Васил Караконовски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м ненужен троен интервал
Редакция без резюме
Ред 29:
 
== Биография ==
Родство:Роден брате през 1840 г. в [[Ловеч]] в семейството на търговец. Негови братя са [[Маринчо Караконовски]] - български търговец и дарител, брати [[Борис Караконовски]] – български историк, етнограф и картограф.
Васил Караконовски е роден през 1840 г. в Ловеч в семейството на търговец. Остава от малък сирак. Първоначално образование получава в Ловеч. Със съдействието на чичо си заминава за [[Белград]], където завършва [[гимназия]]. През 1859 г. заминава за [[Русия]] и с помощта на Славянския благотворителен комитет завършва медицина в [[Московски университет|Московския университет]].
 
Васил Караконовски е роден през 1840 г. в Ловеч в семейството на търговец. Остава от малък сирак. Първоначално образование получава в Ловеч. Със съдействието на чичо си заминава за [[Белград]], където завършва [[гимназия]]. През 1859 г. заминава за [[Русия]] и с помощта на Славянския благотворителен комитет завършва медицина в [[Московски университет|Московския университет]].
През 1864 г. по препоръка на [[Иван Аксаков]] и графиня Булдова е назначен за лекар на Руското посолство в [[Цариград]]. Установява връзки с посланика [[граф Игнатиев]], печели доверието на дипломатическите среди и благосклонността на турските власти. Подпомага българи за обучение в Русия и укриване на преследвани от турската власт. Лекар на [[Руско консулство в Солун|руското консулство в Солун]]. Открито афишира стремежа на българския народ за самостоятелна българска църква. Работи за преориентирането на руската политика по българския църковен въпрос. За тази дейност е поставен под домашен арест.
 
През 1864 г. по препоръка на [[Иван Аксаков]] и графиня Булдова е назначен за лекар на Руското посолство в [[Цариград]]. Установява връзки с посланика [[граф Игнатиев]], печели доверието на дипломатическите среди и благосклонността на турските власти. Подпомага българи за обучение в Русия и укриване на преследвани от турската власт. Лекар е на [[Руско консулство в Солун|руското консулство в Солун]]. Открито афишира стремежа на българския народ за самостоятелна българска църква. Работи за преориентирането на руската политика по българския църковен въпрос. За тази дейност е поставен под домашен арест.
През [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] е на служба в Канцеларията на княз [[Владимир Черкаски]] за уреждане на гражданските дела в новоосвободените български земи. Алармира Главния щаб на руската армия за турските зверства в хода на [[Ловеч (битка)|битката за Ловеч]]. Работи в канцеларията на руския посланик в Цариград, [[Нелидов|А.И. Нелидов]]. Управител и лекар в руската болница в Цариград.
 
Още в 1867 г. той е наречен „покровител на българския народ“ в писмо на дякон Павел от руското консулство в Солун до Стефан Веркович. Когато в началото на 70-те години е на служба в руското консулство в Солун, чрез него се правят анонимни дарения за българския параклис „Св. Кирил и Методий“. На сватбата му с дъщерята на [[Иван Хаджилазаров]] през ноември 1872 г. (след [[Българска схизма|схизмата]]) литургията е отслужена не само от „православен патриаршески свещеник“, но и от „схизматичния архимандрит Иларион“ от Зографския манастир, което прави „болезнено“ впечатление на гърците.<ref>{{Цитат книга|last=Константинова|first=Юра|title=Българите в османския Солун|url=https://www.solunbg.org/images/Publikatsii/2020/Osmanskiat_Solun_3-1.pdf|year=2020|publisher=Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките|location=София|isbn=978-619-7179-12-5|pages=39–40}}</ref>
Народен представител в Първото [[Велико народно събрание]]. Член на делегацията, която в двореца [[Ливадия (дворец)|Ливадия]] връчва на [[Александър I Батенберг]] акта на Великото Народно събрание за избора му за [[Княз]] на [[Княжество България]].
 
През [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] е на служба в Канцеларията на княз [[Владимир Черкаски]] за уреждане на гражданските дела в новоосвободените български земи. Алармира Главния щаб на руската армия за турските зверства в хода на [[Ловеч (битка)|битката за Ловеч]]. Работи в канцеларията на руския посланик в Цариград, [[Нелидов|А.И. Нелидов]]. Управител и лекар в руската болница в Цариград.
Васил Караконовски е автор на статии с медицинска тематика във в. „[[Время (вестник)|Время]]“ (1865-1866) и преводи от руски език в „[[Цариградски вестник]]“ (1854-1858). Дарява на Ловешка община предмети, свързани с националноосвободителните борби на българския народ.
 
Народен представител в Първото [[1 Велико Народно събрание|Първото велико народно събрание]]. Член на делегацията, която в двореца [[Ливадия (дворец)|Ливадия]] връчва на [[Александър I Батенберг]] акта на Великото Народнонародно събрание за избора му за [[Князкняз]] на [[Княжество България]].
Провъзгласен за [[Почетен гражданин на Ловеч]] на 4 януари 1903 г. „За заслуги като първенствуващ борец за духовно и политическо освобождение на българския народ“.
 
Васил Караконовски е автор на статии с медицинска тематика във в. „[[Время (вестник)|Время]]“ (1865-1866) и преводи от руски език в „[[Цариградски вестник]]“ (1854-1858). Дарява на ЛовешкаЛовешката община предмети, свързани с националноосвободителните борби на българския народ.
На негово име е наречена улица в града.
 
Провъзгласен за [[Почетенпочетен гражданин на Ловеч]] на 4 януари 1903 г. „За заслуги като първенствуващ борец за духовно и политическо освобождение на българския народ“.
Родство: брат [[Маринчо Караконовски]] - български търговец и дарител, брат [[Борис Караконовски]] – български историк, етнограф и картограф.
 
На негово име е наречена улица в града.
 
== Източници ==
Line 51 ⟶ 53:
 
{{СОРТКАТ:Караконовски, Васил}}
{{Портал|Биографии|България|Македония}}
[[Категория:Български лекари]]
[[Категория:Български общественици]]