/page.php?c=7 Голяма зала „България“, История, официален сайт на Софийската филхармония]</ref>.

* На 11 юни е бомбардиран [[Русе]]. Пуснати са около 100 бомби. Убити са петима, ранени са 4 души. СъщиятСъщия ден са хвърлени бомби и при разградските села [[Църквино]], [[Веселина (област Разград)|Веселина]], [[Желязковец]] и при гара Самуил, както и край [[Велико Търново]], [[Горна Оряховица]] и [[Лясковец]], селата [[Царева ливада]], [[Гагово]], [[Сухиндол]], [[Новачене (област Плевен)|Новачене]], [[Дяково]], [[Върбица]], [[Драганица|Драгани]] и [[Гайтаните|Гайтани]]. След като е ранен, подпоручик [[Иван Бонев]] скача с парашута си е разстрелян във въздуха.<ref>[https://www.pan.bg/view_article-53-23446-Znaete-liche.html?page=upload_form Музей на авиацията – Крумово, Годишнина от смъртта на Иван Бонев, загинал след скок от самолет от съюзнически огън].</ref> Българската изтребителна авиация успява да свали 11 противникови самолета. В този ден в боя участват и германски изтребители.

* На 5 септември българското правителство излиза от Тристранния пакт, скъсва дипломатическите си отношения с Германия и взима решение да ѝ обяви война.<ref>[http://www.sofia.diplo.de/Vertretung/sofia/bg/03/D__und__BG/Chronik__1900-1999.html#topic66 Хроника на българо-германските отношения 1901 – 1999 г., Посолство на Германия в София] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150402123428/http://www.sofia.diplo.de/Vertretung/sofia/bg/03/D__und__BG/Chronik__1900-1999.html#topic66 |date=2015-04-02 }}.</ref>. Без да зачита това, и че през цялата война и поддържа нормални дипломатически отношения с България, вечерта в 19:00 същия ден СССР ѝ обявява война и на 8 септември съветските войски навлизат,; същата вечер в София комунистите извършват държавен преврат и страната бързо и без съпротива е окупирана от чуждите войски.<ref>{{Citation |title=Христо Христов, Преди 70 години СССР обявява война на България, Държавна сигурност, 5 септември 2014 |url=http://desebg.com/2011-01-06-11-55-07/1963--70- |accessdate=2015-03-29 |archivedate=2015-04-02 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150402110008/http://desebg.com/2011-01-06-11-55-07/1963--70- }}</ref> Въздушните нападения над територията в довоенните граници на България и придобитата в 1940 г. Южна Добруджа са спрени.

По време на [[Втората световна война]], въпреки че не участва в бойни действия, България е подложена на жестоки бомбардировки от англо-американските въздушни сили, като най-тежко са засегнати [[София]], [[Скопие]], [[Ниш]], [[Пловдив]], [[Дупница]], [[Враца]] и много други селища, които нямат особено военно-оперативно значение. Приоритетно са атакувани хуманитарни, духовни и културни обекти и много обикновени сгради. Особеност на англо-американските атаките е практиката им пускат осакатяващи микробомби c вид на лакомства, играчки и писалки, с цел да бъдат поразявани най-вече деца.<ref name=":5">[http://stara-sofia.blogspot.com/2010_07_01_archive.html Крикор Асланян'', ''София и войната през очите на дете очевидец, Стара София, 14 юли 2010 г.] „Американската авиация хвърляше малки бомби под формата на детски играчки, които избухваха при взимане в ръка. Кой ставаше жертва на тези „играчки“- мини? Естествено децата. Каква нечовечност, какъв цинизъм, да използваш естественото влечение на невинното дете към играчките, за да убиваш. Да убиваш деца вместо войници, да се гавриш с бъдещето на човечеството и днес да се биеш в гърдите като спасител, като миротворец.“</ref><ref name=":4">Руменин, Румен. Летящи крепости над България, София 1990, с. 64. В бележка № 64, на основание на данни от Централния военен архив, са посочени имената на две деца, осакатени на 16 и 18 юни 1944 г., след като намират експлозиви, маскирани като кутия с бонбони и писалка. Споменава се и за наличието на други случаи, посочени в пресата от онова време.</ref><ref name=":8">[http://pan.bg/view_article-53-26950-71-GODINI-OT-BOMBARDIROVKITE-NA-ANGLO-AMERIKANSKATA-ZhESTOKOST-BE-DADENA-PYLNA-VLAST.html Иван Петрински, На жестокостта е дадена пълна власт, Сега, 10 януари 2015.]</ref>

