Уикипедия

Джърмейн Гриър: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 49:
=== Преподавателска дейност, брак и телевизия ===
[[Файл:Germaine_Greer,_June_1972_(cropped).jpg|мини| Гриър през юни 1972 г.]]
От 1968 до 1972 г. Гриър работи като асистентка в Университета на Уорик в [[Ковънтри]], като първоначално живее в гарсониера под наем в Лемингтън Спа ([[Уорикшър]]) с две котки и 300 попови лъжички. <ref name="Bell31July1969">{{Cite news|title=Doctor who refuses to be type-cast|last=Bell|first=Lynne|date=31 July 1969|work=The Sydney Morning Herald|page=19}}</ref> {{Sfn|<ref>Wallace|, Christine (1999|) [1997]. ''Germaine Greer: Untamed Shrew''. London: Faber and Faber, pp=126–130}}. 126-130.</ref> Тя се запознава с Пол дю Фьо, завършил английски език в [[Кингс Колидж (Лондон)|Кингс Колидж]] в Лондон, който работи като строител, пред кръчма на Портобело Роуд в Лондон. След кратко ухажване двамата се женят през 1968 г. в Службата за гражданско състояние в [[Падингтън]], използвайки пръстени от заложна къща. <ref>{{CiteWallace news|url=1999, pp. 126–130.</ref> <ref>Brooks, Richard (10 July 2011). "[https://www.thetimes.co.uk/article/greer-reveals-her-triple-trauma-of-rape-miscarriage-and-ivf-7q8vpt5k396|title= Greer reveals her triple trauma of rape, miscarriage and IVF|last=Brooks|first=Richard|date=10]". July 2011|work=''The Sunday Times|url-access=subscription}}''.</ref> Дю Фьо вече е разведен и има двама сина на 14 и 16 г. от първата си съпруга.{{Sfn| <ref>Kleinhenz|, Elizabeth (2018|). ''Germaine: The Life of Germaine Greer''. Sydney: Knopf., p=. 120}}.</ref> Бракът е единственият за Гриър и завършва с развод през 1973 г.
 
Връзката продължава едва няколко седмици. Видимо изневерила на Дю Фьо седем пъти за три седмици брак, <ref name="Denton15Sept2003">{{Cite news|url=http://www.abc.net.au/tv/enoughrope/transcripts/s946782.htm|title=Germaine Greer|date=15 September 2003|work=Enough Rope with Andrew Denton|archive-url=https://web.archive.org/web/20060103033826/http://www.abc.net.au/tv/enoughrope/transcripts/s946782.htm|archive-date=3 January 2006|publisher=ABC Television (Australia)}}</ref> Гриър пише, че е прекарала брачната си нощ в кресло, тъй като пияният ѝ съпруг не ѝ е позволил да си легне. <ref name="Greer29May2004">Greer, Germaine (29 May 2004). [https://www.telegraph.co.uk/gardening/3320728/Country-notebook-drunken-ex-husband.html "Country notebook: drunken ex-husband"] ''The Daily Telegraph''</ref> В крайна сметка по време на парти в близост до Ледбрук Грув в Западен Лондон, „[той] се обърна към мен и ми се присмя (пиян както обикновено): „Можех да имам всяка жена в тази стая“. „Освен мен“, казах аз и си тръгнах завинаги.“ През 1972 г. Дю Фьо позира за британското списание „[[Космополитън (списание)|Космополитън]]“ за първите полуголи централни страници на изданието, след което се мести в [[Калифорния]] и през 1973 г. се жени за [[Мая Анджелоу]]; те се развеждат през 1981 г. <ref>{{Харвардска система за цитиране|Angelou|1998}}; Innes, Lyn (28 May 2014). [https://www.theguardian.com/books/2014/may/28/maya-angelou "Maya Angelou obituary"], ''The Guardian''.</ref> Същаат година публикува мемоарите си „Да го чуем от дългокраките жени“ (''Let's Hear It For the Long-legged Women'').
Ред 57:
=== Списания „Оз“ и „Сък“ ===
[[Файл:Oz_magazine,_issue_19,_early_1969.jpg|ляво|мини| Гриър на корицата на списание „Оз“ в началото на 1969 г., с Вивиан Станшал от Bonzo Dog Doo-Dah Band]]
Гриър започва да води колонки като „Д-р Г.“ за списание „Оз“ (''Oz) –'' собственост на австралийския писател [[Ричард Невил]], когото среща на парти в Сидни.{{Sfn| <ref>Wallace| 1999|, p=. 112, 176}}</ref> Списанието е закрито през 1963 г. след три месеца и редакторите получават присъда за нецензурни материали, отменена по-късно. Невил и неговият съредактор Мартин Шарп се местят в Лондон и основават списанието там. Когато Невил отново се среща с Гриър, той ѝ предлага да пише за него, което води до нейната статия в първия му брой през 1967 г. „В легло с англичаните“. {{Sfn|<ref>Kleinhenz| 2018|, pp=. 109, 111}}.</ref> Кийт Морис я снима („Д-р Г. – единствената групарка с докторска степен в плен“) за брой 19 от началото на 1969 г .; черно-белите изображения включват едно с нея, позираща за корицата на списанието заедно с Вивиан Станшол, и друго, на което се прави, че свири на китара.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://digitised-collections.unimelb.edu.au/handle/11343/191793|заглавие=Photographs|издател=Germaine Greer Archive, University of Melbourne}}</ref> Броят от юли 1970 г. – ''OZ 29'' представя „Джърмейн Гриър плете за интимни части" – статия от кореспондентката за ръкоделия на списанието за ръчното плетиво „Чорапче за затопляне на член“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://ro.uow.edu.au/ozlondon/29/|заглавие=OZ 29, July 1970|издател=University of Wollongong Australia}}; {{Харвардска система за цитиране|Wallace|1999}}</ref> С псевдонима Роуз Блайт тя пише и за градинарската колонка на британското сатирично и новинарско списание ''Private Eye''.{{Sfn|<ref>Wallace| 1999|, p=. 266}}.</ref>
 
