Български земеделски народен съюз: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
народници е различно от народняци
Ред 28:
Учредителният конгрес на Българския земеделски съюз (името БЗНС е утвърдено няколко години по-късно) се провежда на 28 – 30 декември 1899 година в Плевен, а лидер на новата организация става Янко Забунов. Съюзът разширява влиянието си в условията на разрастващата се политическа криза около десятъка, като някои негови активисти участват в [[Селски бунтове в България (1900)|Селските бунтове]] в началото на 1900 година.
 
Първоначално съюзът е създаден като професионална просветно-икономическа организация по модела на Учителския съюз. За запазването на профсъюзния му характер се застъпват много от първоначалните му дейци, които са народняци[[Народничество|народници]] и социалисти, но не след дълго превес взима групата около [[Димитър Драгиев]], първият идеолог на българския [[аграризъм]], която се стреми към превръщането на организацията в партия, така че да използва демократичните механизми за защита на интересите на селското съсловие. Третият конгрес през 1901 година взема решение Съюзът да издигне свои кандидати в предстоящите парламентарни избори, което довежда до напускането на много народняцинародници.{{hrf|Даскалов|2014|305 – 306}}
 
През следващите години БЗНС излъчва по няколко депутати, които обаче остават сравнително пасивни, докато съюзът се концентрира върху организационното си и идеологическо изграждане. Важна роля в този процес играят Димитър Драгиев и младият публицист [[Александър Стамболийски]], който развива собствена интерпретация на аграризма, наричана „съсловна теория“. Според нея с постигането на [[либерална демокрация]] политическите парти са изживели ролята си и ще бъдат заменени от съсловни организации, представляващи отделни социални „съсловия“ – селяни, работници, занаятчии, търговци и т.н., като сред тях водеща роля трябва да играят селяните, които имат физическо и морално преимущество пред останалите. Други елементи на идеологията на БЗНС стават концепцията за „трудова поземлена собственост“ (размерите на поземлените владения трябва да позволяват обработването им от собственика), за [[кооперация|кооперациите]] като средство за преодоляване на недостатъците на дребната поземлена собственост и за „народовластието“ (форма на [[демокрация]], при която доминиращото селско съсловие налага интересите си над останалите, включително с елементи на [[пряка демокрация]]).{{hrf|Даскалов|2014|307 – 312}}