Течните кристали са открити от австрийския биологхимик Ф.и ботаник Фридрих Райницер през 1888 година. При топене на кристален [[холестерин]] при температура от 145 градуса С се образува мътна стопилка, която се превръща в бистра течност при 178,5 градуса С. Райницер предполага че между двете температури веществото се намира в нова фаза. О.Ото Леман открива сходство със структурата на молекулен кристал и нарича тази фаза течен кристал. В началото на 20 век вече са били синтезирани няколкостотин течни кристали. Първата класификация е предложена през 1922 година от Ж. Фридел. През 30-те години на 20 век започва изследването на електрооптичните и магнитооптичните свойства на течните кристали.<ref>И. Лалов, История на физиката от Възраждането до наши дни, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2011, с. 173 – 174</ref>
== Структура ==
Ред 17:
== Свойства ==
Течнокристалното [[органично съединение]] при протичане на [[ток]] през него завърта [[молекула|молекулите]] си на 90 градуса. Ако пред него се сложи [[Поляризация (вълни)|поляризатор]] се получава ефект на потъмняване.
Оптическите свойства на течните кристали зависят от ориентацията на молекулите в слоя на материала. Електрическото поле (предизвикано от малко електрическо напрежение) може да промени ориентацията на молекулите в слой на течен кристал и така въздейства на неговите оптически свойства. Този процес е характеризиран като електро-оптически ефект, и намира практическо приложение в изработката на [[течнокристален дисплей|течнокристални дисплеи]] (например дисплея наза калкулаторакалкулатори). При нематичните кристали промяната в оптическите свойства е резултат от ориентирането на молекулите на течния кристал покрай или перпендикулярно на приложеното електрическо поле, като предпочитаната посока се определя от химическата структура на молекулата. Течните кристали, които се ориентират паралелно или перпендикулярно на приложеното електрическо поле, се използват за точно определени функции.