Една част от бомбите са с взривател със закъснител. Целта е да се постигне силно поразяващо действие, след като укрилите се в скривалищата излязат от тях на открито. Според обобщени данни от Разузнавателното отделение към Щаба на войската, на командира на въздушните войски, болниците, общинските и полицейски власти за периода от 6 април 1941 г. до 1 септември 1944 г. с 45 268 бомби са бомбардирани 187 населени места в старите земи на Царството и в българска Македония, Западните покрайнини, Беломорска Тракия и земите под български контрол. Безследно изчезнали, починали следствие бомбардировките и убити на място са 4208 души, тежко са ранени 4744, при непълна отчетност общо жертви не по-малко от 8952 българи. <ref name=":20">[http://www.djambazki.org/blog/view/31/te-braniha-teb-sofiia Ангел Джамбазки, Те браниха теб, София!, Официален сайт на евродепутата, 5 октомври 2010.]</ref><ref name=":12">[http://old.duma.bg/2008/1108/131108/obshtestvo/ob-8.html Желязко Тенчев, Български орли в безсмъртен полет, Дума, 14 ноември 2008 г.]</ref><ref name=":13">{{Citation |title=Румен Жерев, Чърчил иска София изравнена, Навременната евакуация на града предотвратява хиляди жертви при най-тежката бомбардировка, Официален сайт на пресцентъра на Столична община, 27.3.2015 г. |url=http://www.sofia.bg/pressecentre/print.asp?open=9&sub_open=82972 |accessdate=2015-03-29 |archivedate=2016-03-16 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160316012124/http://www.sofia.bg/pressecentre/print.asp?open=9&sub_open=82972 }}</ref> (За сравнение в [[Баташко клане|Баташкото клане]] загиват от 1500 до 5000 според различните източници). От жертвите 88% са мирни граждани – жени, деца, стари хора, работници, служители. Много от ранените хора после умират следствие това или остават сакати инвалиди до края на дните си. Непоправими са психическите травми на оцелелите, на близките на убитите и осакатените, на безвъзвратно загубилите домовете и десетилетия творчески труд. Особено коварни и зловредни занапред са физическите и психически травми върху младежите, които теги увреждат в различна степен за целия им живот. Само в София загиват изгорени, разкъсани и живи погребани от взривовете над 2000 души и са разрушени между 12 586 и 12 657 сгради. Сринати от англо-американските удари са: 24 болници, 19 (а по други данни 40 <ref name=":10">{{Citation |title=Обиколка но София 1968 |url=http://old.omda.bg/biblioteka/obikolka_sofia_1968/obikolka_sofia_balkantourist_1968_8.htm |accessdate=2015-03-28 |archivedate=2015-04-02 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150402130817/http://old.omda.bg/biblioteka/obikolka_sofia_1968/obikolka_sofia_balkantourist_1968_8.htm }}</ref>) училища, 14 черкви, 42 фурни, 8 кинотеатъра, 10 002 жилищни кооперации и къщи, 1684 частни магазини и складове, 396 работилници, 117 предприятия, 288 обществени учреждения, тежко са увредени или опожарени огромен брой други. Безвъзвратна е загубата на българското национално и общочовешко културно достояние – унищожени са обществени и лични библиотеки, творби и архиви на писатели, художници и композитори, историци, етнографи и други учени. Изгарят безценни произведения на изкуството, архитектурата и паметници на историята на българите. Близо 1/4 от сградния фонд на София е сринат. Нанесените материални щети са за над 24 милиарда тогавашни щатски долара.<ref>[http://www.djambazki.org/blog/view/31/te-braniha-teb-sofiia Ангел Джамбазки, Те браниха теб София.]</ref><ref>[http://old.duma.bg/2008/1108/131108/obshtestvo/ob-8.html Желязко Тончев, Български орли в безсмъртен полет, Дума, 13.11.2008]</ref><ref name=":1">[http://www.otbrana.com/новини_4947 Спирдон Спирдонов, Ще изграждат мемориал на загиналите от бомбардировките на София, Отбрана, 10.12.2013 г.] </ref><ref name=":10"/><ref name=":12" /><ref name=":13" /><ref>[http://19min.bg/news/4/59543.html Как щяха да ни арестуват, че снимаме най-срамния паметник в България, в-к „19 минути“, 12 януари 2015]</ref>

