Престъпление: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Правопис Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
м Махам ненужна дума и отбелязвам, че страницата има нужда от много сериозна редакция. |
||
Ред 3:
[[Файл:Crime.svg|дясно|150п]]
'''Престъплението''' e общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е
1. Деянието е съзнателен волев акт , който обединява в психофизично еднинство неговата вътрешна и външна страна . Вътрешната страна на деянието са подбуди,цели и т.н , като тя завършва с вземане на решение за ивършване на престъплението. Външната страна на деянието е обективирането в действителността на взетото решение . Поради това, че между външната и вътрешната страна на деянието съществува психофизично единство , то която и от двете да липсва- няма деяние,а щом няма деяние - няма престъпление. Вътрешната страна на деянието е изключена , когато човешката проява не е осъществена под контрола на съзнанието. Примери за това са рефлекторните движения,инстинктивните реакции,физическа принуда. Тук проявата е извършена без да има протичащ процес под контрола на съзнанието. Външната страна на деянието се изряза в това,че престъпление е само външно изразеният съзнателен волев акт,а не мисли и чувства , колкото и лоши да са те. Обществената опаснот е обективно и неюридическо качество на престъплението. Тя не се опреля със закон или от съда,а съществува независимо от последните , като те само я констатират . (Ив.Ненов. Наказателно право обща част , книга втора) . Общ.опасност има две форми, характер и степен. Характера на общ.опасност се определя от вида обществени отношения , които престъплението засяга , тоест от неговия непосредствен обект (примерно непосредственият обект на убийството е неприкосновеността на човешкият живот, тоест характера на общ.опасност се изяснява на базата една такава констатация относно обекта на престъплението). Противоправността не фигурира изрично в чл.9 , ал.1 НК,но тя е следващото подред качество на престъплението . Противоправността е обективно,юридическо качество на престъплението и изразява противоречието на деянието с дадена наказателно- правна норма от особената част на НК. Вината е юридическо и субективно качество на престъплението . Деянието е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо. Наказуемостта също е обективно,юридическо качество на престъплението. Фундаментално положение в наказателното право е , че не е ли обявяно изрично за наказуемо от закона едно деяние, то колкото и лошо да е - не е престъпление.
| |||