Уикипедия

Партизанско движение в България: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Да се слага етикет на членовете на БЗНС и др. леви партии - "просъветски" и "прокомунистически" е произволно, догматично и несериозно. Всички историци знаят, че земеделците са проанглийски, а не "просъветски". (нелегалното им радио е с английско финансиране). Освен това, се получава логически кръг - противоречие: хем земеделците и всички, които сътрудничат с комунистите са "прокомунистиччески", хем движението не е изцяло комунистическо,а"почти" . Етикирането изопачава грубо историческата истина.
Съжалявам, но "Всички историци знаят, че земеделците са проанглийски?" е просто абсурдно. Кои историци и кои земеделци? Земеделците са всякакви.
Етикет: Връщане
Ред 16:
'''Партизанското движение в България''' е организирано от [[БРП]] по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Обхваща периода от [[24 юни]] [[1941]] до [[9 септември]] [[1944]] г. Изразява се в партизански действия срещу държавната власт в България,<ref> Даскалов, Д., Политически убийства в новата история на България, ИК „Петър Берон“, С., 1999 г., с.147</ref> включително [[Бойни групи на БКП (1941 – 1944)|терористични нападения]]. Целта им е установяване на работническо-селска власт като форма на [[диктатура на пролетариата]]. По това време в страната е установен [[военно положение|военновременен режим]] наричан от някои автори "авторитарен монархически режим”, от други - “монархическа диктатура”, а от трети - “монархически тоталитарен режим”.<ref>Дончо Атанасов Даскалов, Цар Борис III: познатият и непознатият, Агато, 2001, ISBN 9548761599, стр. 195. "Едни автори употребяват термина " авторитарен монархически режим ” , други - “ монархическа диктатура ” , трети - “ монархически тоталитарен режим”".</ref>
 
Според отделни автори, партизанскотоПартизанското движение е съставено почти изцяло от просъветски и прокомунистически активисти{{hrf|Везенков|2014|454}} <ref>[http://books.google.com/books?id=HjSsAAAAIAAJ&pg=PA268&dq=history+of+bulgaria+during+world+war+two&hl=bg&ei=syEuTL3bA8X7lwf2w9FB&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=2&ved=0CC8Q6AEwAQ#v=onepage&q=history%20of%20bulgaria%20during%20world%20war%20two&f=false Bulgaria during the Second World War, Автор Marshall Lee Miller, Издател Stanford University Press, 1975, ISBN 0-8047-0870-3, стр. 195 – 196.]</ref>, като практически представлява въоръжено крило на БРП,{{hrf|Везенков|2014|301}} поне до лятото на 1943 г.<ref>Божилов, Иван, Грънчаров, Стойчо. История на България, стр.491, изд. „АБАГАР“, София, 1998 г.</ref> Във въоръжената дейност са привлечени много леви земеделци,<ref name="ReferenceB">Божилов, Иван, Грънчаров, Стойчо. История на България, стр.482, изд. „АБАГАР“, София, 1998 г.</ref> криминални елементи, както и активисти на лявото крило на македонското движение. Същевременно някои съюзници на комунистите в [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]], по-специално: повечето лидери на социалдемократите,<ref>Дертлиев, Петър. Ден първи – ден последен, ИК „Свят. Наука“, София, 1996 г.</ref> се отнасят отрицателно към партизанското движение, отхвърляйки неговата ефективност и целесъобразност.<ref name="шарланов">{{cite book | last = Шарланов | first = Диню | year = 2009 | title = История на комунизма в България. Том I. Комунизирането на България | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0543-4 | pages = 220}}</ref> Според някои автори, земеделците, особено тези от [[БЗНС|БЗНС „Пладне“]] масово навлизат в партизанското движение, тъй като БЗНС „Пладне“ е първата партия, която взема решение за въоръжена борба, още през 1940 г.,<ref name="ReferenceB"/><ref>Пантев, А.; Гаврилов, Б., 100-те най-влиятелни българи в нашата история, стр.262, издателство „Репортер“, София, 1997</ref> техният брой сред партизаните е малък.{{hrf|Везенков|2014|79}} Според някои автори, в сравнение с партизанските движения в съседните страни, българското се откроява с почти изцяло комунистическия си състав.{{hrf|Везенков|2014|79}}
 
Партизанското движение е подчинено на съветските интереси, като до нападението на Третия райх над СССР, комунистите водят агитация в полза на германо-съветското приятелство и на страните от [[Оста]].{{hrf|Везенков|2014|75, 79}} До навлизането на съветските войски в страната през септември 1944 г. движението не успява да придобие значими размери, но през следващите месеци играе важна роля като източник на кадри за администрацията и репресивния апарат на установяващия се [[Тоталитаризъм|тоталитарен]] режим.<ref name="вачков">{{cite | фамилия-част = Вачков | име-част = Даниел | автор-част-препратка = Даниел Вачков | заглавие-част = Пътят на комунистическата партия към властта (1939 – 1944) | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 93}}</ref>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Партизанско_движение_в_България“.