Освен София са бомбардирани българските градове: [[Карлово]], [[Петрич]] на 6 април 1941 г., [[Бомбардировка на Кюстендил|Кюстендил]] на 6 април 1941 г., [[Мездра]], на 22.06.1941 г. от съветски сили е ударен [[Добрич]], където са разрушени четири сгради и двама души са ранени<ref>ЦВА, ф. 1000, оп. 2, а.е. 20, л. 135 и 137</ref> и също: [[Горна Оряховица]] – в нощта на 12 срещу 13 септември 1942 г. и на 11.06.1944, [[Казанлък]] – в нощта на 12 срещу 13 септември 1942 г., [[Стара Загора]] – в нощта на 12 срещу 13 септември 1942 г., [[Русе]] – в нощта на 12 срещу 13 септември 1942 г. и на 29 юни и 3 юли 1944 г.; [[Охрид]], [[Скопие]], [[Велес]], [[Прилеп (град)|Прилеп]] и [[Крива Паланка]] през 1943 – 44 г. (тогава те са в държавните ни граници и първите са атакувани многократно); [[Ниш]] и почти всички големи градове и по-важни центрове в [[Поморавие]]то, което тогава също е под български контрол. След съгласуване с [[Тито]] и Кардел, англо-американското командване в Европа бомбардира и [[Белград]] до чиито околности се простира [[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 - 1944)|българската зона на отговорност]]. На 24 юни 1943 е бомбардирано летището на [[Солун]] докъдето към 5 юли 1943 също се простира българската зона, бомбардиран е град [[Бяла (Област Русе)|Бяла]] на 1 август 1943 г.; [[Дупница]] на 4 януари 1944 г., [[Враца]] на 24 януари 1944 г., [[Първомай|Борисовград]] в нощта на 18 срещу 19 март 1944; [[Пловдив]] на 17 и 20.04.1944 г.; [[Перущица]] и [[Асеновград]] на 17.04.1944; [[Калофер]] на 18 май 1944; [[Велико Търново]] и [[Лясковец]] на 11 юни 1944 г.; [[Шабла]] на 13 юни 1944 г.; [[Алфатар]] на 24 и 28 юни 1944 г., [[Сопот]] на 24 юни 1944 г., [[Лом]] на 15 и 28 и 30 юли и на 18 август 1944 г.; [[Оряхово]] 22 и на 30 юли; [[Свищов]] на 30 юли 1944.

България губи 27 самолета и 22-ма свои летци, съюзните немски пилоти също дават жертви. Срещу България са пратени над 2500 изтребителя и тежки бомбардировачи.<ref>[https://books.google.bg/books?id=V2VtBQAAQBAJ&pg=PA146&dq=fifteenth+airforce+2500&hl=bg&sa=X&ei=LcwXVca7AcrgaKqigMAM&ved=0CCgQ6AEwAQ#v=onepage&q=fifteenth%20airforce%202500&f=false Bryn Evans, The Decisive Campaigns of the Desert Air Force 1942 – 1945, Pen & Sword aviation UK, Barnsley, South Yorcshire, 2014., pg. 146]</ref> Срещу тях в защита са около 80 български летци изтребители от София, Карлово, Скопие и Ниш и 30 немски изтребителни пилоти, базирани в София плюс тези в Скопие и Ниш. Под командването на генерал [[Димитър Айранов]] и командира на 6-и изтребителен авиополк полковник Васил Вълков българските летци се бият срещу обичайно седемкратно превъзхождащ ги противник, а в отделни сражения съотношението на силите е достигало 23:1 в полза на англо–американската авиация. Поручик [[Стоян Стоянов (летец)|Стоян Стоянов]] постига 15 въздушни победи, други български асове печелят по 13, 10, 8, 7 и т.н. въздушни победи – [[Петър Бочев]], [[Николай Бошнаков]], [[Неделчо Бончев]], [[Христо Илиев (летец)|Христо Илиев]], [[Чудомир Топлодолски]], [[Любен Кондаков]], [[Христо Костакев]]. София и Западна България пазят орляците 3/6 базиран в [[Летище Божурище|Божурище]] и 2/6 с командир капитан Николай Бошнаков, пребазиран от Карлово във [[Авиобаза Враждебна|Враждебна]], немски ескадрили има на Враждебна и в Ниш, орляк 1/6 е пребазиран от Божурище на [[Марно поле]] до Карлово при 4/6 орляк, който като него има задача да пази Пловдив и Тракия, но оказва съдействие и в защитата на столицата. Всеки орляк е следвало да е от 40 машини, формиращи няколко ята по 10 – 16 самолета и командно крило (четворка изтребители), най-малката единица е двойката самолети. Друга част от българската авиация е базирана на летищата [[Военно летище Балчик|Балчик]] и [[авиобаза Чайка|Чайка]] при Варна и [[Сарафово]] при Бургас, охраняваща ефикасно крайбрежието и немските конвои срещу руски подводници в Черно море, а частите на [[летище Бадем чифлик]] до [[Кавала]] охраняват [[Беломорие]]то.