През 1969 г. Гриър е съоснователка на базираното в [[Амстердам]] порнографско списание ''Suck: The First European Sex Paper'' (1969–1974) заедно с Бил Дейли, [[Джим Хейнс]], [[Уилям Леви (автор)|Уилям Леви]], [[Хийткот Уилямс]] и Джийн Шримптън, чиято посочена цел е да създаде„нова порнография, която да демистифицира мъжките и женските тела“. Говори се, че първият брой е толкова обиден, че полицейското звено „Спешъл Бранч“ напада офиса му в Лондон в Артс Лаб на Дрюри Лейн и затваря адреса на пощенската му кутия. <ref name="suck">{{Cite book|title=Suck, the first European sex magazine|publisher=WorldCat|oclc=810282005}}</ref> {{Sfn|<ref>Kleinhenz| 2018|, p=. 121}}.</ref>
 
Според Беатрис Фауст сп. ''Suck'' публикува „силно женомразко [[Садомазохизъм|садомазохистично]] съдържание“, включително илюстрация на корицата на бр. 7 с мъж, държащ „крещяща жена с крака във въздуха, докато друг я изнасилва анално“. <ref>{{Cite news|title=Grab-bag of Germaine ideas|last=Faust|first=Beatrice|date=20 December 1986|work=The Age|page=137|author-link=Beatrice Faust}}</ref> Една от биографите на Гриър – Елизабет Клайнхенц пише, че почти нищо не е забранено за списанието, включително описания на секс с деца, кръвосмешение и секс с животни. Колонката на Гриър ''Sucky Fucky'', където тя пише под псевдонима Ърт Роуз, включва съвети за жените как да се грижат за гениталиите си и как трябва да вкусват вагиналния си секрет.{{Sfn| <ref>Kleinhenz| 2018|, p=. 122}}.</ref> Тя публикува името на своя приятелка, която познава от времето си в Сидни Пуш и на която по-късно посвещава „Жената евнух“: „Всеки, който иска групов секс в Ню Йорк и харесва дебели момичета, да се свърже с Лилиан Роксън“. <ref>{{Харвардска система за цитиране|Wallace|1999}}; {{Харвардска система за цитиране|Kleinhenz|2018}}.</ref> По време на филмовия фестивал в Амстердам през 1970 г., организиран от списанието, журито, в което влиза и Гриър, присъжда първата награда на Бодил Йоенсен за филм, в който жена прави секс с животни. {{Sfn|<ref>Kleinhenz| 2018|, p=. 124}}.</ref> Списанието препечатва интервю с Гриър (публикувано за първи път в ''Screw –'' друго порнографско списание), озаглавено „Аз съм курва“.<ref name="Winant2015">Winant, Carmen (Spring 2015). "The Meaningful Disappearance of Germaine Greer". ''Cabinet'' (57).</ref>
 
