Теория на струните: Разлика между версии

'''Теория на струните''' (наричана и '''струнна теория''') е теория от [[Теоретична физика|теоретичната физика]]. За разлика от [[стандартен модел|стандартния модел]], изграден във [[Физика на елементарните частици|физиката на елементарните частици]], тя се стреми да обясни всички налични в природата сили и [[елементарни частици]] с други градивни елементи –— едноизмерниедномерни обекти (струни). По тази причина теорията на струните е в състояние да разрешава проблемите, възникващи от това, че [[квантова механика|квантовата механика]] разглежда елементарните частици като точкови частици {{lang|en|point particle}} без измерение. Очаква се струнната теория да разработи една разумна теория на [[квантова гравитация|квантовата гравитация]]. Нещо повече, предполага се, че струнната теория ще може да унифицира известните ни в природата сили: [[гравитация|гравитационна]], [[електромагнитно взаимодействие|електромагнитна]], [[силно ядрено взаимодействие]] и [[слабо ядрено взаимодействие]], като ги опише с един набор от уравнения.

Теория на струните разглежда не само едноизмерниедномерни струни, но и многоизмернимногомерни обекти. Тя предполага съществуването на 10десет или 11единайсет измерения на [[пространство-време]]то, в противовес на класическите 4четири измерения (пространствени –— x, y и z, и време t).

Основната идея на всички струнни теории е, че основните градивни частици на действителността представляват струни със свръхмикроскопични размери (вероятно с [[дължина на Планк|дължината на Планк]] –— около 10^-35 м), които трептят със специфични [[резонанс|резонансни честоти]]. Така всяка частица трябва да се възприема като микроскопичен едноизмеренедномерен трептящ обект, вместо като точка без измерение. Този обект може да трепти в различни режими (както струните на китарата могат да възпроизвеждат различни тонове), като всеки режим на трептене е различна елементарна частица ([[електрон]], [[фотон]] и др.). Струните могат да се делят и да се сливат, което е еквивалент на това частици да поглъщат или излъчват други частици, подобно на [[ядрена реакция|ядрените реакции]] между елементарни частици.

Теорията на струните разглежда както отворени струни, които имат две определени крайни точки, така и затворени струни, чиито краища се съединяват. Тези два типа се държат по различен начин, генерирайки два различни спектъра. Така например в повечето струнни теории един от режимите на затворена струна е [[гравитон]]ът, а един от режимите на отворена струна е [[фотон]]ът. Тъй като двата края на отворена струна винаги могат да се съединят, то няма теория на струните без затворени струни. Най-ранната фаза в развитието на теорията на струните  включва само [[бозон]]и  и при достатъчно ниски енергии описва теория на квантовата гравитация. Бозонната теория обаче има някои ограничения. Както самото име предполага, спектърът от частици на тази теория обхваща само бозони – — частици като фотона, които грубо казано са съставляващи на радиацията (излъчването), но не и на материята, която е съставена от [[фермион]]и. Теории на струните, които включват и фермиони са познати като теории на суперструните. Съществуват няколко разновидности на тези теории (виж [[Теория на суперструните]]), но всички те представляват гранични случаи на една по-нова теория [[М-теория]]та.