В периода 6 април 1941 година – 1 септември 1944 година, общият брой вражески полети, осъществени над България през годините 1943 – 1944, е над 23 000. На територията на тогавашна България са бомбардирани 168 населени места с над 45 268 бомби. В София са разрушени 12 657 сгради и са увредени огромен брой други. Загиналите от въздушните нападения – убити на място, безследно изчезнали и починали следствие бомбардировките са 4208 души и са тежко ранени 4744, от намерените непълни документи са известни имената на 1828 убити и 2372 ранени граждани и на загинали 22 български летци <ref name=":11"/><ref name=":20">[http://www.djambazki.org/blog/view/31/te-braniha-teb-sofiia Ангел Джамбазки, Те браниха теб, София!, Официален сайт на евродепутата, 5 октомври 2010.]</ref><ref name=":12">[http://old.duma.bg/2008/1108/131108/obshtestvo/ob-8.html Желязко Тенчев, Български орли в безсмъртен полет, Дума, 14 ноември 2008 г.]</ref><ref name=":13"/>

В резултат на действията на малочислената българска изтребителна авиация, наземна ПВО и съюзните немски сили, в периода август 1943 – август 1944 г. на противника в битките над България в тогавашните ѝ граници са нанесени тежки загуби – свалени са 185 противникови самолета <ref>{{Citation |title=Благой Анев, Паметник на летците и парашутистите в София, сп. Българска наука, 02/16/2012 |url=http://nauka.bg/a/паметник-на-летците-и-парашутистите-в-софия-0 |accessdate=2013-09-13 |archivedate=2013-10-19 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131019015718/http://nauka.bg/a/%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B5%D1%82%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%88%D1%83%D1%82%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-0 }}</ref> (по данни на противника само над тогавашната територия на България са свалени 117 военни самолета, а голям брой са тежко повредени). На англо-американците са нанесени и сериозни загуби в жива сила – 689 души убити и пленени, плюс значителен брой ранени и извадени от строя чинове. На българска територия при нападенията загиват 256 противникови летци, (по данни на противника той търпи 159 убити над територията на страната ,<ref>[http://www.mediapool.bg/sofiya-s-pametnik-i-na-amerikanskite-lettsi-zaginali-prez-voinata-v-bulgaria-news170765.html София с паметник и на американските летци, загинали през войната в България,mediapool.bg, 4 октомври 2010]</ref> от които – 120 от ВВС на САЩ<ref>{{Citation |title=Паметник на загиналите американски летци в София |url=http://www.politika.bg/article?id=19249 |accessdate=2013-09-11 |archivedate=2014-01-01 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140101124417/http://www.politika.bg/article?id=19249 }}</ref> и останалите 39 – британски имперски летци, сред тях са 7 английски и южноафрикански пилоти, свалени на 29 юни 1944 г. до Русе<ref>[http://bnt.bg/bg/news/view/55423/pametna_plocha_za_zaginali_letci Паметна плоча за загинали летци]</ref>), 28 безследно изчезнали и умрели в свои армейски лазарети и при нелегалните, 69 умират пленени от получените в боевете смъртоносни рани. В български плен попадат над 333 чинове от англо-американските въздушни сили, които са затворени предимно във военнопленническия лагер в Шумен, на 8 септември 1944 г. там са намерени 327 военнопленници, представители на 9 държави, повечето американци<ref>{{Citation |title=военнопленническия лагер в Шумен |url=http://shumen-camp.info/index_bg.html |accessdate=2013-04-14 |archivedate=2013-10-22 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131022171859/http://shumen-camp.info/index_bg.html }}</ref>.

В София загиналите български летци- изтребители са почетени с общ обелиск близо до Южния парк <ref name=":19">{{Citation |title=Откриване на паметник на летците- изтребители – „На орлите, загинали, защитавайки небето на България“ |url=http://fond13veka.org/?p=8&l=1&id=76 |accessdate=2015-03-31 |archivedate=2015-12-22 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20151222150150/http://fond13veka.org/?p=8&l=1&id=76 }}</ref> и пред алеятаАлеята на летците в [[Централни софийски гробища|централнитеЦентралните софийски гробища]]<ref>[[Неделчо Бончев#/media/File:Memorial of bulgarian ww2 fighter pilots 2.JPG|Мемоариал в Централни софийски гробища на българските пилоти, загинали през Втората световна война]]</ref>, отделни паметници и паметни плочи (подробно описани в статиите за тях) имат: [[Димитър Списаревски]], [[Герхард Венгел|Рихард Венгел]] и [[Симеон Михайлов]].

В Казанлък на паметника на летците е поставена паметна плоча на командира на 6 изтребителен полк от Въздушните на Негово Величество Войски полк. [[Васил Вълков]], и други заслужили военни и летци.<ref>[http://www.kazanlak.com/news-10950.html Имената на плочата, са: генерал Васил Бойдев, – началник на Дирекция по въздухоплаване; полк. Георги Дреников, командир на Въздушен учебен полк – Казанлък; полк. Васил Вълков, командир на 6-и Изтребителен полк – Марно поле; капитан Георги Стрезов, летец Учебен полк-Казанлък; офиц. кандидат Желю Манолов, летец Учебен полк-Казанлък и ефрейтор Георги Попов, войник Охранителна рота – летище Казанлък., 1 март 2013, Паметна плоча на военни летци откриха днес в Казанлък]</ref>, в Сливен – плочи на кап. Любен Захариев Кондаков<ref>[https://slivensega.wordpress.com/2014/04/15/сливен-почете-паметта-на-летеца-любен/ Сливен почета паметта на летеца Любен Кондаков] </ref> и Тома Боев<ref>[http://pan.bg/view_article-53-22649-FOTOFAKT-Pametna-plocha-na-Toma-Boev-letec-zashtitaval-nebeto-na-Sofiq.html Паметна плоча на Тома Боев, летец защитавал небето на София].</ref>, в Шипково на [[Веселин Терзиев]] <ref>{{Citation |title=Село Шипково – тук е почетена паметта на летеца пилот-изтребител от Българските въздушни на Негово величество войски подпоручик Веселин Стоев Терзиев |url=http://www.ndt1.com/article.php/20060412165454352 |accessdate=2015-03-31 |archivedate=2015-12-22 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20151222161927/http://www.ndt1.com/article.php/20060412165454352 }}</ref><ref>[http://airgroup2000.com/forum/viewtopic.php?p=5938443#5938443 Оръжия и паметници в България – снимки]</ref>, в Пловдив на родения в Гюмюрджина поручик [[Евгений Тончев]].<ref>[http://www.plovdiv-online.com/plovdiv/item/40652-ralwo-ralev-otkri-раmetnа-plochа-nа-letetz-geroy Евгений Тончев]</ref><ref>[https://pan.bg/view_article-1-13170-Pametna-plocha-na-poruchik-letec-Evgeni-Tonchev.html?page=upload_form Паметна плоча на поручик-летец Евгени Тончев]</ref>

През 2010 година пред посолството на САЩ в София е издигнат и паметник на американските пилоти, загинали по време на бомбардировките.<ref>[http://www.dnesplus.bg/News.aspx?n=505882 Вдигнахме паметник на US летците, бомбардирали ни през 2-рата световна]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>.

* [[Йордан Миланов (офицер)|Генерал-майор о. з. Йордан Миланов]]: Авиацията и въздухоплаването на България през войните 1912 – 1945. Част втора. Изд-во Св. Георги Победоносец, София, 1997.

* [http://www.vbox7.com/play:f3124df5?p=favourites&id=321898&order= София след бомбардировките на Съюзниците – архивни кадри, Бтв, октомври 2008 г. – Видео].

* [https://www.youtube.com/watch?v=Lwdphbwnu7g Документален филм посветен на 70-годишнината от бомбардировките над София „Адио София“, БНТ1, В кадър, 31 март 2014.]