Дуктилност: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 151.237.39.18 (б.), към версия на ShockD
Етикет: Отмяна
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 5:
В строителното инженерство, под дуктилност често се разбира адаптивността на конструкцията да развива пластични деформации, като в същото време разсейва сеизмична енергия.
 
Дуктилността може да се окачестви като опънът на пречупване <math>\varepsilon_f</math>, което е деформацията, при която образецът се счупва по време на униаксилен тест на опън. Друга често използвана мярка е намаляването на областта на пречупване <math>q</math>.<ref name="dieter">Dieter, G. (1986) ''Mechanical Metallurgy'', McGraw-Hill, ISBN 978-0-07-016893-0</ref> Дуктилността на [[стомана]]та варира в зависимост от [[Легирана стомана|легиращите съставки]]. Повишаването Понижаването

на нивата на [[въглерод]]а увеличава дуктилността. Много пластмаси и [[Аморфна структура|аморфни тела]] също са дуктилни.
 
Температурата на преход между чупливост и дуктилност на даден метал е температурата, при която енергията на счупване преминава под определена стойност (за стомани обикновено 40 J<ref>John, Vernon (1992). ''Introduction to Engineering Materials'', 3rd ed. New York: Industrial Press. ISBN 0-8311-3043-1.</ref>). Тази температура е важна, тъй като щом веднъж материалът се охлади под нея, той става много по-склонен да се строши при удар, вместо да се огъне или деформира. Въпросната температура трябва да се взима предвид при избирането на материали, които ще бъдат подлагани на механично напрежение, особено при строителството в сеизмично активни райони. У някои материали преходът е много по-рязък, отколкото у други. Най-точният метод за измерване на температурата на преход е чрез ударни тестове.