Джърмейн Гриър: Разлика между версии

редакция без резюме
Редакция без резюме
От 1968 до 1972 г. Гриър работи като асистентка в Университета на Уорик в [[Ковънтри]], като първоначално живее в гарсониера под наем в Лемингтън Спа ([[Уорикшър]]) с две котки и 300 попови лъжички. <ref name="Bell31July1969">{{Cite news|title=Doctor who refuses to be type-cast|last=Bell|first=Lynne|date=31 July 1969|work=The Sydney Morning Herald|page=19}}</ref> <ref>Wallace, Christine (1999) [1997]. ''Germaine Greer: Untamed Shrew''. London: Faber and Faber, pp. 126-130.</ref> Тя се запознава с Пол дю Фьо, завършил английски език в [[Кингс Колидж (Лондон)|Кингс Колидж]] в Лондон, който работи като строител, пред кръчма на Портобело Роуд в Лондон. След кратко ухажване двамата се женят през 1968 г. в Службата за гражданско състояние в [[Падингтън]], използвайки пръстени от заложна къща. <ref>Wallace 1999, pp. 126–130.</ref> <ref>Brooks, Richard (10 July 2011). "[https://www.thetimes.co.uk/article/greer-reveals-her-triple-trauma-of-rape-miscarriage-and-ivf-7q8vpt5k396 Greer reveals her triple trauma of rape, miscarriage and IVF]". ''The Sunday Times''.</ref>Дю Фьо вече е разведен и има двама сина на 14 и 16 г. от първата си съпруга. <ref>Kleinhenz, Elizabeth (2018). ''Germaine: The Life of Germaine Greer''. Sydney: Knopf., p. 120.</ref> Бракът е единственият за Гриър и завършва с развод през 1973 г.
 
Връзката продължава едва няколко седмици. Видимо изневерила на Дю Фьо седем пъти за три седмици брак, <ref name="Denton15Sept2003">{{Cite news|url=http://www.abc.net.au/tv/enoughrope/transcripts/s946782.htm|title=Germaine Greer|date=15 September 2003|work=Enough Rope with Andrew Denton|archive-url=https://web.archive.org/web/20060103033826/http://www.abc.net.au/tv/enoughrope/transcripts/s946782.htm|archive-date=3 January 2006|publisher=ABC Television (Australia)}}</ref> Гриър пише, че е прекарала брачната си нощ в кресло, тъй като пияният ѝ съпруг не ѝ е позволил да си легне. <ref name="Greer29May2004">Greer, Germaine (29 May 2004). [https://www.telegraph.co.uk/gardening/3320728/Country-notebook-drunken-ex-husband.html "Country notebook: drunken ex-husband"] ''The Daily Telegraph''</ref> В крайна сметка по време на парти в близост до Ледбрук Грув в Западен Лондон, „[той] се обърна към мен и ми се присмя (пиян както обикновено): „Можех да имам всяка жена в тази стая“. „Освен мен“, казах аз и си тръгнах завинаги.“ През 1972 г. Дю Фьо позира за британското списание „[[Космополитън (списание)|Космополитън]]“ за първите полуголи централни страници на изданието, след което се мести в [[Калифорния]] и през 1973 г. се жени за [[Мая Анджелоу]]; те се развеждат през 1981 г. <ref>{{Харвардска система за цитиране|Angelou|1998}}; Innes, Lyn (28 May 2014). [https://www.theguardian.com/books/2014/may/28/maya-angelou "Maya Angelou obituary"], ''The Guardian''.</ref> СъщаатСъщата година публикува мемоарите си „Да го чуем от дългокраките жени“ (''Let's Hear It For the Long-legged Women'').
 
В допълнение към преподаването Гриър се опитва да си направи име в телевизията. През 1967 г. се появява в предаванията на [[Би Би Си]] ''Good Old Nocker'' и ''Twice a Fortnight'' и има главна роля в късометражния филм ''Darling, Do You Love Me'' (1968) на Мартин Шарп (австралийски художник и съредактор на списание Оз) и Боб Уитакър. <ref name="Buchanan17Feb2017" /> <ref>{{YouTube|VH2eyftdBac|''Darling, Do You Love Me?'' (1968)}}</ref> От 1968 до 1969 г. участва в шоуто на Гранада Телевижън ''Nice Time''. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.comedy.co.uk/tv/nice_time/|заглавие=Nice Time|труд=British Comedy Guide}}</ref> Един набор от извадки, намерени в архива на Гриър в Университета в Мелбърн, я представя като домакиня, къпеща се в мляко, доставено от млекаря Еверет. <ref name="Buchanan17Feb2017">{{Cite news|url=https://pursuit.unimelb.edu.au/articles/why-germaine-greer-was-filmed-naked-in-a-bathtub-of-milk|title=Why Germaine Greer was filmed naked in a bathtub of milk|last=Buchanan|first=Rachel|date=17 February 2017|work=Pursuit|publisher=University of Melbourne}}</ref>
=== Списания „Оз“ и „Сък“ ===
[[Файл:Oz_magazine,_issue_19,_early_1969.jpg|ляво|мини| Гриър на корицата на списание „Оз“ в началото на 1969 г., с Вивиан Станшал от Bonzo Dog Doo-Dah Band]]
Гриър започва да води колонки като „Д-р Г.“ за списание „Оз“ (''Oz) –'' собственост на австралийския писател [[Ричард Невил]], когото среща на парти в Сидни. <ref>Wallace 1999, p. 112, 176</ref> Списанието е закрито през 1963 г. след три месеца и редакторите получават присъда за нецензурни материали, отменена по-късно. Невил и неговият съредактор Мартин Шарп се местят в Лондон и основават списанието там. Когато Невил отново се среща с Гриър, той ѝ предлага да пише за него, което води до нейната статия в първия му брой през 1967 г. „В легло с англичаните“. <ref>Kleinhenz 2018, pp. 109, 111.</ref> Кийт Морис я снима („Д-р Г. – единствената групарка с докторска степен в плен“) за брой 19 от началото на 1969 г .; черно-белите изображения включват едно с нея, позираща за корицата на списанието заедно с Вивиан Станшол, и друго, на което се прави, че свири на китара.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://digitised-collections.unimelb.edu.au/handle/11343/191793|заглавие=Photographs|издател=Germaine Greer Archive, University of Melbourne}}</ref> Броят от юли 1970 г. – ''OZ 29'' представя „Джърмейн Гриър плете за интимни части" – статия от кореспондентката за ръкоделия на списанието за ръчното плетиво „Чорапче за затопляне на член“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://ro.uow.edu.au/ozlondon/29/|заглавие=OZ 29, July 1970|издател=University of Wollongong Australia}}; {{Харвардска система за цитиране|Wallace|1999}}</ref> С псевдонима Роуз Блайт тя пише и за градинарската колонка на британското сатирично и новинарско списание ''Private Eye''.<ref>Wallace 1999, p. 266.</ref>
 
През 1969 г. Гриър е съоснователка на базираното в [[Амстердам]] порнографско списание ''Suck: The First European Sex Paper'' (1969–1974) заедно с Бил Дейли, [[Джим Хейнс]], [[Уилям Леви (автор)|Уилям Леви]], [[Хийткот Уилямс]] и Джийн Шримптън, чиято посочена цел е да създаде„нова порнография, която да демистифицира мъжките и женските тела“. Говори се, че първият брой е толкова обиден, че полицейското звено „Спешъл Бранч“ напада офиса му в Лондон в Артс Лаб на Дрюри Лейн и затваря адреса на пощенската му кутия. <ref name="suck">{{Cite book|title=Suck, the first European sex magazine|publisher=WorldCat|oclc=810282005}}</ref> <ref>Kleinhenz 2018, p. 121.</ref>
Според Беатрис Фауст сп. ''Suck'' публикува „силно женомразко [[Садомазохизъм|садомазохистично]] съдържание“, включително илюстрация на корицата на бр. 7 с мъж, държащ „крещяща жена с крака във въздуха, докато друг я изнасилва анално“. <ref>{{Cite news|title=Grab-bag of Germaine ideas|last=Faust|first=Beatrice|date=20 December 1986|work=The Age|page=137|author-link=Beatrice Faust}}</ref> Една от биографите на Гриър – Елизабет Клайнхенц пише, че почти нищо не е забранено за списанието, включително описания на секс с деца, кръвосмешение и секс с животни. Колонката на Гриър ''Sucky Fucky'', където тя пише под псевдонима Ърт Роуз, включва съвети за жените как да се грижат за гениталиите си и как трябва да вкусват вагиналния си секрет. <ref>Kleinhenz 2018, p. 122.</ref> Тя публикува името на своя приятелка, която познава от времето си в Сидни Пуш и на която по-късно посвещава „Жената евнух“: „Всеки, който иска групов секс в Ню Йорк и харесва дебели момичета, да се свърже с Лилиан Роксън“. <ref>{{Харвардска система за цитиране|Wallace|1999}}; {{Харвардска система за цитиране|Kleinhenz|2018}}.</ref> По време на филмовия фестивал в Амстердам през 1970 г., организиран от списанието, журито, в което влиза и Гриър, присъжда първата награда на Бодил Йоенсен за филм, в който жена прави секс с животни. <ref>Kleinhenz 2018, p. 124.</ref> Списанието препечатва интервю с Гриър (публикувано за първи път в ''Screw –'' друго порнографско списание), озаглавено „Аз съм курва“.<ref name="Winant2015" />
 
