Талантливият британски комедиограф Армандо Янучи описва възможно най-гротескно смъртта на съветския лидервожд и объркаността на неговото обкръжение. Действието започва, с това как [[Сталин]] слуша радиопредаването от концерта на класическа музика, след предаването той иска сутринта да му пратят записа от концерта. Обаче концертът се е свирел на живо без никакъв запис; изплашените музиканти свирят отново концерта и пращат плочата. Но заедно с плочата вождът получава писмо от пианистката, тя го проклина за репресиите върху роднините ѝ. Сталин получава удар, той умира в рамките на няколко часа, а през цялото това време около него се суетят уплашените членове на Политбюро, които трябва да приемат трудните решения и да обуздават буйството на Василий, синът на Сталин. Хората, които идват на погребението от цялата страна, както през „Кървавата неделя“, са застреляни от войници. На церемонията за сбогуване присъстват най-високите църковни санове. Сред обърканите васали-партийци започва отчаяна борба за креслото на наследника – битка за власт, в която всички средства са добри. Единият лагер е представен от глуповатия позьор Маленков, зад чийто гръб стои злодеят женкар [[Берия]]. В другия лагер е хитрият интригант и палячо [[Хрушчов]], който въвлича в интригата отрупания с ордени маршал [[Жуков]].
