БЗНС (казионен): Разлика между версии

| bgcolor = orange#FA8C1D

По това време Георги Трайков дори предлага БЗНС да „приеме марксистко-ленинската идеология и след време да се слее с БКП“, но тази идея е отхвърлена от диктатора [[Георги Димитров]] като „утопична и вредна“, като вместо това той поставя за задача очистването на организацията от „реакционни и антикомунистически елементи“.<ref name="шарланов">{{cite book | last = Шарланов | first = Диню | year = 2009 | title = История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0544-1 | pages = 91}}</ref>

Докато [[Вълко Червенков]] е по-сдържан по отношение ролята на БЗНС в управлението, то с издигането на [[Тодор Живков]] през 1954 г. за първи секретар на ЦК на БКП нещата се променят и ролята на БЗНС става значителна. БЗНС вече разполага със значителна членска маса сред по-голямата част от селяните в България. Той прави първите си стъпки в международните връзки, установявайки контакти с [[Полската обединена селска партия]] и [[Германската демократична селска партия]] в [[ГДР]]. Във вътрешно-политически план, БЗНС получава нови министерски постове в правителството, като например на министъра на обществените сгради [[Стоян Тончев]].

През 1958 г. Георги Трайков сменя организационния секретар на ПП на БЗНС [[Николай Георгиев]] (на този пост от 1954 г.) и го заменя с по-младия си помощник [[Петър Танчев]], избран същата година за министър на правосъдието. През 1964 г. след смъртта на [[Дмитър Ганев]], Георги Трайков поема заемания от Ганев преди това пост на председател на Президиума на Народното събрание, превръщайки се в по този начин във фактически президент на НРБ.

През 1966 г. в новото правителство, БЗНС разширява участието си с избирането на организационния секретар Петър Танчев за заместник-председател на Министерския съвет, а [[Светла Даскалова]] става министър на правосъдието. Георги Трайков се утвърждава още веднъж за държавен глава на НРБ, а скоро във вътрешнопартиен план израстват и нови ръководители. През декември 1968 г. синът на Георги Трайков – [[Хараламби Трайков]] също влиза в политическия живот, ставайки министър на информацията и съобщенията и член на ПП на БЗНС.

През 1968 г. започва отварянето на БЗНС и към Западна Европа след установяването на връзки и с политически движения във Франция, Западна Германия и Италия. Като домакин, БЗНС е инициатор на националната конференция по селското стопанство заедно с БКП, като и на конференциите за мир между левите, центристките и либералните партии през 1961 и 1966 г.

През 1971 г. след приемането на новата [[Конституция на НРБ]], според която [[БКП]] и [[БЗНС]] ръководят изграждане на [[развито социалистическо общество]] (чл. 1, ал. 3), Тодор Живков е избран за председател на Държавния съвет, Георги Трайков – за председател на Народното събрание. Петър Танчев – вторият човек след Георги Трайков, е избран за първи заместник-председател на Министерския съвет.

32-рият конгрес на БЗНС взима решение за приемане на програмата на БКП като своя програма и подкрепя новите изменения на конституцията за ролята на БЗНС и новите организационни форми на политическо сътрудничество с БКП. Скоро обаче, независимо че Георги Трайков успешно ръководи БЗНС, започва съревнование за лидерския пост в партията, поради преклонната възраст на Трайков. Съревнованията се подкрепят от БКП. Съревновават се 2 души – заместникът на Георги Трайков организационияорганизационния секретар Петър Танчев и новоиздигнатия за секретар на ПП на БЗНС по международните въпроси [[Георги Андреев (политик)|Георги Андреев]], избран за заместник-председател на ДържавияДържавния съвет на НРБ, който замествайки така Тодор Живков, печели симпатии сред дейци на БКП. Плъзва слух, че Георги Андреев получава вицепрезидентския пост, тъй като лично Политбюро на ЦК на БКП иска да го „тества“ каква външна политика би провел като вицепрезидент на НРБ, отговарящ за външните отношения и да прецени по този начин годността му за лидер на БЗНС. Петър Танчев се ползва с доверието на Тодор Живков и поверяването на поста първи заместник-председател на Министерския съвет, отговарящ за селското стопанство, го прави сигурен наследник на Георги Трайков на лидерския пост. Георги Трайков не остава безучастен към тези съревнования и взима мерки да балансира положението, като помага на [[Янко Марков]] – министър на горите, да бъде избран за секретар на ПП на БЗНС през 1973 г.