Успоредно с участието си в ''Suck'' Гриър казва на Робърт Грийнфийлд от списание „[[Ролинг Стоун]]“ през януари 1971 г., че е почитателка на Редстокинс – [[Радикален феминизъм|радикална феминистка]] група, основана в Ню Йорк през януари 1969 г. от [[Елън Уилис]] и [[Шуламит Файърстоун]]. <ref name="Greenfield7Jan1971">{{Cite news|url=http://www.ibiblio.org/mal/MO/philm/germaine/|title=Germaine Greer, A Groupie in Women's Lib|last=Greenfield|first=Robert|date=7 January 1971|work=Rolling Stone|archive-url=https://web.archive.org/web/20171223025916/http://www.ibiblio.org/mal/MO/philm/germaine/|archive-date=23 December 2017|author-link=Robert Greenfield}}</ref> Критикувана от феминистките за участието си в ''Suck'', през май 1971 г. тя казва на интервюиращия я за сп. ''Screw'': „Има голям разрез между сексуалното освобождение и освобождението на жените. Сестрите ми ми се ядосват, когато казвам, че гей освобождението е част от цялото ни движение и ние трябва да ги включим. Искат да нося панталони и да не съм на разположение, и да си нося лост, за да бия хората по главата, ако пипат дупето ми на улицата. Те ми се ядосват, че наричам себе си суперкурва, супергрупарка и всякакви подобни неща. Те си мислят, че се правя на евтина и позволявам на хората да ми се смеят, докато целият проблем е, че ако тялото ми е свещено и на мое разположение, то тогава не е нужно да го обграждам с неща, сякаш е собственост, която може да бъде открадната“. <ref>"Интимно интервю с Жермен Гриър", ''Screw: The Sex Review'' , май 1971 г .; {{harvnb|Уолъс|1999|p=208}}.</ref>
 
{{Цитат|Има голям разрез между сексуалното освобождение и освобождението на жените. Сестрите ми ми се ядосват, когато казвам, че гей освобождението е част от цялото ни движение и ние трябва да ги включим. Искат да нося панталони и да не съм на разположение, и да си нося лост, за да бия хората по главата, ако пипат дупето ми на улицата. Те ми се ядосват, че наричам себе си суперкурва, супергрупарка и всякакви подобни неща. Те си мислят, че се правя на евтина и позволявам на хората да ми се смеят, докато целият проблем е, че ако тялото ми е свещено и на мое разположение, то тогава не е нужно да го обграждам с неща, сякаш е собственост, която може да бъде открадната.}}
 
Гриър се разделя със ''Suck'' през 1972 г., когато то публикува гола снимка, на която тя лежи с крака над раменете и с лице, надничащо между бедрата.<ref>{{Харвардска система за цитиране|Kleinhenz|2018|pp=156–157}};<br /><br />{{Cite news|url=http://music.guardian.co.uk/news/story/0,,2091764,00.html|title=Well done, Beth Ditto. Now let it all hang out|last=Greer|first=Germaine|date=31 May 2007|work=The Guardian}}</ref> <ref name="ifeminists">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ifeminists.net/introduction/editorials/2004/1215cook.html|заглавие=Encounters with Germaine Greer|автор=Cook|първо_име=Dana|труд=ifeminists.com}}</ref> Снимката е изпратена с разбирането, че голи снимки на всички редактори ще бъдат публикувани в книга за филмов фестивал. <ref>Kleinhenz 2018, p. 157.</ref> Тя подава оставка, обвинявайки останалите редактори, че са „контрареволюционни“. <ref>''Suck, the first European sex magazine''. WorldCat. OCLC 810282005.</ref> Гриър казва по-късно, че нейната цел при присъединяването към редакционния съвет е била да се опита да отклони списанието от експлоататорската, садистична порнография. <ref>{{YouTube|Q0hvr8GPV_I|Germaine Greer: Pornography perpetuates stereotypical notions of sex}}, ''Iqsquared'', 2 May 2013.</ref><ref>Kleinhenz 2018, p. 123.</ref>
=== „Жената евнух“ (1970) ===
[[Файл:The_Pheasantry-152_Kings_Road.JPG|мини| The Pheasantry, 152 King's Road, Челси (Лондон).]]
Когато започва да пише за списанията ''Oz'' и ''Suck'', Гриър прекарва три дена в седмицата в апартамента си в Лимингтън Спа, докато преподава в Колежа в [[Уорик]], два дена в [[Манчестър]] за снимки и два дена в Лондон в бяла гарсониера в сградата ''The Pheasantry'' на Кингс Роад. <ref>Bell, Lynne (31 July 1969). "Doctor who refuses to be type-cast". ''The Sydney Morning Herald''. p. 19.</ref> Когато се мести за пръв път в Лондон, тя отсяда в стаята за гости на радиоговорителя и диджея Джон Пийл, преди да бъде поканена да заема гарсониера в The Pheasantry точно под тази на австралийския художник Мартин Шарп; настаняването там е само с покана. <ref>Kleinhenz 2018, pp. 106–108</ref>
 
Междувременно Гриър пише книгата си „Жената евнух“. На 17 март 1969 г. тя обядва в квартал [[Сохо (Лондон)|Сохо]] със свой познат от Кеймбридж – Сони Мехта от издателската къща MacGibbon & Kee. Когато той я пита за идеи за нови книги, тя повтаря предложението на агентката си Даяна Крофорд, което първоначално е отхвърлила, да пише за женското избирателно право.<ref>{{Харвардска система за цитиране|Kleinhenz|2018}}; also see {{Харвардска система за цитиране|Packer|1984}}; {{Харвардска система за цитиране|Wallace|1999}}.</ref> Крофорд ѝ предлага да напише книга за 50-годишнината от предоставянето на избирателно право на жените във Великобритания през 1918 г.<ref>Lake, Marilyn (2016). "'Revolution for the hell of it': the transatlantic genesis and serial provocations of The Female Eunuch". ''Australian Feminist Studies''. '''31''' (87):, p. 11.</ref> „Това е книгата, която искам", ѝ казва Мехта. Той ѝ дава авансово 750 паунда и още 250 паунда, когато тя подписва договора. <ref>Packer, Clyde (1984). No Return Ticket. Angus & Robertson., p. 98.</ref> В конспект от три страници за него тя пише: „Ако [американският активист] Елдридж Кливър може да напише книга за замръзналата душа на негъра като част от прогреса към правилно излагане на проблема с цветнокожите, в крайна сметка една жена трябва да предприеме стъпки към очертаване на женското положение, тъй като тя установява, че то е оценявано според нейната чувствителност.“ <ref>Lake 2016, p. 7.</ref>
 
{{Цитат|Ако [американският активист] Елдридж Кливър може да напише книга за замръзналата душа на негъра като част от прогреса към правилно излагане на проблема с цветнокожите, в крайна сметка една жена трябва да предприеме стъпки към очертаване на женското положение, тъй като тя установява, че то е оценявано според нейната чувствителност.}}
Обяснявайки защо е искала да напише книгата, в резюмето си тя казва: „Първо предполагам, че е за да изгладя вината си, че съм чичо Том за моя пол. Не харесвам жените. Вероятно споделям всички безгрижни и несъзнателни презрения, които мъжете сипят върху жените.“ В бележка от онова време тя определя 21 април 1969 г. като „денят, в който моята книга започва“ и [[Джанис Джоплин]] пее в [[Роял Албърт Хол|Албърт Хол]]. Вчера заглавието бе Strumpet Voluntary, a какво ще бъде днес?“<ref>Lake 2016, p. 9.</ref> Тя казва на ''Sydney Morning Herald'' през юли 1969 г., че книгата е почти завършена и ще изследва, по думите на репортера, „мита за ултра-женствената жена, от която се хранят и двата пола и в който и двамата в крайна сметка вярват“.<ref>Bell, Lynne (31 July 1969). "Doctor who refuses to be type-cast". ''The Sydney Morning Herald''. p. 19.</ref> През февруари 1970 г. Гриър публикува статия в сп. „Оз“ – ''The Slag-Heap Erupts'', в която говори за своите предстоящи идеи, а именно, че жените са виновни за собственото си потисничество. „Мъжете всъщност не харесват жените“, пише тя, „и затова наистина не ги наемат на работа. Жените също не харесват жените и обикновено на тях също може да се разчита да наемат мъже за предпочитание пред жени.“<ref>Greer, Germaine (1986) [1970]. "The Slag-Heap Erupts". ''The Madwoman's Underclothes: Essays and Occasional Writings 1968–1985''. London: Picador. First published in ''Oz'', February 1970, p.26.</ref> Няколко британски феминистки, включително [[Анджела Картър]], [[Шийла Роуботам]] и Мишлън Вандор, ѝ отговарят гневно. <ref>Magarey, Susan (2010). "Germaine Greer". In Smith, Bonnie G. (ed.). ''The Oxford Encyclopedia of Women in World History''. New York: Oxford University Press., p. 403.</ref> Уандор пише възрашение в „Оз“ със заглавие ''On the end of Servile Peinitude: A reply to German's cunt power'' и твърди, че Гриър пише за феминистко движение, в което тя не е играла никаква роля и за което не знае нищо. <ref>Spongberg, Mary (1993). [https://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/09612029300200036 "If She's So Great, How Come So Many Pigs Dig Her? Germaine Greer and the malestream press"]. ''Women's History Review''. '''2''' (3): (407–419), 407, p. 415.</ref>
 
Обяснявайки защо е искала да напише книгата, в резюмето си тя казва:
 
{{Цитат|Първо предполагам, че е за да изгладя вината си, че съм чичо Том за моя пол. Не харесвам жените. Вероятно споделям всички безгрижни и несъзнателни презрения, които мъжете сипят върху жените.}}
 
