География на Иран: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 35:
== Природа ==
=== Географско положение, брегове ===
Иран е разположен в източните райони на Предноазиатските планини, като заема голями участъци от западните райони на [[Иранската планинска земя|Иранската планинска земя]] и югоизточните части на [[Арменска планинска земя|Арменската планинска земя]]. Общата дължина на бреговата линия на страната е 2110 km. Иранското крайбрежие на [[Каспийско море]] е низинно с множество пясъчни коси (Меанкале и др.), а бреговете на [[Персийски залив|Персийския]] и [[Омански залив|Оманския заливи]] на [[Арабско море]] са предимно ниски, обрасли с мангрова растителност.<ref name="bse"/>
=== Релеф ===
Ред 41:
=== Геоложки строеж, полезни изкопаеми ===
Територията на Иран е разположена предимно в пределите на Алпийската геосинклинална (нагъната) област. Древните метаморфни скали образуват байкалския фундамент, върху който заляга дислоцирания през алпийската орогенеза палеозойско-триасов платформен чехъл, изграден от плитководни морски, лагунни и континентални наслаги. През пермския период на северозапад се е обособило Загроското огъване, запълнено с мощни серии, залягащи съгласувано с морски мезозойски и кайнозойски седименти. От края на късния триас на територията на Иран започва развитието на алпийския етап, характеризиращ се с няколко фази на нагъвания (през кредата, еоцена и олигоцена) със съпътстващи интрузии, локални метаморфози и вулканична дейност. В края на триаса и началото на юрата са се наслагали въгленосни пластове, а в средата и края на юрата – варовици и евапорити. През кредата и ранния палеоген са се отложили мергели и рифови варовици, а покрай разломите възникват огъвания с интензивно натрупване на сложно дислоцирани варовиково-силициеви и вулканични скали и внедряването на серпентинизирани ултраосновни магматити. През еоцена в централните части на Иран и по южните склонове на Елбурс има интензивен вулканизъм. През олигоцена започва формирането на основните падини и натрупването на моласа. В крайните северни части възниква Пределбурското моласово огъване, откриващо на повърхността в Южнокаспийската падина. През неогена и антропогена покрай разломите се образуват големите вулкани Дамаванд, Сехенд и Себелан.<ref name="bse"/>
Иран е богат на нефт (запаси около 7,5 млрд. т) и газ (над 6000 млрд. m³), като крупните находища са свързани със Загроското огъване. Залежите на каменни въглища са свързани главно с долно- и средноюрските наслаги и са привързани към Елбурс и централните части на Иран. Има също железни (560 млн. т) и хромови (60 млн. т) руди, редки елементи, полиметални и медни руди, боксити, сяра, антимон, барит. Огромните залежи от каменна сол са свързани с неогеновите седименти.<ref name="bse"/>
=== Климат ===
| |||