Камило Дзуколи: Разлика между версии

== Биография ==

Роден е през [[1957]] г. в [[Изео]], северна [[Италия]]. През [[1979]] г. е бил между основателите на италианския комитет „Рейгън президент“. Бил е избиран за зам. генерален секретар и член на Политическото бюро на [[Европейска народна партия|Европейската народна партия]] (ЕНП). От [[1986]] до [[1993]] г. бил е асистент на председателя на Европейския християндемократически съюз. От март [[2005]] до [[2007]] г. е бил министър-съветник в посолството на [[Суверенен Малтийски орден|Суверенния военен орден на св. Йоан от Ерусалим, Родос и Малта]] в България, а от 2007 г. до смъртта си е бил негов извънреден и пълномощен посланик<ref>[http://archive.is/zFzRt Камило Дзуколи: Симеон знаеше, че ще му е трудно като премиер], интервю на Мариела Балева, Pressadaily.bg, 5 август 2012 г.</ref><ref>[https://www.orderofmalta.int/it/2012/04/23/un-nuovo-progetto-dellordine-di-malta-in-bulgaria/ Un nuovo progetto dell’Ordine di Malta in Bulgaria], Orderofmalta.int, 23/04/2012.</ref><ref>[http://www.bulgariaoggi.com/it/201506273679/Eventi/Eventi/Festa-dell’Ordine-di-Malta-a-Sofia.html Festa dell’Ordine di Malta a Sofia], Bulgariaoggi.com, 27 Giugno 2015.</ref>.

 

През 1993 г. Камило Дзуколи е арестуван с обвинение за корупция и подкупи (хванат е с куфарче с 300 милиона лири) в рамките на най-големия корупционен скандал в италианската история „Чисти ръце“ ({{lang|it|Mani Pulite}}). След като прекарва известно време в затвора на [[Милано]], Дзуколи не издържа и се разпява, предавайки началника си, тогавашния министър на Държавните поръчки Джовани Прандини, на когото е секретар. През следващите месеци италинската преса отразява обширно цялата корупционна схема на министъра свързана с подкупи в инфраструктурния сектор, където Дзуколи и Креспо, другия секретар на Прадини, играят решаваща роля при събирането на подкупите.<ref>[https://ricerca.repubblica.it/repubblica/archivio/repubblica/1993/03/07/alla-fine-prandini-finisce-nella-rete.html E ALLA FINE PRANDINI FINISCE NELLA RETE], ''Repubblica'', 7 marzo 1993.</ref><ref>[https://robertobuzio.fr/wordpress/wp-content/uploads/2011/06/1996_11_18_Anas-Prandini-a-giudizio.pdf Prandini-a-giudizio]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Robertobuzio.fr, 2011.</ref>.