Обяснявайки защо е искала да напише книгата, в резюмето си тя казва: „Първо предполагам, че е за да изгладя вината си, че съм чичо Том за моя пол. Не харесвам жените. Вероятно споделям всички безгрижни и несъзнателни презрения, които мъжете сипят върху жените.“ В бележка от онова време тя определя 21 април 1969 г. като „денят, в който моята книга започва“ и [[Джанис Джоплин]] пее в [[Роял Албърт Хол|Албърт Хол]]. Вчера заглавието бе Strumpet Voluntary, a какво ще бъде днес?“<ref>Lake 2016, p. 9.</ref> Тя казва на ''Sydney Morning Herald'' през юли 1969 г., че книгата е почти завършена и ще изследва, по думите на репортера, „мита за ултра-женствената жена, от която се хранят и двата пола и в който и двамата в крайна сметка вярват“.<ref>Bell, Lynne (31 July 1969). "Doctor who refuses to be type-cast". ''The Sydney Morning Herald''. p. 19.</ref> През февруари 1970 г. Гриър публикува статия в сп. „Оз“ – ''The Slag-Heap Erupts'', в която говори за своите предстоящи идеи, а именно, че жените са виновни за собственото си потисничество.: „Мъжете всъщност не харесват жените“, пише тя, „и затова наистина не ги наемат на работа. Жените също не харесват жените и обикновено на тях също може да се разчита да наемат мъже за предпочитание пред жени.“<ref>Greer, Germaine (1986) [1970]. "The Slag-Heap Erupts". ''The Madwoman's Underclothes: Essays and Occasional Writings 1968–1985''. London: Picador. First published in ''Oz'', February 1970, p.26.</ref> Няколко британски феминистки, включително [[Анджела Картър]], [[Шийла Роуботам]] и Мишлън Вандор, ѝ отговарят гневно. <ref>Magarey, Susan (2010). "Germaine Greer". In Smith, Bonnie G. (ed.). ''The Oxford Encyclopedia of Women in World History''. New York: Oxford University Press., p. 403.</ref> Уандор пише възрашение в „Оз“ със заглавие ''On the end of Servile Peinitude: A reply to German's cunt power'' и твърди, че Гриър пише за феминистко движение, в което тя не е играла никаква роля и за което не знае нищо. <ref>Spongberg, Mary (1993). [https://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/09612029300200036 "If She's So Great, How Come So Many Pigs Dig Her? Germaine Greer and the malestream press"]. ''Women's History Review''. '''2''' (3): (407–419), 407, p. 415.</ref>
 
{{Цитат|Мъжете всъщност не харесват жените“, пише тя, „и затова наистина не ги наемат на работа. Жените също не харесват жените и обикновено на тях също може да се разчита да наемат мъже за предпочитание пред жени.}}
 
Няколко британски феминистки, включително [[Анджела Картър]], [[Шийла Роуботам]] и Мишлън Вандор, ѝ отговарят гневно. <ref>Magarey, Susan (2010). "Germaine Greer". In Smith, Bonnie G. (ed.). ''The Oxford Encyclopedia of Women in World History''. New York: Oxford University Press., p. 403.</ref> Уандор пише възрашение в „Оз“ със заглавие ''On the end of Servile Peinitude: A reply to German's cunt power'' и твърди, че Гриър пише за феминистко движение, в което тя не е играла никаква роля и за което не знае нищо. <ref>Spongberg, Mary (1993). [https://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/09612029300200036 "If She's So Great, How Come So Many Pigs Dig Her? Germaine Greer and the malestream press"]. ''Women's History Review''. '''2''' (3): (407–419), 407, p. 415.</ref>
 
==== Публикация ====
Представена на парти, на което присъстват редактори от сп. Оз, <ref>Wallace 1999, p. 176.</ref> „Жената евнух“ е публикувана във Великобритания от Макгибън & Ни на 12 октомври 1970 г. <ref>{{Cite news|title=Goodbye love|last=Tweedie|first=Jill|date=28 September 1970|work=The Guardian|page=9}}; {{Cite news|url=https://www.thetimes.co.uk/article/shooting-down-the-female-eunuch-d75bkm2t9jz|title=Shooting down The Female Eunuch|last=Lyndon|first=Neil|date=10 October 2010|work=The Sunday Times|author-link=Neil Lyndon}}.</ref> и е посветен на Лилиан Роксън и четири други жени. <ref>{{Харвардска система за цитиране|Kleinhenz|2018|pp=136–137}}</ref> Първият тираж от 2500 копия е разпродаден на първия ден.<ref>"Germaine Greer on Marriage, Children And Society". ''The Late Late Show''. RTÉ. 24 October 1986.</ref> С аргумента, че крайградското, консуматорско, семейно ядро репресира и обезсилва жените, книгата се превръща в международен бестселър и е преломен текст във [[Феминизъм|феминисткото]] движение.<ref name=":1" /> Според Гриър McGrawМакгроу-HillХил ѝ дава 29 000 амер. долара за американските права, а BantamБентам – 135 000 за изданието с меки корици. <ref name="Greenfield7Jan1971" /> Изд. „Бантам“ нарича Гриър „проницателната феминистка, която дори мъжете харесват“, цитирайки списание „Лаиф“ и книгата ''№1: the ultimate word of sexual freedom''.<ref>Baumgardner, Jennifer (2001). "Why the Female Eunuch?". In Greer, Germaine (ed.). ''The Female Eunuch''. New York: Farrar, Straus and Giroux. p. 3</ref> Търсенето е толкова голямо, че книгата трябва да се препечатва ежемесечно и никога не слиза от печат. До 1998 г. книгата продава над 1 млн. копия само във Великобритания.<ref name="Winant2015" />
 
1970 година е важна за феминизма на втората вълна. През февруари 400 жени се срещат в Колеж Ръскин в [[Оксфорд]] за конференцията на Британското женско движение.<ref>{{Харвардска система за цитиране|Lake|2016}}; {{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/radio4/womanshour/03/2010_08_thu.shtml|title=The first Women's Liberation Movement Conference|date=25 February 2010|work=Woman's Hour|publisher=BBC}}</ref> През август в Ню Йорк излиза книгата на [[Кейт Милър]] „Сексуална революция“.<ref>{{Cite news|url=https://newrepublic.com/article/131897/kate-millett-sexual-politics|title=What Kate Did|last=Doherty|first=Maggie|date=23 March 2016|work=The New Republic}}</ref> На 26 август в САЩ се провежда Женската стачка за равенство; на 31 август портретът на Милет от Алис Нийл е на корицата на списание „[[Тайм (списание)|Тайм]]“ и по онова време книгата ѝ е продадена в 15 хил. копия. <ref>{{Харвардска система за цитиране|Poirot|2004}}; {{Харвардска система за цитиране|Mosmann|2016}}; {{Харвардска система за цитиране|Kleinhenz|2018}}.</ref> През септември и октомври излиза сборникът „Сестринството е силно“ (''Sisterhood Is Powerful)'' под редакцията на [[Робин Морган]] и „Диалектиката на пола“ на [[Шуламит Файърстоун]].<ref>Merck, Mandy (2010). "[[iarchive:furtheradventure00merc|Prologue: Shulamith Firestone and Sexual Difference]]". In Merck, Mandy; Sandford, Stella (eds.). ''Further Adventures of The Dialectic of Sex: Critical Essays on Shulamith Firestone''. New York: Palgrave Macmillan. p. 13.</ref> На 6 март 1971 г., облечена по монашеска роба, Гриър преминава през Централен Лондон с 2500 жени в Освободителния марш на жените.<ref>{{Cite news|title=Women who came out in the cold|last=Heilpern|first=John|date=7 March 1971|work=The Observer|page=1}}<br /><br />{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/gallery/2018/mar/03/womens-liberation-movement-march-1971-in-pictures|title=Women's Liberation Movement march, 1971 – in pictures|last=Whitmore|first=Greg|date=3 March 2018|work=The Guardian}}<br /><br />{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/theguardian/2013/mar/08/1971-womens-liberation-march-archive|title=From the archive, 8 March 1971: Women march for liberation in London|last=Tweedie|first=Jill|date=8 March 2013|work=The Guardian}}</ref> До този месец „Жената евнух“ е преведена на 8 езика и е почти разпродала втория си тираж.{{Sfn|Wallace|1999|p=299}} McGraw-Hill я издава в САЩ на 16 април 1971 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/1971/04/20/archives/the-best-feminist-book-so-far.html|title=Books of the Times|date=20 April 1971|work=[[The New York Times]]}}; {{Cite news|url=https://www.nytimes.com/1971/04/25/archives/the-female-eunuch-by-germaine-greer-349-pp-new-york-mcgrawhill-book.html|title=''The Female Eunuch'' by Germaine Greer|last=Kempton|first=Sally|date=25 April 1971|work=[[The New York Times]]}}</ref> Гриър настоява да отседне в хотел Челси в [[Ню Йорк]] – място за писатели и художници, а не в хотел Алгонкин, където издателят ѝ прави резервация; премиерата на книгата трябва да бъде обявена за друга дата, защото твърде много хора искат да присъстват.<ref>{{Харвардска система за цитиране|Spongberg|1993}}; for the Hotel Chelsea, {{Харвардска система за цитиране|Kleinhenz|2018}}.</ref> В рецензията си за книгата сп. „Ню Йорк Таймс“ описва Гриър като „висока 6 фута, неспокойно привлекателна, със синьо-сиви очи и с профила си напомняща на [[Грета Гарбо|Гарбо]]“. Издателите ѝ щ наричат „най-прекрасното създание, идващо от Австралия след коалата“.<ref>Caine, Barbara; Gatens, Moira (1998). ''Australian Feminism: a companion''. Melbourne and Oxford: Oxford University Press, p. 44</ref>
 
