Вениамин Мачуковски: Разлика между версии

| починал-място = [[Цариград]], [[Османска империя]]

Роден е в 1847 година в гевгелийското село [[Мачуково]], тогава в Османската империя, днес Евзони, Гърция. Учи в родното си село и в гръцки училища в [[Енидже Вардар]] и [[Солун]]. Ръкоположен е за [[йеродякон]] в [[Зографски манастир|Зографския манастир]]. През 1861 година се присъединява към [[Униатско движение|Униатското движение]] и от 1862 до 1864 година преподава в Българското униатското училище в Солун, а през 1865 година преподава в училището към униатската църква „[[Св. св. Петър и Павел (католическа църква в Енидже Вардар)|Св. св. Петър и Павел]]“ в [[Енидже Вардар]]. Получава богословско образование в [[Одеса]] между 1866-1868 година, където се среща с [[Георги Раковски]] и става негов привърженик. Връща се в Македония и през 1869 г. е учител в родното си село, а след това в Солун и [[Кукуш]]. През 1870 г. преминава към Екзархията и става член на [[Солунска българска община|Солунската българска община]].<ref>Българската възрожденска{{Възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.|409.}}</ref> През 1871 година след официалното признаване на [[Българска екзархия|Екзархията]] Мачуковски заминава за [[Цариград]], където става директор на вестник „[[Източно време]]“, сътрудничи на гръцките вестници „Траки“ и „Фили“. Екзархийската управа го изпраща да учи в [[Московска духовна семинария|Духовната семинария]] в [[Москва]], но там Вениамин постъпва в Историко-филологическия факултет на [[Московски университет|Московския университет]].<ref>[http://ia700305.us.archive.org/20/items/lichnidielaispo00salggoog/lichnidielaispo00salggoog.pdf Салгънджиев, С. Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда. Пловдив, 1906, с. 35]</ref> В Русия поддържа връзки с видни български дейци, като [[Райко Жинзифов]], [[Константин Станишев (просветен деец)|Константин Станишев]] и др., но се разболява и се връща обратно в Македония през 1872 година. Става учител в Кукуш,<ref>Маринов, Чавдар. За лъжите на македонизма и митовете на българщината в Македония, Критика и хуманизъм, брой 12/2001 г.</ref> и решава да издаде „Българска граматика на македонското наречие“.<ref>[http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=481:-70-xix-&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 „Обявление“, вестник „Право“, Цариград 16 август 1872 г., Цочо Билярски - ПЕТКО РАЧЕВ СЛАВЕЙКОВ И СКАНДАЛА ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС В БЪЛГАРСКИЯТ ВЪЗРОЖДЕНСКИ ПЕЧАТ ПРЕЗ 70-ТЕ ГОДИНИ НА XIX В.]</ref> Причините според Мачуковски са, че: