Драго Янчар: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Личност|писател
| портрет = Drago
| портрет-описание = Драго Янчар на Панаира на книгата във Виена през 2019 г.
}}
Ред 11:
През 1974 г. е арестуван от югославските власти по обвинения в „разпространение на вражеска култура“, като формален повод за ареста му е забранената книга на Бранко Рожман – „В Рог лежим мъртви“, която Янчар внася през [[Австрия]] и разпространява сред приятелите си. В книгата се описват масовите убийства на „врагове на народа“, извършени от режима на [[Тито]] през май 1945 г. Янчар е лишен от свобода за 1 година, но след излежаване на първите 3 месеца е освободен, след което е изпратен в казарма в [[Сърбия]], където тормозът срещу него продължава.
[[Файл:Drago Jančar 2011.jpg|мини|200п|ляво|Драго Янчар в Будапеща през 2011 г.]]
След отбиването на военната си служба Янчар решава да се посвети на писане и оттогава започва и възходящата линия в писателската му кариера. След като пристига в Любляна, където след няколко години става редактор в „[[Словенска матица]]“, влиза в средите на писатели, артисти и интелектуалци, известни с негативното си отношение към комунистическия режим, сред които [[Едвард Коцбек]], [[Дане Зайц]], [[Томаж Шаламун]], [[Борис Пахор]] и други.
Първоначално Янчар няма възможност да публикува книгите си в [[Словения]], но след поразхлабването на режима след смъртта на Тито най-напред придобива известност като театрален и филмов сценарист, а от [[1980-те|80-те години]] на ХХ век и като един от най-талантливите съвременни словенски белетристи не само в границите на бивша [[Югославия]], а и в Средна Европа, [[Испания]] и [[Италия]].
В периода 1987 – 1991 Янчар е президент на словенския [[ПЕН-клуб|П.Е.Н. център]], а през 1988, по време на скандалния арест на тримата журналисти от вестник „Младина“ – [[Янез Янша]] (председател на Словенската демократична партия от 1993 и премиер на Словения през 2004 – 2008 и от 2012 г.), Давид Тасич и Франци Заврл и на югославския армейски младши лейтенант Иван Борщнер, обвинени в изнасяне на военна тайна, заедно с други демократично настроени интелектуалци организира първия демократичен протестен митинг след 1945 г. в Словения на Конгресния площад в [[Любляна]].
В края на [[1990-те|90-те години]] заедно с историка Васко Симонити Янчар поставя изложбата „Тъмната страна на луната“, която представя потъпкването на човешките права в Словения по време на комунистическия режим.
Въпреки че Янчар не се включва директно в политиката, той демонстрира открито подкрепата си за Словенската демократична партия на изборите през 2000 и 2004 г., което обаче не му пречи да изразява скептицизма си по време на словенската евроинтеграция, както и опасенията си заради всевъзможните последствия от налаганата „политическа коректност“ в либералните медии, които нерядко провокират подбуждане на ксенофобия и антикатолицизъм. Знакови по тази тема са есетата му „Египетски казани с месо“ (1994) и „Ксенос и ксенофобия“ (2000).
Line 27 ⟶ 28:
* Северно сияние (1984)
* Погледът на ангела (1992)
* Звънтеж в главата (1998) (на български: София, „Стигмати“ 2003, превод [[Ганчо Савов]])
* Катарина, паунът и йезуитът (2000)
* Градителят (2006) (на български: София, „Балкани“ 2012, превод Ганчо Савов)
* Дърво без име (2008)
* Тази нощ я видях (2010) (на български: София, „Алтера“ 2013, превод [[Людмил Димитров]])
* Май, ноември (2014)
* Също и любов (2017)
Line 68 ⟶ 69:
[[Категория:Членове на Европейската академия на науките и изкуствата]]
[[Категория:Носители на Хердерова награда]]
[[Категория:Носители на литературни награди на Австрия]]
[[Категория:Антикомунисти]]
[[Категория:Родени в Марибор]]
| |||