Следва издание с мека корица на изд. „Паладин“ с обложка на британския художник Джон Холмс, повлиян от [[Рене Магрит]], показващ женски торс като костюм, окачен на парапет и с дръжка на всяко бедро. <ref>Russell, Marlowe (18 October 2011). [https://www.theguardian.com/artanddesign/2011/oct/18/john-holmes-obituary "John Holmes obituary"], ''The Guardian''.</ref> Клайв Хамилтън го смята за „може би най-запомнящата се и обезпокоителна обложка на книга, създавана някога“. <ref name="Hamilton2016p44">{{Харвардска система за цитиране|Hamilton|2016}}, p.44.</ref> Оприличавайки торса на „някакъв фибростъкло, отливано на индустриална производствена линия“, Кристин Уолъс пише, че първата версия на Холмс е безлика, гола жена, без гърди, „безпогрешна Джърмейн... косата модно афро-фризирана, до кръста върху куп стилизирани гърди, както се предполага - ампутирани при създаването на „женски евнух“ въз основа на предполагаемата еквивалентност на тестисите и млечните жлези“. Книгата е преиздадена през 2001 г. от Farrar, Straus & Giroux по подтик на [[Дженифър Баумгарднър]] – водеща феминистка на третата вълна и редакторка на издателската поредица ''Feminist Classics''. Според Джустина Влодарчик Гриър се появява като „любимата за третата вълна феминистка на втората вълна“. <ref>Wlodarczyk, Justyna (2010). ''Ungrateful Daughters: Third Wave Feminist Writings''. Newcastle upon Tyne: Cambridge Scholars Publishing., p. 24.</ref>
| quote = "Когато една жена може да върви по откритите улици на нашите градове сама, без обида или препятствия, където си пожелае, повече няма да има нужда от тази книга ."
| source = —Germaine Greer, 1969, ''The Female Eunuch'', начални редове на първата чернова.<ref>[http://hdl.handle.net/11343/42290 "''The Female Eunuch'' first draft"], University Library, The University of Melbourne.</ref>
}}„Жената евнух“ изследва как доминираният от мъжете свят влияе върху чувството за себе си на жената и как [[Сексизъм|сексистките]] [[Стереотип|стереотипи]] подкопават женската рационалност, автономност, власт и сексуалност. Посланието ѝ е, че жените трябва да търсят в себе си личното освобождение, преди да се опитат да променят света. В поредица глави в пет раздела - Тяло, Душа, Любов, Омраза и Революция - Гриър описва стереотипите, митовете и недоразуменията, които се съчетават, за да породят потисничеството. <ref>Brock, Malin Lidström (2016). ''Writing Feminist Lives: The Biographical Battles over Betty Friedan, Germaine Greer, Gloria Steinem, and Simone de Beauvoir''. Cham: Palgrave Macmillan, p. 80.</ref> Тя обобщава позицията на книгата през 2018 г. с: „Прави каквото искаш и искай това, което правиш... Не си вдигай гъза, ако не искаш да го вдигнеш.“ <ref>[https://www.youtube.com/watch?v=cCzilf_o6fg Interview with Germaine Greer] on YouTube, Festival of Dangerous Ideas 2012, Sydney Opera House</ref> Уолъс твърди, че това е либертарианско послание с предистория в Сидни Пънч, а не такова, породено от феминизма на деня. <ref>Brock, Malin Lidström (2016). ''Writing Feminist Lives: The Biographical Battles over Betty Friedan, Germaine Greer, Gloria Steinem, and Simone de Beauvoir''. Cham: Palgrave Macmillan, p. 82</ref> Първият параграф отделя мястото на книгата във феминистката [[историография]] (в по-ранна чернова първото изречение гласи: „Досега движението за освобождение на жените е мъничко, привилегировано и надценено“): <ref>Greer, Germaine (2001) [1970]. ''The Female Eunuch''. New York: Farrar, Straus & Giroux, p. 13</ref><ref>Lake, Marilyn (2016). "'Revolution for the hell of it': the transatlantic genesis and serial provocations of The Female Eunuch". ''Australian Feminist Studies''. '''31''' (87): 8</ref>„Тази книга е част от феминизма на втората вълна. Старите [[суфражетки]], които излежаха затвора си и продължиха да живеят в годините на постепенно приемане на жени в професии, които те отказваха да следват, в парламентарни свободи, които те отказаха да упражняват, в академични институции, които те използваха все повече и повече за магазини, в които биха могли да си извадят степени, докато чакат да се омъжат, виждат как духът им се възражда у по-младите жени с нова и жизнена роля...Новият акцент е различен. Тогава дамите от средната класа, които искаха реформа, а сега жените от средната класа призовават за революция. <ref>Greer, Germaine (2001) [1970]. ''The Female Eunuch''. New York: Farrar, Straus & Giroux, p. 13</ref>
{{Цитат|Тази книга е част от феминизма на втората вълна. Старите суфражетки, които излежаха затвора си и продължиха да живеят в годините на постепенно приемане на жени в професии, които те отказваха да следват, в парламентарни свободи, които те отказаха да упражняват, в академични институции, които те използваха все повече и повече за магазини, в които биха могли да си извадят степени, докато чакат да се омъжат, виждат как духът им се възражда у по-младите жени с нова и жизнена роля...Новият акцент е различен. Тогава дамите от средната класа, които искаха реформа, а сега жените от средната класа призовават за революция.}}
 
Книгата завършва с: „Привилегированите жени ще ви грабнат за ръкава и ще се опитат да ви включат в „битката“ за реформи, но реформите са ретрогардни. Трябва да бъде прекъснат старият процес, а не да бъде стартиран нов. Огорчените жени ще ви призоват към бунт, но имате твърде много работа. Какво ''ще'' направите? " <ref>Greer, Germaine (2001) [1970]. ''The Female Eunuch''. New York: Farrar, Straus & Giroux, p. 371</ref>
{{Цитат|Привилегированите жени ще ви грабнат за ръкава и ще се опитат да ви включат в „битката“ за реформи, но реформите са ретрогардни. Трябва да бъде прекъснат старият процес, а не да бъде стартиран нов. Огорчените жени ще ви призоват към бунт, но имате твърде много работа. Какво ще направите?}}[[Файл:Germaine_Greer,_Amsterdam,_June_1972.jpg|мини| Гриър в Амстердам, 6 юни 1972 г., на книжно турне за ''Женския скоп'']]
Две от темите на книгата вече сочат пътя към „Пол и съдба“ 14 години по-късно, а именно, че нуклеарното семейство е лоша среда за жените и за отглеждането на деца, и че производството на женска сексуалност от западното общество е унизително и ограничаващо. Момичетата се феминизират от детството, като се учат на правила, които ги подчиняват. По-късно, когато жените възприемат стереотипната версия на възрастната женственост, те развиват чувство на срам от собствените си тела и губят своята естествена и политическа автономия. Резултатът е безсилие, изолация, намалена сексуалност и липса на радост. „Като животни“, казва тя пред [[Ню Йорк Таймс|„Ню Йорк Таймс“]] през март 1971 г., „които са кастрирани в земеделието, за да служат на скритите мотиви на господаря си - да бъдат угоени или послушни, жените са откъснати от способността си за действие.“ <ref name="weintraub22March1971">Weintraub, Judith (22 March 1971). [https://www.nytimes.com/books/99/05/09/specials/greer-shock.html "Germaine Greer&nbsp;– Opinions That May Shock the Faithful"], ''[[The New York Times]]''.</ref> Книгата ѝ твърди, че „[ж]ените има много малко представа за това колко мъжете ги мразят“, докато „[м]ъжете сами не познават дълбочината на своята омраза“. <ref>{{Харвардска система за цитиране|Greer|2001}}; also see {{Харвардска система за цитиране|Greer|1999}}.</ref> Феминизмът на първа вълна се проваля в своите революционни цели. „Реакцията не е революция", пише тя. „Това не е признак на революция, когато потиснатите възприемат маниерите на потисниците и практикуват потисничество от свое име. Нито е признак на революция, когато жените имитират мъжете...“ <ref>Greer, Germaine (2001) [1970]. ''The Female Eunuch''. New York: Farrar, Straus & Giroux, p. 353</ref> Американската феминистка [[Бети Фридан]], автор на ''Feminine Mystique'' (1963), иска за жените „равенство на възможностите в рамките на статуквото, безплатен достъп до света на язвата и коронарните съдове ", твърди тя. <ref>Greer 2001, p. 334.</ref>
 
| quote = „Тя беше нещо, което трябваше да се види: облечена в черно кожено яке и бляскава рокля без ръкави до пода, 32-годишната Гриър беше висока шест фута, ъгловата, граничеща с костеливa и притежаваше дебела корона от накъдрена черна коса. Нейният стил на сцената беше по-малко изпълнение, отколкото уравновесено съблазняване."
| source = —&nbsp;[[Carmen Winant]], describing Greer in ''Town Bloody Hall'' (1979)<ref name=Winant2015/>
}}Във Великобритания Гриър е избрана за „Жена на годината“ през 1971 г., а в САЩ на следващата година е „Журналист на годината на Плейбой“. <ref name="Spongberg1993p407">{{Харвардска система за цитиране|Spongberg|1993}}.</ref> Много търсена, тя започва да води живот на знаменитост. На 30 април 1971 г. в „Диалог за освобождението на жените“ в кметството в Ню Йорк тя дискутира с [[Норман Мейлър]], чиято книга „Затворникът на секса“ току-що е публикувана в отговор на Кейт Милет. Гриър го представя като вечер на сексуално завоевание. Винаги е искала да спи с Мейлър, казва тя и написва в ''The Listener,'' че „наполовина очаква той да му взриви главата в„ последен убиец, дошъл “като [[Ърнест Хемингуей]] “. {{Sfn|Kleinhenz|2018|p=175}} [[Бети Фридан|Бети Фридън]], [[Сарджънт Шрайвър]], [[Сюзън Зонтаг]] и [[Стивън Спендър]] седят в публиката, където билетите са по 25 долара (т.е.155 долара през 2018 г.), докато Гриър и Мейлър споделят сцената с Джил Джонстън, Даяна Трилинг и Жаклин Себалос . <ref name="Winant2015">Winant, Carmen (Spring 2015). "The Meaningful Disappearance of Germaine Greer". ''Cabinet'' (57).</ref> <ref name="Buchanan7Jan2018">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theconversation.com/why-its-time-to-acknowledge-germaine-greer-journalist-88958|заглавие=Why it's time to acknowledge Germaine Greer, journalist|автор=Buchanan|първо_име=Rachel|труд=The Conversation}}</ref> {{Sfn|Kleinhenz|2018|p=177}} Няколко феминистки отказаха да присъстват, включително Ти-Грейс Аткинсън, [[Кейт Милет]], Робин Морган и [[Глория Стейнем|Глория Стайнем]] . {{Sfn|Kleinhenz|2018|p=175}} Кинорежисьорите Крис Хегедус и Д.А. Пенебейкър улавят събитието в документалния филм ''Town Bloody Hall'' (1979).
 
