Филип Солерс: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м шаблон lang|fr; козметични промени
→‎Биография и творчество: Коригирах две граматически грешки.
Ред 36:
Първият му роман, ''Странна самота'' (1958), получава хвалебствени слова от [[Франсоа Мориак]] и [[Луи Арагон]].
 
Автор е на над седемдесет романиромана и есета, сред които „Драма“, „Числености“, „Закони“, „Рай“, „Жени“, „Портрет на играч“, „Абсолютно сърце“, „Празникът във Венеция“, „Тайната“,“ Студио“, „Теория на изключенията“, „Войната на вкуса“, „Страст фикс“, „Възхвала на безкрая“, „Покер“.
 
Интересът на Солерс към китайската цивилизация заема централно място в творчеството му. През 60-те години той учи китайски език и китайски идеограми присъстват в някои от творбите му, като романа „Числености“.
Ред 42:
В „Рай“ (1981), едно от големите произведения на литературата на ХХ век, Солерс създава нова форма на роман, където текстът спира да следва логиката на пунктуацията и поема към ред на музикални последователности и словесен ритъм на полифонична музика, водещи до символично и окончателно освобождаване от границите на субекта.
 
През 1983 г. публикува романа „Жени“, който анализира политическите и художествени превратности в историята на XX век, чрез приключенията на американски журналист. Властта и сексуалността са изследвани и експонирани с тезата на автора: „Светът принадлежи на жените. Тоест на смъртта. По този въпрос всички лъжат.“Романът се превръща бързо в бестселър и преведен на много езици.
Романът се превръща бързо в бестселър и преведен на много езици.
 
[[Файл:Philippe Sollers et Pierre Nora.JPG|мини|260px|Филип Солерс и Пиер Нора (вдясно) през 2011 г.]]
Line 52 ⟶ 51:
През 2007 г. публикува ''Истински роман, мемоари''.
 
През 2016 г. Солерс публикува романа ''Движение'', в който за епиграф използва цитат от Хегел: „Истината е движението на себе сеси в самата себе си.“ В същността на този роман е философията и биографията на Хегел като своеобразен опит за преосмисляне на времето и историята.
 
[[Ролан Барт]] в книгата си ''„Писателят Солерс“''(1979) изследва неговия стил, език и философия.