Но обстановката бързо се променя. През същата година в автомобилна катастрофа загива министър ХарамбиХараламби Трайков – синът на Георги Трайков, а Георги Андреев е освободен като заместник-председател на Държавния съвет и става министър на информацията и съобщенията на мястото на загиналия. Георги Трайков преживява жестоко смъртта на сина си. Той вече е първи заместник-председател на Държавния съвет на НРБ след промяна в Народното събрание. Той се разболява от [[перитонит]] и умира в София през януари 1975 г. Няколко дни преди това през декември 1974 г. смяната в БЗНС е направена, като Петър Танчев е избран за секретар на БЗНС и първи заместник-председател на Държавния съвет на НРБ, но е принуден да приеме в течение на 2 г. Георги Андреев, избран на същото заседание за организационен секретар на Постоянното присъствие на БЗНС, като освен това за секретар на ПП на БЗНС по международните въпроси е избран [[Ангел Димитров (политик)|Ангел Димитров]].

През следващите години БЗНС се утвърждава все повече, особено след проведената среща на Тодор Живков с Постоянното присъствие на БЗНС в гр. [[Правец]] през 1977 г. Малко преди това, видният биолог акад. [[Радой Попиванов]] е избран за министър на народното здраве и така БЗНС получава още 1 министерско място. Макар запазен като секретар на ПП на БЗНС по селското стопанство, Георги Андреев става секретар на Националния съвет на Отечествения фронт, но през 1979 г. е освободен от поста секретар на ПП и такъв става Димитър Кармуков, като през следващата 1980 г. Андреев е изпратен за посланик на НРБ в [[Норвегия]] и [[Исландия]], за да остане там до 1989 г. Оттук нататък в БЗНС ръководят Петър Танчев, Алекси Иванов и Ангел Димитров, а Янко Марков и [[Николай Георгиев]] са други двама ръководители. През май 1981 г. е проведен 34-тиятят конгрес на БЗНС.

В международен план е важно установяването на контакти с [[Християндемократическата партия]] в [[Италия]] и заслугите на БЗНС в осъществяването на освобождаването на българина [[Сергей Антонов]] от италианския затвор.

През 1986 г. БЗНС получава правото на разширено участие в правителството, като през март 1986 г. организационният секретар на ПП на БЗНС Алекси Иванов е избран за министър на земеделието и горите, а 9 мес.месеца по-късно той вече е и заместник-председател на Министерския съвет на НРБ.

В международен план са установени контакти с редица политически партии в Западна Европа и в целия свят. БЗНС поддържа връзки със 130 партии в целия свят към 1989 г. Участва във форум за мир в [[Хелзинки]] през 1986 г., а по линия на междуправителствените комисии представителите на БЗНС в правителството увеличават авторитета на НРБ в държави като Мароко, [[Лаос]], [[Кампучия]], [[Монголия]], [[Северна Корея]] и Кипър. Освен това, България сътрудничи добре и с Организацията за прехрана и земеделие при ООН ФАО и БЗНС установява официални контакти с нея.

През май 1986 г. се провежда 35-иятят конгрес на БЗНС, където е взето решение за участието на БЗНС в преустройството в България. В духа на политиката на преустройство, водена от БКП и БЗНС, е проведеното през февруари 1988 г. съвместно заседание на Политбюро на ЦК на БКП и Министерския съвет на НРБ и съвместното заседание на Политбюро на ЦК на БКП и Постоянното присъствие на БЗНС, където между двете партии се оформят икономическите параметри на преустройството на 31 март 1989 г.