Облечена в палто с пейзли щампа, което е изрязала от шал и ушила сама, и седнала с крака на пейка в парка, Гриър се появява на корицата на списание „[[Лайф (списание)|Лайф]]“ на 7 май 1971 г. под заглавието „Дръзка феминистка, която дори мъжете харесват"; вътре имаше още пет нейни снимки. <ref>{{Харвардска система за цитиране|Smith|2012}}; {{Харвардска система за цитиране|Kleinhenz|2018}}.</ref> Също през май тя е представена в списание „[[Вог]]“, снимана от [[лорд Сноудън]] на пода в ботуши до коляното и облечена в същото палто от пейзли. {{Sfn|Kleinhenz|2018|p=170}} (През 2016 г. палтото, сега в Националния музей на Австралия, получава своя собствена научна статия, а снимката на лорд Сноудън се намира в [[Национална портретна галерия (Лондон)|Националната портретна галерия]] в Лондон). {{Sfn|Mosmann|2016|pp=78, 83}} На 18 май Гриър се обръща към Нешънъл Прес Клъб във [[Вашингтон]] и тя е първата жена, направила това; тя е представена като „привлекателна, интелигентна, сексуално освободена жена“. {{Sfn|Kleinhenz|2018|p=173}} Тя също се появява в Шоуто на Дик Кавет и на 14 и 15 юни като гостенак води два епизода, обсъждащи контрола на раждаемостта, аборта и изнасилването. {{Sfn|Kleinhenz|2018|p=183}}
През лятото на 1971 г. Гриър се мести в [[Кортона]], [[Тоскана]], където наема Ил Палацоне ''-'' вила близо до града, след което купува къща Пианели. {{Sfn|Kleinhenz|2018|pp=209, 212}} Тя казва на Ричард Невил, че трябва да прекарва време далеч от Англия заради данъчните ѝ закони. {{Sfn|Kleinhenz|2018|p=209}} Тя прекарва част от това лято в италианския морски курорт [[Порто Черво]] в [[Сардиния]] заедно с Кенет Тайнън - художествен ръководител на [[Кралски национален театър|Кралския национален театър]], като гости на импресариото Майкъл Уайт. Групата вечеря една вечер с [[принцеса Маргарет]], [[лорд Сноудън]] и [[Ага Хан IV|Карим Ага Хан]]. Гриър пристига с малко багаж и преди вечеря установява, че косата ѝ е разрошена от вятъра на ферибота. Принцеса Маргарет я слага на тоалетката си и прекарва пет минути, решейки косата ѝ. Целта на посещението на Гриър е да се обсъди поръчката на Тайнън за превод на „[[Лизистрата]]“ [[Аристофан|на Аристофан]]. {{Sfn|Kleinhenz|2018|pp=206–209}} За първи път представена през 411 г. пр.н.е., пиесата изследва опита на жените да принудят да приключи [[Пелопонески войни|Пелопонеската война]] чрез секс стачка. Проектът не е продуциран; Гриър и Тайнън отпадат по време на пътуването, а Гриър напуска Порто Черво в сълзи. {{Sfn|Kleinhenz|2018|p=207}} <ref name="Dean1Nov2013">Dean, Katrina (1 November 2013). [https://theconversation.com/why-germaine-greers-life-in-letters-is-one-for-the-archives-19625 "Why Germaine Greer's life in letters is one for the archives"], ''The Conversation''.</ref> Нейната адаптация на пиесата намира закъсняла оценка през 1999 г., когато сценарият е преработен и продуциран от Фил Уилмот като „Лизистрата на Джърмейн Гриър: Сексът“.
 
В и около юли 1971 г. Гриър е интервюирана от Нат Лерман – член на редколегията на сп. „Плейбой“, който лети от САЩ до Италия за провеждане на интервюто в дома ѝ. Списанието публикува статията през януари 1972 г.: „Джърмейн Гриър&nbsp;- откровен разговор с авторката на дръзката авторка на „Жената евнух““. <ref>{{Харвардска система за цитиране|Kleinhenz|2018}}; {{Харвардска система за цитиране|Wallace|1999}}.</ref> По време на това интервю тя за първи път обсъжда публично, че е била изнасилена през втората си година в университета в Мелбърн. <ref>{{Харвардска система за цитиране|Wallace|1999}}; also see {{Харвардска система за цитиране|Packer|1984}}.</ref> <ref name="Greer20March1995">Greer, Germaine (20 March 1995). "The refusal to be bowed by brutality". ''The Guardian''.</ref> Заета с нейните журналистически и публични обиколки, тя се оттегля от преподавателската си позиция през тази година. {{Sfn|Standish|2014}} През март 1972 г. е арестувана в [[Нова Зеландия]], затова че е казала мръсните думи bullshit и fuck в реч по време на турне, което тя прави умишлено, защото Тим Шадболт, избран за кмет на Инверкаргил през 1993 г., наскоро е арестуван за същото нещо. Шестстотин души се събират пред съда, хвърляйки желе бонбони срещу полицията. След като се защитава, е оправдана за bullshit, но осъдена за fuck. Вместо затвор тя предлага да плати глоба, след което напусна страната, без да я плати. {{Sfn|Kleinhenz|2018|pp=202–203}}
 
През август 1973 г. Гриър дискутира с Уилям Ф. Бъкли-младши в Кеймбриджския съюз по за петицията „Тази къща подкрепя движението за освобождение на жените". Бъкли пише през 1989 г.: „Нищо не казах и паметта ме упреква, че съм се представил мизерно, направил съм някакво впечатление или някаква вдлъбнатина в спора. Тя имаше контрол преобладаващо.“ <ref>[[William F. Buckley Jr.|Buckley, William F.]] (1989). ''On the Firing Line: The Public Life of Our Public Figures''. New York: Random House.</ref> <ref name="ifeminists">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ifeminists.net/introduction/editorials/2004/1215cook.html|заглавие=Encounters with Germaine Greer|автор=Cook|първо_име=Dana|труд=ifeminists.com}}</ref>
 
=== Грейт Честърфорд ===
През 1984 г. Гриър купува The„Дъ MillМил“ – Джорджанска селска къща на три акра земя в Грейт Честърфорд, в [[Есекс]], където тя засадиаединзасаджда един акър дгорагора, което според нея я прави по-горда от всичко друго, което е пнаравилаправила, и се опитва да запази "„ато„като убежище за колкото се може повече други земляни“. <ref name="TheMills" /> <ref>For being proud of the wood, see {{Харвардска система за цитиране|Greer|2013}}.</ref> Семейство Милс все още е домът на Гриър през част от годината, когато тя го пуска за продажба през 2018 г.; <ref name="TheMills">Greer, Germaine (11 March 2018). [https://www.thetimes.co.uk/article/germaine-greer-offers-advice-for-the-next-owner-of-her-essex-home-ckcfn9p2r "Germaine Greer offers advice for the next owner of her Essex home"]. ''The Sunday Times''.<br /><br />{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://assets.savills.com/properties/GBCARSCAS150149/CAS150149_CAS15002037.PDF|заглавие=The Mills|издател=Savills}}</ref> от 2016 г. прекарва четири месеца в годината в Австралия, а останалите в Обединеното кралство. <ref name="Dugdale7Nov2016">{{Cite news|url=https://www.intheblack.com/articles/2016/11/07/germaine-greer-not-about-to-change|title=Germaine Greer: Not about to change|last=Dugdale|first=Lynda|date=7 November 2016|work=Intheblack}}</ref>
[[Файл:Germaine_Greer_and_Lewis_Wolpert_on_After_Dark_on_30_May_1994.jpg|мини| С [[Люис Уолпърт]] в „След мрака“ по [[Channel 4]], 1994 г]]
Нейната книга „Шекспир“ (нейната докторска дисертация) е публикувана през 1986 г. от Оксфорд Юнивърсити Прес като част от поредицата ''Past Masters''. През същата година излиза и „Бельото на Лудата: есета и случайни писания“ (''The Madwoman's Underclothes: Essays and Occasional Writings'') – колекция от нейни статии, написани между 1968 и 1985 г. През юни 1988 г., заедно с [[Харолд Пинтър]], [[Антония Фрейзър]], [[Иън Макюън]], [[Маргарет Драбъл]], [[Салман Рушди]], [[Дейвид Хеър (драматург)|Дейвид Хеър]] и други, тя става част от „Група 20 юни“. Групата подкрепя гражданските свободи в Англия, които смята, че са били ерозирани; това е малко след въвеждането на Раздел 28, <ref>Законодателно обозначение за серия от закони в цяла Великобритания по време на [[Маргарет Тачър|Тачър]], които забраняват насърчаването на хомосексуалността от местните власти.</ref> който забранява на училищата да преподават [[Хомосексуалност|хомосексуалността]] като нормална част от семейния живот. {{Sfn|Peacock|1999|pp=26–27}}
През 1989 г. излиза „Татко, ние едва те познавахме“ (''Daddy, We Hardly Knew You'') – дневник и пътепис за баща ѝ, когото Гриър описва като отчужден, слаб и студен, което довежда до твърдението, че в писането си тя проектира връзката си с него върху всички други мъже. През същата година тя става специален лектор и външен лектор на Колеж Нюнхам в Кеймбридж {{Sfn|Wallace|1999|p=266}} <ref name="AngliaRuskin" /> – позиция, която заема до 1998 г. {{Sfn|Standish|2014}} Гриър основава ''Stump Cross Books'', базирана в Дъ Милс, която публикува творбите на поетеси от 17 и 18 век. <ref name="StumpCross">{{Харвардска система за цитиране|Medoff|2010}}; [https://web.archive.org/web/20180601163348/http://www.sxbxsx.com/books.htm Stump Cross Books].</ref> Тя се завръща в Университета на Уоруик, приемайки лична катедра като професор в Катедрата по английски и сравнителни изследвания. <ref name="AngliaRuskin">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://ww2.anglia.ac.uk/ruskin/en/home/microsites/honorary/greer.html|заглавие=Germaine Greer Honorary Doctor of Letters, 2003|издател=Anglia Ruskin University}}</ref>
 
