Картинг: Разлика между версии

През 30-те години в [[САЩ]] сред младежите били много популярни състезанията с колички без двигател. Счита се че първите, решили да поставят двигател в тези колички и да ги модифицират, били военните летци в САЩ, малко след [[Втората световна война]]. Те построили малки колички, поставили в тях мотоциклетен двигател и си организирали състезания на самолетна писта.

[[Файл:Bundesarchiv Bild 183-B1007-0016-001, 5. Berliner K-Wagen-Rennen.jpg|мини|ляво|300п|Състезание с картинг по улиците на Източен Берлин, октомври 1963 годинаг.]]

В началото на [[1957]] година Бил Роулс, Дафи Ливингстън и Рой Десброу ({{lang|en|Bill Rowles, Duffy Livingstone, Roy Desbrow}}) създават компанията ''Go-Kart Company'', за производство на картинги. Бизнесът им започналзапочва много успешно, така че по-късно през годината закупуват терен от 5 [[акр]]а, на който биле построенпостроена първата писта за картинг състезания. По същото време Ингълс създава своя компания за производство на картове – ''Ingels-Borelli''.

Благодарение на простия дизайн и сравнително ниската му цена (100 – 200 щ.д.) картингът придобива голяма популярност. През 1962 година обаче, бумът в производството на картове завършва. Броят на фирмите, които произвеждалипроизвеждат картове, намалява драстично. Картовете стават по-мощни, по-съвършени, а оттам и по-скъпи.

На мястото на рамата от обикновени водопроводни тръби, се появява рама от специални усилени тръби, произведени от високоякостни сплави. Повишението на мощността и по-високата скорост, води до необходимостта да се мисли за по-голяма безопасност на пилотите. Както и в другите моторни спортове, тези изисквания стават причина за намаляването на производителите и оставането в бранша само на професионалисти.

* '''2-тактов двигател''' – аналог на мотоциклетен двигател, но сглобяван и настройван от картинг специалисти. Производители са компании като: „IAME“, „Parilla“, „Comer“, „TM“, „Вортекс“ (Vortex) и „Rotax“. Тези двигатели развиват мощност от 16 к.с. до 35 к.с. за едноцилиндров двигател 100 см² и достига до 90 к.с. за двуцилиндровия с обем 250 см². По света най-популярната категория е с картове, снабдени със 100 см² двигател от така наречениятнаречения вид „Touch-and-Go“, и 125 см² картове от същия вид. 100-кубиковите 2-цилиндрови двигатели развиват около 20 000 оборота/мин на пистата (във [[Формула 1]] развиват също толкова) и над 30 000 на стенд. Почти всички съвременни модели са с водно охлаждане с принудителна циркулация, но преди време са доминирали тези с въздушно охлаждане.

* '''4-тактов двигател''' – произвеждат се от фирми като „Briggs & Stratton“, „Tecumseh“, „Kohler“, „Robin“, „[[Хонда]]“ и ванкеловия Aixro. Обикновено са с мощност от 15 до 48 к.с., развиващи до 11 000 об/м, и произвеждани специално за картинг.

* в най-големите класове състезателни картове се поставя скоростна кутия и [[съединител]]. Предаването на движението към задната ос отново става с верижна предавка. В зависимости от класа, са разрешени от две до шест предавки. Съединителят се управлява посредством лост, разположен отляво на волана, и се използва единствено при тръгване и спиране; лостът за превключване на предавките е разположен отдясно на волана. Скоростните кутии са последователни, което означава, че скоростите се сменят с 2-посочно движение – напред се включва на по-ниска скорост, а назад се включва на по-висока. най-съвременнитеСъвременните картове разполагат с електронно управляеми скоростни кутии, при които скоростите се сменят с бутони на волана.