Успоредно с участието си в ''Suck'' Гриър казва на Робърт Грийнфийлд от списание „[[Ролинг Стоун]]“ през януари 1971 г., че е почитателка на Редстокинс – [[Радикален феминизъм|радикална феминистка]] група, основана в Ню Йорк през януари 1969 г. от [[Елън Уилис]] и [[Шуламит Файърстоун]]. <ref name="Greenfield7Jan1971">{{Cite news|url=http://www.ibiblio.org/mal/MO/philm/germaine/|title=Germaine Greer, A Groupie in Women's Lib|last=Greenfield|first=Robert|date=7 January 1971|work=Rolling Stone|archive-url=https://web.archive.org/web/20171223025916/http://www.ibiblio.org/mal/MO/philm/germaine/|archive-date=23 December 2017|author-link=Robert Greenfield}}</ref> Критикувана от феминистките за участието си в ''Suck'', през май 1971 г. тя казва на интервюиращия я за сп. ''Screw'' : „Има голям разрез между сексуалното освобождение и освобождението на жените. Сестрите ми ми се ядосват, когато казвам, че гей освобождението е част от цялото ни движение и ние трябва да ги включим. Искат да нося панталони и да не съм на разположение, и да си нося лост, за да бия хората по главата, ако пипат дупето ми на улицата. Те ми се ядосват, че наричам себе си суперкурва, супергрупарка и всякакви подобни неща. Те си мислят, че се правя на евтина и позволявам на хората да ми се смеят, докато целият проблем е, че ако тялото ми е свещено и на мое разположение, то тогава не е нужно да го обграждам с неща, сякаш е собственост, която може да бъде открадната“. <ref>"Интимно интервю с Жермен Гриър", ''Screw: The Sex Review'' , май 1971 г .; {{harvnb|Уолъс|1999|p=208}}.</ref>
 
Гриър се разделя със ''Suck'' през 1972 г., когато то публикува гола снимка, на която тя лежи с крака над раменете и с лице, надничащо между бедрата.<ref>{{Харвардска система за цитиране|Kleinhenz|2018|pp=156–157}};<br /><br />{{Cite news|url=http://music.guardian.co.uk/news/story/0,,2091764,00.html|title=Well done, Beth Ditto. Now let it all hang out|last=Greer|first=Germaine|date=31 May 2007|work=The Guardian}}</ref> <ref name="ifeminists">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ifeminists.net/introduction/editorials/2004/1215cook.html|заглавие=Encounters with Germaine Greer|автор=Cook|първо_име=Dana|труд=ifeminists.com}}</ref> Снимката е изпратена с разбирането, че голи снимки на всички редактори ще бъдат публикувани в книга за филмов фестивал. {{Sfn|<ref>Kleinhenz| 2018|, p=. 157}}.</ref> Тя подава оставка, обвинявайки останалите редактори, че са „контрареволюционни“. <ref name="suck">{{Cite book|title=''Suck, the first European sex magazine|publisher=''. WorldCat|oclc=. OCLC 810282005}}.</ref> Гриър казва по-късно, че нейната цел при присъединяването към редакционния съвет е била да се опита да отклони списанието от експлоататорската, садистична порнография.{{Sfn|Kleinhenz|2018|p=123}} <ref>{{YouTube|Q0hvr8GPV_I|Germaine Greer: Pornography perpetuates stereotypical notions of sex}}, ''Iqsquared'', 2 May 2013.</ref><ref>Kleinhenz 2018, p. 123.</ref>
 
=== „Жената евнух“ (1970) ===
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Джърмейн_Гриър“.