През този период тя се появява редовно по телевизията в Обединеното кралство и Австралия, включително в предаването на [[Би Би Си]] ''Have I Got News for You'' на няколко пъти от 1990 г. На 22 юли 1995 г. е интервюирана подробно от Андрю Нийл в шоуто му с интервюта лице в лице ''Is This Your Life?'' <ref>[https://www.imdb.com/title/tt9800432/?ref_=ttep_ep1 Listing] on [[IMDb]]</ref> През 1998 г. тя написва епизод ''Make Love not War'' за телевизионния документален сериал „Студената война“, а на следващата година е снимана гола от австралийската фотографка Поли Борланд. <ref>[http://www.npg.org.uk/live/search/portrait.asp?search=sp&sText=x88457&rNo=0 Germaine Greer by Polly Borland], National Portrait Gallery, London, October 1999.</ref> Интервюто с Гриър от 1994 г. в The Big Issue, в което тя каза, че ще сподели дома си с всеки, който желае да спазва нейните правила, се тълкува като открита покана към бездомните и води до това, че е залята от репортери и ниско летящи самолети. Един от журналистите – репортер под прикритие на „Мейл он Съндей“ успява да влезе и да се възползва от нейното гостоприемство в продължение на два дни, което включва това Гриър да пере дрехите му и да го научи как да пече хляб. <ref>Greer, Germaine (7 February 1994). "I smelt a rat, but didn't realise he'd be such a stinker". ''The Guardian'', p.&nbsp;18; [https://www.upi.com/Archives/1994/02/07/Greer-to-sue-journalist-who-posed-as-a-homeless-man/3897760597200/ "Greer to sue journalist who posed as a homeless man"], UPI, 7 February 1994.</ref> След като вестникът публикува три страници, Комисията по жалбите на пресата го призна за виновен в укриване, което не е в обществен интерес. <ref>[https://www.independent.co.uk/news/uk/newspaper-breached-code-1432513.html "Newspaper breached code"], ''The Independent'', 30 March 1994.</ref>
 
== По-късни творби за жените ==
=== „Цялата жена“ (1999) ===
[[Файл:Germaine_Greer's_The_Whole_Woman,_Waterstone's,_1999.jpg|мини| Излагане на витрината на книжарница Уотърстоун по случай излизането на „Цялата жена“.]]
Продължение на „Жената евнух“ е „Цялата жена“ ''(The Whole Woman),'' излязла на бълг. като „Жената“) ''(The Whole Woman),'' публикувано през 1999 г. от Дабълдей – един от седемте издателства, които са кандидатствали за книгата; На Гриър е платен аванс от 500 000 паунда. <ref name="McCann25Feb1998">{{Cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/greer-paid-pounds-12m-for-new-female-eunuch-1146787.html|title=Greer paid pounds 1/2m for new 'Female Eunuch'|last=McCann|first=Paul|date=25 February 1998|work=The Independent}}</ref> <ref name="Thackray21Feb1999">{{Cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/germaine-smacks-her-sisters-1072156.html|title=Germaine smacks her sisters|last=Thackray|first=Rachelle|date=21 February 1999|work=The Independent on Sunday}}</ref> В книгата си тя твърди, че феминизмът е загубил пътя си. Жените все още се сблъскват със същите физически реалности както преди, но поради променящите се възгледи за половата идентичност и [[Постмодернизъм|постмодернизма]] има „ново мълчание за висцералните преживявания на [жените], [което] е същата ръка на стар изнасилвач, притисната към устата им“. Тя пише: „Истинските жени биват премахвани постепенно; първата стъпка, убеждаваща ги да отрекат собственото си съществуване, е почти завършена.“ <ref name="Greer1999p3">{{Харвардска система за цитиране|Greer|1999}}</ref>
 
Нейните коментари относно [[Женско обрязване|женското обрязване]] се оказват противоречиви, особено че противопоставянето на това е „атака срещу културната идентичност“, точно както забраняването на мъжкото обрязване би се разглеждало като атака срещу евреите и мюсюлманите. <ref>{{Харвардска система за цитиране|Greer|1999}}.<br /><br />{{Cite news|url=https://query.nytimes.com/gst/fullpage.html?res=9E05EFDB153EF93BA25756C0A96F958260&fta=y|title=The Female Condition, Re-explored 30 Years Later|last=Kakutani|first=Michiko|date=18 May 1999|work=[[The New York Times]]|author-link=Michiko Kakutani}}<br /><br />{{Cite news|url=http://news.bbc.co.uk/1/hi/uk_politics/535488.stm|title=MPs attack Greer on female circumcision|date=25 November 1999|work=BBC News}}</ref> Гриър пише, че феминистките, които се борят за премахване на женското обрязване в собствените си страни, трябва да бъдат подкрепени, но тя изследва сложността на въпроса и двойните стандарти на Запада по отношение на други форми на телесно осакатяване, включително че Американската академия по педиатрия препоръчва хирургия по онова време на момиченца с [[Клитор|клитори]] над три осми от инча. Тя поставя под съмнение мнението, че женското обрязване се налага от мъжете на жените, а не от жените на жените, или дори е по свободен избор. {{Sfn|Greer|1999|p=119}}
В „Цялата жена“ Гриър твърди, че докато биологичният пол е биологична даденост, [[Полови роли|половите роли]] са културни конструкции. Женствеността не е женскост. „Истинската женственост остава гротескна до безобразие“, пише тя. {{Sfn|Greer|1999|p=2}} Момичетата и жените се учат на женственост – да се научат да говорят тихо, да носят определени дрехи, да премахват космите по тялото, за да угодят на мъжете и т.н. – процес на поставяне в рамка, който започва при раждането и продължава през целия им живот. {{Sfn|Greer|1999|pp=369-370}} „Няма нищо женствено в това да си бременна“, казва тя на Кришнан Гуру-Мърти през 2018 г. „То е почти антитеза на жествеността. Няма нищо женствено в раждането. Това е кървава борба и трябва да си силен и смел. Няма нищо женствено в кърменето. Бог знае, че това подлудява всички; те искат да видят хубави големи напомпани цици, но не искат да ги видят да си вършат работата.“
 
Писанията на Гриър за социалния пол я докарват до конфликт с [[Трансджендър|транссексуалната]] общност. В глава в „Цялата жена“, озаглавена „Дами от пантомимата“, тя пише: „Правителствата, състоящи се от много малко жени, побързаха да признаят за жени мъже, които вярват, че са жени и са се кастрирали, за да докажат това, защото виждат жените не като друг пол, а като непол.“ {{Sfn|Greer|1999|p=64}} Позицията ѝ за първи път предизвиква противоречия през 1997 г., когато тя неуспешно се противопоставя на предложението за стипендия в Колежа Нюнам на физичката Рейчъл Падман с аргумента, че тъй като Падман е „родена мъж“, тя не трябва да бъде приемана в женски колеж. <ref>{{Cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/fellows-divided-over-don-who-breached-last-bastion-1257781.html|title=Fellows divided over don who breached last bastion|last=Clare Garner|date=25 June 1997|work=The Independent}}</ref> Тя повтаря възгледите си няколко пъти през следващите години, {{Efn|Greer repeated her views in 2016 on an episode of Australia's ''[[Q&A (Australian talk show)|Q&A]]'',<ref>{{cite news|title=''Q&A'': Germaine Greer revives an old controversy about what constitutes a real woman|url=http://www.abc.net.au/news/2016-04-11/q&a-germaine-greer-weighs-in-sexuality-transgender/7318024|publisher=ABC News|date=11 April 2016}}</ref> and in 2018 on Channel 4's ''Genderquake'' debate in the UK.<ref>Ditum, Sarah (13 May 2018). [https://www.theguardian.com/commentisfree/2018/may/13/genderquake-failed-now-for-a-proper-trans-debate "Genderquake failed. Now for a proper trans debate"], ''The Guardian''.</ref>}} включително през 2015 г., когато студенти от университета в Кардиф се опитват неуспешно да я бойкотират, за да я спрат да говори за „Жените и силата: уроците на 20 век ". <ref>Morris, Steven (18 November 2015). [https://www.theguardian.com/books/2015/nov/18/transgender-activists-protest-germaine-greer-lecture-cardiff-university "Germaine Greer gives university lecture despite campaign to silence her"], ''The Guardian''.</ref> Гриър отговаря, препотвърждавайки по време на интервю с Кърсти Уорк за [[Би Би Си]] ''Newsnight'', че не смята транссексуалните жени за жени; тя твърди, че номинацията на [[Кейтлин Дженър]] за бляскава жена на годината е [[Мизогиния|женомразка]]. <ref>[https://www.bbc.com/news/av/uk-34625512/germaine-greer-transgender-women-are-not-women "Germaine Greer: Transgender women are 'not women'"], BBC News, 24 October 2015.<br /><br />De Freytas-Tamura, Kimiko (24 October 2015). [https://www.nytimes.com/2015/10/25/world/europe/cardiff-university-rejects-bid-to-bar-germaine-greer.html "Cardiff University Rejects Bid to Bar Germaine Greer"], ''[[Ню Йорк Таймс|The New York Times]]''.<br /><br />{{Cite news|url=http://www.abc.net.au/news/2015-10-27/lehmann-greer-and-the-no-platforming-scourge/6887576|title=Germaine Greer and the scourge of 'no-platforming'|last=Lehmann|first=Claire|date=27 October 2015|publisher=ABC News|author-link=Claire Lehmann}}</ref> Над 130 учени и други подписват писмо до „[[Обзървър]]“ през 2015 г., възразявайки срещу използването на политика на бойкот на Гриър и феминистки със сходни възгледи; подписалите са [[Беатрикс Кембъл]], [[Мери Биърд]], Дебора Камерън, [[Катрин Хол]], [[Лиз Кели]], Рут Листър и Саутхол Блек Систърс . <ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/theobserver/2015/feb/14/letters-censorship|title=We cannot allow censorship and silencing of individuals|last=Campbell|first=Beatrix|date=14 February 2015|work=The Observer|archive-url=https://archive.today/20150223144739/http://www.theguardian.com/theobserver/2015/feb/14/letters-censorship|archive-date=23 February 2015|display-authors=etal|author-link=Beatrix Campbell}}</ref>
 
