Михаил Манзурски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м ненужен двоен интервал
Редакция без резюме
Ред 7:
| портрет-описание =
| роден-място = [[Разлог|Мехомия]], [[Османска империя]]
| починал-място = [[Разлог|Мехомия]], [[Османска империя]]
| вложки = {{Личност/Учител
| предмет =
Ред 21:
 
== Биография ==
Михаил Манзурски е роден в 1779 година в [[Разлог|Мехомия]], в [[Османска империя|Османската империя]], в семейството на учителя [[Йосиф Манзурски]]. Брат е на Илия Манзурски (около 1800 - ?), учител в килийно училище в родния си град след 1835 година, а негов син е [[Иван Попмихайлов]], който също е учител. В 1814 година баща му почива и Михаил е отгледан от своя роднина митрополит [[Филотей Самоковски]]. В 1819 година завършва училището в [[Самоков]] и в 1819 година Филотей Самоковски го завежда в [[Зографски манастир|Зографския манастир]], където Михаил учи гръцки и турски. В 1822 година става учител в Мехомия. Приема свещенически сан в 1828 година и е назначен за архиерейски наместник на [[Разлог (област)|Разлога]], като продължава да работи и като учител. Манзурски е сред инициаторите за построявена на църквата „[[Свети Георги (Разлог)|Свети Георги]]“ в 1834 година и на училището към нея в 1835 година.<ref name="Разложки светилници">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://razlog-bg.com/vestnici/daskalov.pdf | заглавие = Родът Даскалови. Шест поколения просветители Даскалови | достъп_дата = 24 януари 2015 | фамилно_име = | първо_име = | дата = 15 юни 2005 | труд = Разложки светилници, стр. 1 | издател = Инициативен комитет - гр. Разлог | цитат = | език = }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110911093716/http://www.razlog-bg.com/vestnici/daskalov.pdf |date=2011-09-11 }}</ref> Манзурски превежда документи от гръцки и турски и се занимава с лечителство. Спомоществовател за „Общое землеописание“ на [[Константин Фотинов]] (1843) и „Историята на слов. болг. народ“ на [[Петър Сапунов]] (1844).<ref>Българската възрожденска{{Възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. |392.}}</ref>
 
В 1864 година властите решават да омъжат дъщеря му за турчин, но баща ѝ веднага я омъжва за българин. Подложен е на мъчения, от които умира.<ref>{{ЕПК|1|545}}</ref>