През ноември 1989 г. Тодор Живков е свален. Постоянното присъствие на БЗНС е принудено да приеме привидна декларация че подкрепя [[Петър Младенов]], но скоро дейци на самото ръководство настояват Петър Танчев и организационния секретар на Постоянното присъствие на БЗНС Алекси Иванов да си подадат оставката. Преговори за нов лидер на БЗНС се водят спорадично. БКП подкрепя кандидатурата на Светла Даскалова, но тя се протака и не се състои. Секретаря на БЗНС [[Петър Танчев]] и секретаря на Постоянното присъствие на БЗНС по организационните въпроси [[Алекси Иванов]] се противопоставят както на промени, така и на новото ръководство на БКП в лицето на Петър Младенов и Андрей Луканов. На съвместна среща с Петър Младенов и Андрей Луканов Петър Танчев и Алекси Иванов на 18 ноември 1989 година заявяват, че Тодор Живков за тях е легитимния пръв ръководител на НРБ, Алекси Иванов открито заявява на Младенов и Луканов че „Извършеното на 10 ноември не е израз на настроенията на българския народ и представлява форма на държавен преврат срещу законния ръководител другарят Тодор Живков и БЗНС няма да участва в това начинание“. При това положение, този факт дава сигнал на СекртаряСекретаря на постоянното присъствие на БЗНС отговарящ за международните въпроси [[Ангел Димитров (политик)|Ангел Димитров]], подкрепящ политиката на Петър Младенов и Андрей Луканов да организира промяната в ръководството на БЗНС, договорена на тайна среща с Петър Младенов на вилата на Димитров. Така на 2 декември 1989 г. старото ръководство в лицето на [[Петър Танчев]], [[Алекси Иванов]] и [[Пандо Ванчев]] както и члена на ПП на БЗНС [[Радой Попиванов]] е свалено като в решението дипломатично е написано, че подава оставка и за секретар на БЗНС е избран [[Ангел Димитров (политик)|Ангел Димитров]], а на 22 декември същата година са избрани: [[Виктор Вълков]] за организационен секретар на Постоянното присъствие на БЗНС, който отговаря и по международните въпроси, и [[Светла Даскалова]] за секретар на Постоянното присъствие на БЗНС по селското стопанство. На 14 декември 1989 г. Ангел Димитров е избран за първи заместник-председател на Държавния съвет.

През 1990 г. БЗНС взима участие в [[Кръглата маса]], но въпреки това се отказва от участие в новото правителство на [[Андрей Луканов]] през февруари 1990 г. Така 50-годишната коалиция БКП и БЗНС отива в историята.

Нароилите се десни партии с име БЗНС правят сериозна конкуренция на БЗНС и се обявяват против него. Кандидатурата на Виктор Вълков за президент на България е бламирана през 1990 г. През декември същата година в [[Правителство на Димитър Попов|правителството]] на [[Димитър Попов (министър-председател)|Димитър Попов]], Виктор Вълков е избран за заместник-пресдедателпредседател на Министерския съвет и министър на външните работи.

През 1991 г. след много консултации, Виктор Вълков и Костадин Янчев успяват да накарат [[Ценко Барев]] от десния [[БЗНС „Никола Петков“]] (въпреки несъгласието на [[Анастасия Мозер]]) да се споразумеят за обединение. Обединението на БЗНС и част от БЗНС „Никола Петков“ е осъществено на обединителния конгрес през юли 1991 г. като новата партия се нарича [[БЗНС - единен]] и е правоприемник на [[БЗНС]], като за председател е избран Ценко Барев, а организационен секретар на ПП на БЗНС е Виктор Вълков.

На парламентарните избори за [[36 народно събрание]] през 1991 г. БЗНС - единен не взима нужните гласове и не влиза в Народното събрание, което прокарва закон за отнемане на имущество на тоталитарните организациии БКП, БЗНС и ОФ и сградата на БЗНС е одържавена, както и всички резиденцирезиденции на БЗНС.

През октомври 1992 г. на възстановителния конгрес, БЗНС - единен се влива в БЗНС на Анастасия Мозер и новата организцияорганизация обявява, че е приемник на БЗНС – 1934 г. и на БЗНС „Никола Петков“, като се отказва от приемственост с БЗНС (казионен), който по този начин отива в историята.