=== За изнасилването ===
Гриър коментира на няколко пъти движението ''Me Too''. През ноември 2017 г. тя призовава жените да покажат солидарност, когато други жени са [[Сексуален тормоз|сексуално тормозени]]. <ref>{{Цитат видео|people=Germaine Greer|date=6 November 2017|title=Germaine Greer: Australian politician did a Weinstein on me|medium=video|url=https://www.youtube.com/watch?v=AOefk34SsMM&t=3m14s|time=00:03:14|location=YouTube|publisher=[[Sam Delaney's News Thing]], RT UK}}</ref> Точно преди да бъде обявена за австралийка на годината във Великобритания през януари 2018 г., тя казва, че винаги е искала да види как жените реагират незабавно на сексуалния тормоз, когато се случва. „Това, което го прави различно, е когато мъжът има икономическа власт както [[Харви Уайнстийн|Харви Уайнщайн]]. Но ако разтвориш краката си, защото той е казал „бъди мила с мен и ще ти дам работа във филм“, страхувам се, че това е равносилно на съгласие и вече е твърде късно да започнеш да хленчиш за това.“ <ref>Miller, Nick (21 January 2018). [https://www.smh.com.au/world/germaine-greer-challenges-metoo-campaign-20180121-h0lpra.html "Germaine Greer challenges #MeToo campaign"], ''The Sydney Morning Herald''.</ref> През май същата година тя твърди – от високопоставените случаи – че разкритието е „позорно“, защото на жените, които „твърдят, че са били възмутени преди 20 години“, са били платени да подпишат споразумения за неразкриване, но след това са проговорили, след като [[Давност|давността]] вече е изтекла и нямат какво да губят. <ref>{{YouTube|title=Germaine Greer on women's liberation, the trans community and her rape}}</ref>
 
== ДругаДруги работатворби ==
 
=== „Момчето“ (2003) ===
Гриър твърди, че австралийците трябва да преосмислят страната като аборигенска нация. „Скочи“ на австралийски креолски може, пише тя, да означава „да бъдеш възкресен или прероден“; заглавието се отнася до случаите, когато аборигените очевидно са приемали белите като преродени роднини. Предполагайки, че белите са сгрешили, разбирайки това буквално, тя твърди, че аборигените предлагат на белите условия, при които те могат да бъдат приети в системата за родство на аборигените. Есето твърди, че може да не е твърде късно Австралия като нация да се вкорени в историята и културата на аборигените.
 
Есето на Гриър „За яростта“ ''(On Rage)'' (2008) се занимава с широко разпространената ярост на мъжете аборигени. Следователката абориген Марсия Лангтън твърди, че тя оправдава лошото поведение. Гриър се завръща същата година в Нюнам Колидж в Кеймбридж като специален надзорник. {{Sfn|Standish|2014}}
 
=== Бял бук (2013) ===
[[Файл:Natural_Bridge,_Springbrook_National_Park,_Queensland_-_Cave_Creek.JPG|ляво|мини| Кейв Крийк близо до Нечъръл Бридж, [[Куинсланд]]]]
През 2001 г. Гриър купува 60 хектара земя в Австралия за 500 хил. долара в Кейв Крийк в долината Нуминбах, близо до селската местност Нечъръл бридж на Националния парк Спрингбрук в Югоизточен [[Куинсланд]]. Бивша тропическа гора, земята е използвана като млечна ферма, бананова плантация и източник на дървен материал. През 2013 г. тя публикува „Бял бук: годините на дъждовните гори“ (''White Beech: The Rainforest Years)'' за нейната схема за рехабилитация на дъждовните гори Кехв Крийк, нейното усилие да възстанови земята до нейното състояние преди европейско заселване. <ref>Lowry, Elizabeth (22 January 2014). [https://www.theguardian.com/books/2014/jan/22/white-beech-rainforest-years-germaine-greer "White Beech: The Rainforest Years by Germaine Greer – review"], ''The Guardian''.<br />Giblett, Rod (2014). [https://plumwoodmountain.com/rod-giblett-reviews-white-beech-by-germaine-greer/ "Rod Giblett reviews White Beech by Germaine Greer"], ''Plumwood Mountain: An Australian Journal of Ecopoetry and Ecopoetics'' 1(2).</ref> <ref name="Greer12Jan2005">{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/culture/3634824/Why-I-said-yes-to-Big-Brothers-shilling.html|title=Why I said yes to Big Brother's shilling|last=Greer|first=Germaine|date=12 January 2005|work=The Daily Telegraph}}</ref> Приятели на Gondwana Rainforest – благотворителна организация на Гриър, регистрирана в Англия през 2011 г., финансира и контролира проекта. <ref>[http://gondwanarainforest.org/ "Friends of Gondwana Rainforest"], gondwanarainforest.org; [https://beta.companieshouse.gov.uk/company/07842375 "Friends of Gondwana Rainforest"], Companies House.<br />Greer, Germaine (29 January 2014). [https://www.telegraph.co.uk/news/earth/earthcomment/10592487/Germaine-Greer-Im-staging-a-rainforest-rescue.html "Germaine Greer: I'm staging a rainforest rescue"], ''The Daily Telegraph''.</ref>
 
Книгата описва как тя открива необичайно дърво от бял бук (''Gmelina leichhardtii'') и че химикалът 2,4,5-T (съставка на [[агент Ориндж]]) е пръскана в района в продължение на години, за да изтъни твърдата дървесина и да контролира плевелите . {{Sfn|Greer|2013a|pp=8–9}} <ref>Greer, Germaine (3 October 2012). [https://www.telegraph.co.uk/news/earth/9583839/Germaine-Greers-rainforest-a-carnival-of-wild-creatures-in-Cave-Creek.html "Germaine Greer's rainforest: a carnival of wild creatures in Cave Creek"], ''The Daily Telegraph''.</ref> Тя пише, че „навлизането изцяло в многообразния живот, който е околната среда на Земята, макар да се отказва от заблудите да го контролира, е трансцендентално преживяване“. Нейното усещане за пространство, време и аз се промени: „Хоризонтите ми отлетяха, представата ми за времето се разшири и задълбочи, а азът изчезна“. {{Sfn|Greer|2013a|pp=1–2, 4}} Въпреки че тя разделя времето между Австралия и Англия годишно, тя няма да се установи за постоянно в Австралия, докато страната не [[Международен договор|сключи договор]] с [[Аборигени|коренното си население]] . {{Sfn|Kleinhenz|2018|pp=325}}
 
== Награди и отличия ==
Националната портретна галерия в Лондон закупува осем снимки на Гриър, включително от Брайън Уортън, Лорд Сноудън и Поли Борланд, и една картина от Пола Рего . <ref name="NPR">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.npg.org.uk/collections/search/person/mp06545/germaine-greer|заглавие=Germaine Greer|издател=National Portrait Gallery, London}}</ref> Тя е избрана за австралийско живо национално съкровище (''National Living Treasure'') през 1997 г. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.austlit.edu.au/austlit/page/v1293|заглавие=Australian National Living Treasure|труд=AustLit|издател=University of Queensland}}</ref> а през 2001 г. е включена във Викторианския почетен списък на жените . {{Sfn|Francis|Henningham|2017}} През 2011 г. тя бешее една от четирите феминистки „австралийски легенди“ (заедно с Ева Кокс, Елизабет Еват и Ан Съмърс ), представени на австралийскиавстралийските пощенски марки. <ref>{{Cite news|url=http://www.abc.net.au/news/2011-01-20/feminists-feature-on-aussie-legends-stamps/1912494|title=Feminists feature on Aussie legends stamps|date=19 January 2011|publisher=ABC News (Australia)|agency=Australian Associated Press}}</ref> Във Великобритания тяГриър бешее избран за "Жена„Жена на годината"годината“ през 1971 г., <ref name="Spongberg1993p407">{{Харвардска система за цитиране|Spongberg|1993}}.</ref> иа през 2016 г. Би Би Си Радио 4 на ''часWomen's женатаHour'' я на четвърто място в годишния си "Power List" от седемседемте жени, които са имали най-голямо въздействие върху живота на жените върху предишното 70 години, заедно с [[Маргарет Тачър]], Хелън Брук, замъка Барбара Касъл, Джаябен Десай, Бриджит Джоунс и [[Бийонсе|Бионсе]] . <ref>[https://www.bbc.co.uk/news/entertainment-arts-38303886 "Margaret Thatcher tops Woman's Hour Power List"], BBC News, 14 December 2016.</ref>
 
