Уикипедия

Ньойски договор: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Етикет: Отменени
м Премахнати редакции на 79.66.144.85 (б.), към версия на Алиса Селезньова
Етикет: Отмяна
Ред 93:
България няма право да притежава модерна военна техника, флот и авиация, а задължителната военна служба е отменена. Сухопътните сили и [[полиция]]та не трябвало да надминават 33 000 души.
 
=== Репарации ===
=== Финансови репарации ===
[[Финансовите репарацииРепарации]]те, които България трябва да изплати на съюзниците според Ньойския договор, са в размер на 2,25 милиарда [[Златен франк|златни франка]]. Те трябва да се изплащат на шестмесечни вноски на Репарационната комисия, създадена с [[Версайски договор|Версайския договор]], която от своя страна ги преразпределя между съюзниците. Първото плащане трябва да бъде направено на 1 юли 1920 година, а последното – на 1 януари 1958 година. През първите две години [[лихва]]та върху репарациите е 2%, а през следващите години – 5%. В сумата на репарациите са включени и евентуални финансови претенции към България от страна на нейните съюзници във време на война. Създадена е възможност Репарационната комисия да отлага или намалява плащанията, в зависимост от възможностите на България.<ref name="нд-2">{{cite web | url = http://wwi.lib.byu.edu/index.php/Section_II_-_PART_VII,_REPARATION,_ARTICLES_121_-_176| title = Section II – PART VII, REPARATION, ARTICLES 121 – 176| work = Treaty of Neuilly| accessdate = 22 септември 2009}}</ref>
[[Файл:Protests against Treaty of Neuilly-sur-Seine 1929.jpg|мини|Демонстрация срещу Ньойския договор, 10 г. след подписването]]
 
Ред 138:
|}
 
В допълнение, ако [[Междусъюзническа контролна комисия|Междусъюзническата контролна комисия]] прецени, че това няма да бъде сериозна пречка за стопанския живот в страната, България трябва да доставя на Кралството на сърби, хървати и словенци по 5000050 хиляди тона [[въглища]] в продължение на 5 години, като компенсация за щети, нанесени на сръбските каменовъглени мини.<ref name="нд-2"/>
 
== Изпълнение ==
Ред 144:
България трябва да сведе войската си до 20 хил. души, жандармерията – на 10 хил., пограничната стража – на 3 хил. души, без право на тежко въоръжение. Редовната наборна войска се замества с платена наемна.
 
=== Репарации ===
=== Финансови репарации ===
Установената с Ньойския договор сума на репарациите от 2,25 милиарда златни франка е огромна за възможностите на българската икономика и държавен бюджет. Тя представлява 22 % от цялото национално богатство по оценки за 1911 година, като по този показател репарациите са по-тежки от наложените на [[Германия]] с Версайския договор. Вноските по тяхното изплащане възлизат на 55 % от целия държавен бюджет по това време. Невъзможността за изплащане на репарациите е известна още при сключването на Ньойския договор, поради което той предвижда тяхната бъдеща преоценка.{{hrf|Аврамов|2007|293 – 304}}
 
Сред основните задачи на Междусъюзническата контролна комисия през първите години от нейното съществуване е да извърши оценка на платежоспособността на България с оглед на действително преоценяване на репарациите. Този процес продължава до началото на 1923 година и създава значителна несигурност в стопанския живот на страната, като има значителен принос за обезценяването на [[лев]]а. През този период България изплаща значителни суми, изпълнява задълженията си в натура към съседните страни.{{hrf|Аврамов|2007|293 – 304}}
 
На 21 март 1923 година българското правителство и Междусъюзническата комисия подписват споразумение, променящо изцяло структурата на репарационния дълг и отлагащо неговото изплащане. Преговорите са водени лично от министър-председателя [[Александър Стамболийски]], който се стреми да използва сключването на относително благоприятно споразумение в течащата по онова време предизборна кампания. Макар че е постигнат пробив в системата на репарациите и че дългът на практика е намален значително, споразумението предизвиква силно недоволство сред българската общественост, която очаква по-големи отстъпки. Споразумението среща съпротива и във [[Франция]], главно поради опасенията, че създава неблагоприятен прецедент по отношение на репарационния дълг на [[Германия]], но, след успеха си на изборите, Александър Стамболийски отказва да преразглежда неговите условия, в което среща и подкрепата на [[Великобритания]].{{hrf|Аврамов|2007|374 – 379}}
 
Според споразумението репарационният дълг е разделен на 2 части. Транш Б в размер на 1,7 милиарда франка става безлихвен и изискуем след 1953 година. Останалите 550 млнмилиона франка трябва да бъдат изплатени до 1983 година, като през първите 12 години се плащат само лихви, а изплащането на главницата започва от 1935 година. През първите години вноските са намалени до поносимото ниво от 27,5 милиона франка годишно.{{hrf|Аврамов|2007|293 – 304}}
 
Първото плащане по новото споразумение е направено на 1 октомври 1923 година. През следващите няколко години дългът е обслужван редовно, като сумата на репарациите не надхвърля 3,8 % от износа, а ако се включат и другите плащания по договора – 6,6 % от износа. Изплащането на репарациите се облекчава и от обезценяването на предвоенните външни дългове. Така обслужването на всички външни дългове (довоенни и репарационни) през 1926 година възлиза на 19,5 % от бюджета при 28,5 % през 1914 година. За периода 1919 – 1929 година България изплаща общо 186,4 милиона златни франка задължения по Ньойския договор.{{hrf|Аврамов|2007|293 – 304}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Ньойски_договор“.