Български земеделски народен съюз: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
народници е различно от народняци |
||
Ред 28:
Учредителният конгрес на Българския земеделски съюз (името БЗНС е утвърдено няколко години по-късно) се провежда на 28 – 30 декември 1899 година в Плевен, а лидер на новата организация става Янко Забунов. Съюзът разширява влиянието си в условията на разрастващата се политическа криза около десятъка, като някои негови активисти участват в [[Селски бунтове в България (1900)|Селските бунтове]] в началото на 1900 година.
Първоначално съюзът е създаден като професионална просветно-икономическа организация по модела на Учителския съюз. За запазването на профсъюзния му характер се застъпват много от първоначалните му дейци, които са
През следващите години БЗНС излъчва по няколко депутати, които обаче остават сравнително пасивни, докато съюзът се концентрира върху организационното си и идеологическо изграждане. Важна роля в този процес играят Димитър Драгиев и младият публицист [[Александър Стамболийски]], който развива собствена интерпретация на аграризма, наричана „съсловна теория“. Според нея с постигането на [[либерална демокрация]] политическите парти са изживели ролята си и ще бъдат заменени от съсловни организации, представляващи отделни социални „съсловия“ – селяни, работници, занаятчии, търговци и т.н., като сред тях водеща роля трябва да играят селяните, които имат физическо и морално преимущество пред останалите. Други елементи на идеологията на БЗНС стават концепцията за „трудова поземлена собственост“ (размерите на поземлените владения трябва да позволяват обработването им от собственика), за [[кооперация|кооперациите]] като средство за преодоляване на недостатъците на дребната поземлена собственост и за „народовластието“ (форма на [[демокрация]], при която доминиращото селско съсловие налага интересите си над останалите, включително с елементи на [[пряка демокрация]]).{{hrf|Даскалов|2014|307 – 312}}
| |||