|
[[Файл:Rozklad_benforda.svg|alt=A sequence of decreasing blue bars against a light gray grid background|мини|Разпределението на първите цифри, според закона на Бенфорд. Всяка лента представлява цифра, а височината на лентата е процентът на числата, които започват с тази цифра.]]
[[Файл:Benford-physical.svg|мини|Честота на първата значима цифра на физическите константи, начертана по закона на Бенфорд]]
'''Законът на Бенфорд''', наричан още закон на Нюкомб-БенфордНюкомб—Бенфорд, закон на аномалните числа или закон на първата цифра, есе наблюдениеотнася за разпределението на водещитестаршата цифри в много реални набори от цифрови данни. ЗаконътВ гласи, че в много естествениестествените колекции от числа водещатастаршата цифра вероятнонай-често е малка. Например,С числотоединица 1 се появява като водеща цифразапочват около 30% от времеточисловите данни, докато с 9 се появява като водеща цифразапочват по-малко от 5% от времетоданните. Ако цифрите бяха разпределени равномерно, всяка от тях щеше да се появипоявява като начална в около 11,1% от времетослучаите.<ref>{{Cite journal|last=|first=|date=2007-05-15|title=Закон на Бенфорд|url=https://www.capital.bg/blogove/iasen_pekunov/2007/05/15/339904_stranen_nauchen_zakon_tormozi_uchenite_i_pomaga_na/|journal=Capital.bg|volume=|pages=|via=}}</ref>
ДоказаноЗаконът е, че този законна сеБенфорд отнасяважи за голямнай-различни брой отданни данни, включително сметки за електричество, улични адреси, цени на акции, цени на жилища, брой на населението, смъртност, дължини на реки и, физически и математически константи.
Законът е кръстеннаречен на физика [[Франк Бенфорд]], който през 1938 г. публикува статия, озаглавена „Законът„Закон за аномалните числа“. За първи път законът се споменава от [[Саймън Нюкомб]] през 1881 г.
== Източници ==
|