Твърдят, че Гриър казва, че фатвата от 1989 г. срещу [[Салман Рушди|Салман Ружди]] за неговия роман „Сатанински„[[Сатанински строфи“строфи]]“ (1988) <ref name="Lewis29July2006">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/uk/2006/jul/29/topstories3.books|title='You sanctimonious philistine' – Rushdie v Greer, the sequel|last=Lewis|first=Paul|date=29 July 2006|work=The Guardian}}</ref> е по негова вина, въпреки че тя се подписва в петиция в негова подкрепа. <ref>{{Cite news|title=World Statement, International Committee for the Defence of Salman Rushdie and his Publishers|date=5 March 1989|work=The Observer|page=4}}</ref> През 2006 г. тя подкрепя активисти, опитващи се да спрат снимките на лондонската улица Брик Лейн на филма ''Brick Lane'' (по едноименния роман на Моника Али), тъй като тя пише, че „протобенгалски писател с мюсюлманско име“ е представил бенгалските мюсюлмани като „нерелигиозни и разхвърляни“. Рушди нарича коментарите ѝ „филистимни, свещени и позорни, но... не и неочаквани“.
 
През май 1995 г. в своята колонка за сп. „[[Гардиън]]“ (която вестникът отбелязва), тя се позовава на журналистката на списанието Сюзан Мур за „косата ѝ като птиче гнездо“ и „обувки за таковай ме“. <ref>{{Cite news|title=Middle-aged feminist rage shocks and amuses|last=Gerrard|first=Nicci|date=21 May 1995|work=The Observer|page=12}}</ref> Тя нарича своя биограф Кристин Уолъс „бактерия, която яде плът“, а книгата на Уолъс ''Untamed Shrew'' (1999) „парче екскремент“. <ref name="Thackray21Feb1999">{{Cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/germaine-smacks-her-sisters-1072156.html|title=Germaine smacks her sisters|last=Thackray|first=Rachelle|date=21 February 1999|work=The Independent on Sunday}}</ref> {{Sfn|Kleinhenz|2018|p=283}} (Тя казва: „Адски мразя биографията. Ако искате да знаете за Дикенс, прочетете неговите шибани книги." ) <ref>{{Cite news|url=https://www.newstatesman.com/politics/feminism/2018/11/funny-unkind-provocative-please-don-t-make-me-have-opinion-germaine-greer|title=Funny, unkind, provocative: please don't make me have an opinion on Germaine Greer|last=Lewis|first=Helen|date=7 November 2018|work=New Statesman}}</ref> Австралия, казва тя през 2004 г., е „културна пустош“; австралийският премиер Джон Хауърд нарича нейната реплика покровителствена и снизходителна. <ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/australiaandthepacific/australia/1452851/Oz-outrage-at-Germaine-Greers-attack-on-cultural-wasteland.html|title=Oz outrage at Germaine Greer's attack on 'cultural wasteland'|last=Squires|first=Nick|date=28 January 2004|work=The Daily Telegraph|last2=Davies|first2=Caroline}}</ref> След като получава хонорар в размер на 40 хил. британски лири, <ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/media/2005/jan/12/bigbrother.broadcasting|title=Greer walks out of 'bullying' Big Brother|last=Gibson|first=Owen|date=12 January 2005|work=The Guardian}}</ref> тя напуска къщата на ''Big Brother VIP'' на шестия ден през 2005 г., тъй като, както тя пише, това е мизерен „фашистки затворнически лагер". <ref>Greer, Germaine (16 January 2005). [https://www.thetimes.co.uk/article/germaine-greer-filth-56ttn2h6nwp "Filth!"] ''The Sunday Times''; [[Sarah Lyall|Lyall, Sarah]] (20 January 2005). [https://www.nytimes.com/2005/01/20/arts/television/germaine-greers-orwellian-ordeal-on-big-brother.html "Germaine Greer's Orwellian Ordeal on 'Big Brother'"], ''[[The New York Times]]''.</ref> <ref name="Greer12Jan2005">{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/culture/3634824/Why-I-said-yes-to-Big-Brothers-shilling.html|title=Why I said yes to Big Brother's shilling|last=Greer|first=Germaine|date=12 January 2005|work=The Daily Telegraph}}</ref> [[Кевин Ръд]], по-късно австралийски премиер, ѝ казва да си завре чорап през 2006 г., когато в колонка за смъртта на австралиеца [[Стив Ъруин]], звезда от ''„Ловецът'' на ''крокодили“'', тя стига до заключението, че животинският свят е „най-сетне си отмъсти“. <ref>{{Cite news|url=http://www.theage.com.au/news/National/Greer-draws-anger-over-Irwin-comments/2006/09/06/1157222168676.html|title=Greer draws anger over Irwin comments|date=6 September 2006|work=The Age}}; {{Cite news|url=https://www.theguardian.com/australia/story/0,,1865124,00.html|title=That sort of self-delusion is what it takes to be a real Aussie larrikin|last=Greer|first=Germaine|date=5 September 2006|work=The Guardian}}.</ref> Тя критикува роклята на [[Мишел Обама]] в изборната нощ през 2008 г. ,{{Sfn|Kleinhenz|2018|p=357}} а през 2012 г. посъветва първата жена министър-председател на Австралия [[Джулия Гилард]] да смени кройката на саката си, защото има „голям гъз“. <ref>{{YouTube|vM0_gZaOj_w|Germaine Greer}}, ''[[Въпроси и отговори (австралийско токшоу)|Q&A]]'', 2012</ref>
 
== Архив на Джърмейн Гриър ==
 
== Избрани творби ==
*(1963). ''The development of Byron's satiric mode'' (MA). University of Sydney. hdl:2123/13500.
 
*(1968). ''The Ethic of Love and Marriage in Shakespeare's Early Comedies'' (PDF) (PhD thesis). University of Cambridge. EThOS uk.bl.ethos.599683.
*(1970). ''The Female Eunuch''. London: MacGibbon & Kee.
*(1979) as Rose Blight. ''The Revolting Garden''. HarperCollins.
*(1979). ''The Obstacle Race: The Fortunes of Women Painters and Their Work''. London: Martin Secker and Warburg.
*(1984). ''Sex and Destiny: The Politics of Human Fertility''. London: Harpercollins.
*(1986). ''Shakespeare''. Oxford: Oxford University Press (Past Masters series).
*(1986). ''The Madwoman's Underclothes: Essays and Occasional Writings''. London: Picador.
*(1988), ed. ''Kissing the Rod: An Anthology of Seventeenth Century Women’s Verse''. London: Farrar, Straus and Giroux.
*(1989). ''Daddy, We Hardly Knew You''. New York: Fawcett Columbine.
*(1989) with Susan Hastings, Jeslyn Medoff, Melinda Sansone (eds.). ''Kissing the Rod: An Anthology of Seventeenth Century Women's Verse''. London: Farrar, Straus and Giroux.
*(1989) (ed.). ''The Uncollected Verse of Aphra Behn. London: Stump Cross Books.
*(1990) with Ruth Little (eds.). ''The Collected Works of Katherine Philips: The Matchless Orinda'', Volume III, ''The Translations''. London: Stump Cross Books.
*(1991). "The Offstage Mob: Shakespeare's Proletariat", in Tetsuo Kishi, Roger Pringle, and Stanley Wells (eds.). ''Shakespeare and Cultural Traditions''. Newark: University of Delaware Press, pp.&nbsp;54–75.
*(1991). ''The Change: Women, Ageing and the Menopause''.
*(1994). "Macbeth: Sin and Action of Grace", in J. Wain (ed.). ''Shakespeare: Macbeth''. London: Macmillan, pp.&nbsp;263–270.
*(1995). ''Slip-Shod Sibyls: Recognition, Rejection and the Woman Poet''.
*(1997) with Susan Hastings (eds.). ''The Surviving Works of Anne Wharton''. London: Stump Cross Books.
*(1999). ''The Whole Woman''. London: Doubleday.
*(2000). ''John Wilmot, Earl of Rochester''. London: Northcote House Publishers.
*(2001) (ed.). ''101 Poems by 101 Women''. London: Faber & Faber.
*(2003). ''The Boy''. London: Thames & Hudson.
*(2003). ''Poems for Gardeners''. London: Virago.
*(2004). ''Whitefella Jump Up: The Shortest Way to Nationhood''. London: Profile Books (first published 2003 in ''Quarterly Essay'').
*(2007). ''Shakespeare's Wife''. London: Bloomsbury.
*(2007). ''Stella Vine''. Oxford: Modern Art Oxford.
*(2008). "Shakespeare and the Marriage Contract", in Paul Raffield, Gary Watt (eds.). ''Shakespeare and the Law''. London: Bloomsbury, pp.&nbsp;51–64.
*(2008). ''On Rage''. Melbourne: Melbourne University Press.
*(2011) с Phil Willmott. ''Lysistrata: The Sex Strike: After Aristophanes''. Samuel French Limited.
*(2013). ''White Beech: The Rainforest Years''. London: Bloomsbury.
*(2018). ''On Rape''. Melbourne: Melbourne University Press.
 
=== ПрепраткиИзточници ===
 
[[Категория:Родени през 1939 година]]